За книгата
Добре дошли отново в Шеруудската гора, този път с автора на „Тримата мускетари“, който ще ви разкаже своята версия на легендата за прочутия разбойник. Ще разберете как Робин Худ става изкусен стрелец с лък, как се запознава с Мариан, Малкия Джон, Аления Уил и отец Тък, как е обявен за разбойник и се укрива с последователите си в Шеруудската гора, за да води война срещу барона на Нотингам.
За автора
Големият Александър Дюма-баща (1802–1870) е родом от Вийер Котре, департамент Ен, Франция. Неговият баща Томас-Александър Дюма е френски генерал и последовател на Наполеон, а майка му е Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар. Интересен факт е, че Александър Дюма-баща е квартерон: баща му е мулат, а майка му – бяла. След смъртта на Томас-Александър Дюма (тогава писателят е едва четиригодишен) липсата на средства оказва влияние върху семейството, но не пречи на малкия Дюма да се образова – той проявява афинитет към четенето от дете и прекарва времето си сред книги още от най-ранна детска възраст. През 1840 г. Дюма сключва брак с Ида Ферие, но бохемският му начин на живот, който върви ръка за ръка с не една и две извънбрачни връзки, води до няколко извънбрачни деца. Едно от тях е Александър Дюма-син (след като и той започва да пише, се налага да прибавят към името му „син“, за да разграничат единия от другия). Дюма-баща е най-четеният и продаван френски автор. Освен множеството художествени произведения, с които днес се слави, той придобива първоначалната си слава още през 1829 г. благодарение на редица свои пиеси. Дюма-баща е писал също исторически статии, есета, пътеписи, но най-известните и ярки негови творби безспорно са „Граф Монте Кристо“ (том 1 и том 2) и „Тримата мускетари“ – и двете дошли на бял свят с помощта на писателя Огюст Маке.
Откъс
Предговор
Историята за приключенския живот на разбойника Робин Худ, предавана от поколение на поколение, се е превърнала в популярна легенда в Англия. Въпреки това историкът често не може да открие документи, които да проследят странното съществуване на този известен бандит. Много от преданията, свързани с Робин Худ, носят белег на автентичност и хвърлят ярка светлина върху нравите и порядките на времето, в което е живял.
Биографите на Робин Худ не са на едно мнение относно произхода на нашия герой. Някои смятат, че той е с благородно потекло, други оспорват титлата му граф Хънтингдън. Така или иначе, Робин Худ е бил последният саксонец, който се е опитал да се противопостави на нормандското господство.Историята за приключенския живот на разбойника Робин Худ, предавана от поколение на поколение, се е превърнала в популярна легенда в Англия. Въпреки това историкът често не може да открие документи, които да проследят странното съществуване на този известен бандит. Много от преданията, свързани с Робин Худ, носят белег на автентичност и хвърлят ярка светлина върху нравите и порядките на времето, в което е живял.
Събитията в историята, която ще ви разкажем, колкото и правдоподобни и приемливи да изглеждат, може би в крайна сметка са само плод на въображението, тъй като няма никакви веществени доказателства за тяхната достоверност. И все пак повсеместната популярност на Робин Худ е достигнала до нас с цялата си първична жизненост и яркост. Няма английски автор, който да не му е посветил няколко добри думи. Църковният писател от XIV в. Кордун го нарича ille famosissimus sicarius („най-известния разбойник“), летописецът Джон Мейджър го нарича „много човечния принц на крадците“.
Авторът на една много оригинална латинска поема от 1304 г. го сравнява с шотландския национален герой Уилям Уолъс. Известният Уилям Камдън казва, говорейки за него: „Робин Худ е най-благородният от разбойниците.“ И накрая, великият Шекспир в пасторалната комедия „Както ви харесва“, искайки да обрисува начина на живот на херцога и да намекне за неговото щастие, се изразява така: „Говори се, че той вече е в Арденската гора с група весели мъже и те живеят там като прочутия англичанин Робин Худ, прекарвайки времето си волно и безгрижно като в Златния век.“
Ако искаме да изброим тук имената на всички автори, които са написали похвални слова за Робин Худ, бихме отегчили читателя, така че ще е достатъчно да кажем, че във всички легенди, песни, балади, хроники, които говорят за него, той е представен като човек с изтънчен ум, несравнима смелост и дързост. Щедър, търпелив и добър, Робин Худ е бил обожаван не само от своите съратници – той никога не е бил предаден или изоставен от никой от тях, – а и от всички жители на графство Нотингам.
Робин Худ е единственият пример за човек, който, без да бъде канонизиран, има празник. До края на XVI в. обикновените хора, кралете, принцовете, градските власти както в Шотландия, така и в Англия, са отбелязвали празника на нашия герой чрез игри, устроени в негова чест.
От „Универсална биография“ научаваме, че Робин Худ става известен във Франция благодарение на прекрасния роман на сър Уолтър Скот „Айвънхоу“. За да се прецени по-добре историята на тази известна разбойническа банда обаче, трябва да припомним, че след завладяването на Англия от Уилям I Завоевателя според нормандските закони за лова бракониерите се наказвали с ослепяване и кастрация. Това двойно наказание, което било по-лошо от смъртта, принуждавало онези, които си го били навлекли, да се укриват в горите. Тогава единственият им източник на препитание ставал занаятът, който ги бил поставил извън закона. Повечето от тези бракониери принадлежали към саксонската раса, лишена от собственост от завоевателите, така че да ограбят богат нормандски лорд за тях било като да си върнат имуществото на бащите си. Това обстоятелство, прекрасно обяснено в епичния роман „Айвънхоу“ и в настоящия разказ за приключенията на Робин Худ, не позволява на читателя да обърка тези горски разбойници с обикновените крадци.
I
Една вечер през 1162 г., по време на управлението на крал Хенри II, двама пътници, чиито прашни дрехи и изнурени лица свидетелстваха за дългия път, който бяха изминали, се придвижваха по тесните пътеки на Шеруудската гора в графство Нотингам.
Въздухът беше студен, дърветата, по чиито клони едва се показваше бледата мартенска зеленина, потреперваха от диханието на вятъра, в който все още се усещаше дъхът на зимата, и гъста мъгла се спускаше над земята, докато лъчите на залязващото слънце обагряха в пурпур облаците на хоризонта. Скоро небето потъмня и усилващите се пориви на вятъра над дървесните върхари предвещаваха, че през нощта ще има буря.
– Ритсън – каза по-вързастният от пътниците, като се загърна по-плътно с наметалото си, – вятърът стана още по-силен, не се ли страхуваш, че бурята ще ни връхлети, преди да пристигнем, а и по правилния път ли се движим?
– Вървим право към целта, милорд – отвърна Ритсън, – и ако не ме лъже паметта, след по-малко от час ще почукаме на вратата на лесничея.
След като двамата непознати вървяха мълчаливо в продължение на три четвърти час, мъжът, когото спътникът му бе нарекъл милорд, нетърпеливо извика:
– Скоро ли ще пристигнем?
– След десет минути, милорд.
– Добре, но този лесничей, този мъж, когото наричаш Хед, заслужава ли доверието ми?
– Напълно, милорд. Моят шурей Хед е суров, прям и честен човек. Той с уважение ще изслуша удивителната история, измислена от Ваша Светлост, и ще повярва в нея, защото не знае какво е лъжа и дори не изпитва недоверие. Ето, милорд – извика радостно Ритсън, прекъсвайки похвалите си за лесничея, – погледнете онази светлина, която хвърля отблясъци по дърветата! Е, тя идва от къщата на Гилбърт Хед. Колко пъти в младостта си съм благославял тази пътеводна звезда, когато вечер се връщахме уморени от лов!
И Ритсън застина, замечтан, гледайки с умиление трептящата светлина, която събуждаше у него спомени от миналото.
– Спи ли детето? – попита благородникът, който изобщо не се трогна от вълнението на слугата си.
– Да, милорд – отвърна Ритсън и на лицето му веднага се изписа пълно безразличие, – спи дълбоко, но бога ми, не разбирам защо Ваша Светлост си създава толкова грижи да запази живота на едно малко същество, което е толкова вредно за вашите интереси? Ако искате да се отървете завинаги от това дете, защо не му забием eдно двуинчово острие в сърцето? На ваше разположение съм, само ми кажете. Обещайте ми като награда да споменете името ми във вашето завещание и нашият малък сънливец никога вече няма да се събуди.
– Млъкни – рязко го прекъсна благородникът, – не желая смъртта на това невинно създание! Страхувам се, че в бъдеще всичко може да излезе наяве, но предпочитам да се измъчвам от страх, отколкото от угризения заради извършено престъпление. Освен това имам основание да се надявам и дори да вярвам, че мистерията, която обгръща раждането на това дете, никога няма да бъде разбулена. Ако се случи обратното, това ще е само твое дело, Ритсън, и ти се кълна, че отсега нататък ще следя зорко всички твои действия. Отгледано като селянин, това дете няма да страда от посредствеността на своето положение, то ще си изгради щастие съобразно вкусовете и навиците си и никога няма да съжалява за името и богатството, които губи днес, без да го знае.
– Вашата воля ще бъде изпълнена, милорд – отговори студено слугата, – но честно казано, животът на едно толкова малко дете не си струва умората от пътуването от Хънтингдъншър до Нотингамшър.
Най-сетне пътниците слязоха от конете си пред красива къщичка, скрита като птиче гнездо в горския гъсталак.
Книгата "Робин Худ, принцът на разбойниците" от Александър Дюма, можете да закупите с 20% намаление, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
