Веднага след като Мадона обяви датите на турнето си “Sticky & Sweet”, видяхме, че концертът в Ница е близък по време с провеждащия се в Париж фестивал Rock en Seine. Сред участниците бяха R.E.M., Apocalyptica и тази заради, която окончателно се навихме да отидем - Amy Winehouse.
Имаше и Rage Against the Machine, но концертът им беше седмица преди същинския фестивал и за съжаление, нямаше как да ги видим.
След два дни, изпълнени с много впечатляващи гледки и слънчеви лъчи от Френската Ривиера и едно убийствено добро, зашеметяващо шоу на Мадона, излетяхме от Ница за Париж, за да се потопим във фестивалния живот на Rock en Seine.
Фестивалното градче беше в края на града, близо до брега на Сена и когато пристигнахме там, все още не беше много оживено. Откриваха Apocalyptica в 15.30 ч., което ни наведе на мисълта, че във Франция съвсем не са толкова популярни, колкото у нас. Без светлинни ефекти, под напичащото слънце и пред малобройна публика, финландците представиха шоуто от актуалното си турне, което стартира в Каварна.
За наше съжаление, в късния следобед имахме среща с приятели и трябваше да се измъкнем от фестивалните ограждения и да се отправим към центъра на Париж. Парижкото метро си е цял подземен мегаполис. Всеки, който е гледал „Метро” на Люк Бесон или „Луиз – втори дубъл” на Зигфрид, знае за какво става дума – стотици хиляди ежедневно се спускат в подземните канали и прекарват там с часове, а някои може би и с дни. Ще спомена само, че ние пътувахме 32 метростанции, за да стигнем до мястото, на което имахме среща.
За съжаление, срещата продължи малко повече от предвиденото и пропуснахме изпълненията на Serj Tankian и Kaiser Chiefs, а вторите бяха едни от фаворитите ни. Наистина се ядосахме на парижани, които не могат да разберат, че един концерт може да бъде по-важен от проточваща се с часове вечеря.
Zorbing сфера Снимка: Ангел Хаджийски
Десетки хиляди бяха окупирали фестивалното пространство и ни отне доста време, докато се придвижим до сцената, на която вече беше Tricky. Типичен trip hop саунд, достигащи до небесата вокали и дрезгавият глас на Tricky. Голяма част от тълпата вече се ориентираше към голямата сцена, на която в 22.00 ч. трябваше да излязат R.E.M. Скоро и ние се отправихме натам. С малко повече “Sorry!” и “Merci!” се озовахме на 10 метра от сцената. Макар, че вече не са това, което бяха, R.E.M. са си задължителна група и трябва да се видят отблизо.
Michael Stipe се появи на сцената и хилядите фенове бурно приветстваха своите любимци. R.E.M. не ни караха дълго да чакаме и след първите две парчета от новия им албум, се заредиха „What’s the Frequency, „Kenneth”, “Drive”, “The End of the World”. Шоуто се допълваше от впечатляваща мултимедийна стена на сцената. Майкъл на няколко пъти слиза в публиката, изрази недоволството си от сегашното правителство на Щатите, поигра си с феновете и сетът завърши. Обаче публиката не мислеше така. Все пак не може без “Losing My Religion”. Върнаха се отново на сцената и освен „Религията”, ни подариха и “Man on the Moon”. Един прекрасен край на първата фестивална вечер.
R.E.M. Снимка: Ангел Хаджийски
На втория ден отидохме в късния следобед, когато в 18.30 ч. на голямата сцена щяха да излязат The Roots. Специфичен аромат се носеше навсякъде, а изпълнителите си общуваха приятелски с феновете. Липсваше ни Erykah Badu за изпълнението на “You Got Me”, но импровизациите на тромбон заместиха вокалите на Ерика.
The Roots Снимка: Ангел Хаджийски
Kate Nash излезе на една от сцените след 19.00 ч. Британката беше опънала розови завески пред пианото си и невинно се усмихваше, докато изричаше поредното f..k. Близо до Kate организаторите бяха подготвили изложба на Youri Lenquette, пред чийто обектив са позирали звезди, като Bjork, Nick Cave, Kurt Cobain, Ibrahim Ferrer, PJ Harvey, Keith Richards, Manu Chao.
Изложбата на Youri Lenquette Снимка: Ангел Хаджийски
В 20.00 ч. на голямата сцена излязоха The Raconteurs. “Steady, As She Goes” наистина подлуди феновете. Голяма част от девойките се качваха върху раменете на момчетата и крещяха имената на Джак, Брендън и Патрик. Само че охраната стриктно спазваше правилото по никакъв начин да не се смущава гледката на хората, застанали по-назад в тълпата и моментално се отправяше към момичетата. The Raconteurs свириха около час. След това излязоха отново. Ние решихме, че е време да атакуваме позициите до огражденията, за да сме face to face с Amy. Скоро бяхме до най-върлите фенове на The Raconteurs, окупирали оградите и с нетърпение чакахме да стане 22.00 ч., за да се появи Rehab-lady.
След като сцената остана празна, излезе някакъв човек от организаторите и съобщи нещо на френски. Тълпата полудя, започнаха едни освирквания, едно недоволство и ние се досетихме, че нещо не е наред. На екраните се появи съобщение, че Amy Winehouse е анулирала участието си в последния момент. Разочарованието беше огромно, колкото Айфеловата кула.
Без да дочакаме The Streets, с които трябваше да завърши Rock en Seine, се отправихме към метрото, където огорчено преглъщахме напиращия гняв през всичките 32 метростанции.
Текст: Здравко Григоров
