Лятото е характерно с изключително скъпите си блокбъстъри, предимно от sci-fi и екшън жанра, пълни с уж невиждани специални ефекти и много често с душа, загубена някъде в процеса на снимането. Това лято обаче беше белязано от разнообразие и свежест с рок мюзикъла Rock of Ages ("Рок загинаги").
Режисьорът на филма Адам Шанкман (Adam Shankman), който има зад себе си и други мюзикъли като Hairspray и няколко епизода на хитовия сериал Glee, успява да вложи във филма точно това, което да спечели публиката. А именно уникалната смесица от класически 80-тарски рок и забавен хумор.
Rock of Ages си има и слаба страна – историята. Сюжетът разказва изключително банална история за момиче, което се премества в големия град и среща голямата си любов, придружена от много трудности по пътя. В ролята на момичето и нейния любим влизат сравнително непознатите за широката публика Джулиан Хоф и Диего Бонета.
Въпреки че между тях има химия, срещана предимно в по-сладникави ленти, те успяват да се представят поносимо добре както с хореографията, така и с важната музикална част.
Сред останалите имена в актьорския състав са Алек Болдуин (Alec Baldwin), Том Круз (Tom Cruise), Ръсел Бранд (Russell Brand) и Пол Джамати (Paul Giamatti), които до голяма степен носят и чара на лентата.
Алек Болдуин и Ръсел Бранд са невероятно дуо, придавайки много свеж хумор на филма, което не е учудващо, като се има предвид опита и на двамата в комедийния жанр. Болдуин, познат от комедийния сериал на CBS 30 Rock, тук влиза в не чак толкова различно амплоа от това на Джак Донахи, изигравайки собственика на рок клуб, подобен на емблематичните Roxy и Whisky a Go Go. Персонажът му олицетворява не едно поколение, носейки в себе си изключителната любов към рока, в която и да е негова форма, дори в най-тежките времена за бунтарската музика.
Пол Джамати и Том Круз пък са другата екранна двойка. Макар сцените с Джамати да съдържат предимно първосигнални шеги, той се вписва добре в ролята на "лошия" в сладникаво-блудкавата история. Том Круз, от своя страна, буквално привлича светлината на прожекторите върху себе си. Влизайки в ролята на фронтмена Стейси Джакс, той пресъздава класическите глем-рок звезди от 80-те, характерни с "близко-до-божественото" си излъчване, пред което не може да устои никой.
Актьорът, чиято роля малко или много е подобна на тази на харизматичния вампир Лестат от абсолютната класика "Интервю с вампир" (Interview with a vampire), успява както да иронизира в някаква степен поведението на превъзнеслите се рок икони от 80-те, така и да напомни защо те са били толкова възвеличавани.
Най-силната страна на филма безспорно е музиката. Дори историята да ви се стори изтъркана, а актьорската игра не чак толкова добра, няма как да не признаете, че в основата на лентата стоят абсолютни рок класики, които ще ви накарат да затананикате.
Минавайки през емблематични групи като Poison, Whitesnake, Bon Jovi, Guns N' Roses, Foreigner, Journey и Scorpions, създателите на филма успяват да запалят искрата на рока дори в не толкова големите фенове на музиката, съчетавайки перфектното музикално оформление с уникална атмосфера, която се среща само по рок концерти. За истинските поддръжници на твърдата музика филмът е като остров на спасението, защото е от малкото, които имат за основен вдъхновител този жанр.
Rock of Ages определено не достига страхотния Almost Famous от 2000 г., разказващ историята на младия Уилям Милър, който получава шанса на живота си да тръгне с пробиваща рок група на тяхното турне и да напише статия за него за сп. Rolling Stone. Rock of Ages е различен и от наскоро излязлата инди продукция Hesher с Джоузеф Гордън Левит (Joseph Gordon-Levitt), която макар да не включва в сюжета си големи групи, турнета и война на егота на рок звезди, също е вдъхновен от бунта, който носи рок музиката, и по-точно - музиката на Metallica.
Rock of Ages обаче ще успее да надскочи своите недостатъци и ще ви накара да го харесвате въпреки тях. Ще пеете с него и дори да сте позабравили рок музиката някъде дълбоко в себе си, филмът ще намери това кътче и ще изнесе там огромен концерт, след който няма да имате друг избор, освен да се усмихнете доволни на финала му.
