Фронтменът на култовата британска група Stereo MCs - Роб Бърч (Robert Birch), пред Avtora.com.
Митко Николов: Здравей, Роб! Вече няколко пъти си гостувал в България, какво би казал на музикантите, които идват у нас за пръв път?
Роб Бърч: Да се забавляват… вместо да се изнервят преди шоуто и да се притесняват. Преди да свирят, трябва да си казват: "Тук съм, за да се забавлявам с това, което правя".
.: Бил си в София, а какви са впечатленията ти от природата и провинцията, така да се каже?
Роб Бърч: Невероятни са, много красива страна. Винаги съм мислил, че България е много красива страна още от първия път, когато дойдохме тук. Странно е как в красивите държави и жените са много красиви. Много са красиви жените тук…
.: След всичките тези години кое е най-лудото място, на което сте попадали със Stereo MCs?
Роб Бърч: Определено Токио е от най-лудите места, на които съм бил.
.: На фестивали свирите пред фенове на различни банди, като по този начин музиката ви достига до много нови хора. Дали това е начин да привличате още фенове на собствената си музика?
Роб Бърч: Много е възможно. Всъщност, забавно е, че го казваш - никога не бях се замислял за това досега, но това е една добра причина да се свири на фестивали. Може да достигнеш до хора, които по принцип не биха се заинтересували от музиката ти.
.: А има ли някакви специални тайни номера, с които да впечатлявате нови фенове?
Роб Бърч: Няма… разчитам на основните неща, като да предавам енергия на хората и да накарам хората да видят, че аз самият се забавлявам. Ако те видят, че се забавляваш, че влагаш себе си в музиката, те ще я разберат, дори да не я харесват. Няма с какво да се противопоставят на това.
.: Stereo MCs е група е още от зората на интернет революцията. Когато теглиш чертата след всичките тези години, как мислиш - дали интернет пречи или помага на музиканта? И специално на стари банди като вашата?
Роб Бърч: Интернет е неизбежен. Той е там. Това е нещо, което трябваше да се случи и се случи. За музиката това е някаква нова свобода и то не само, защото вече може да я получаваме без пари, а защото всеки може да прави музика и да бъде чут.
Това е много хубаво. Преди това, звукозаписните компании държаха тези неща "под ключ" и причината да се прецака всичко за тях е, че са твърде алчни.
.: Извинявай, че отново се обръщам към "добрите стари времена", но искам да те попитам, дали забелязваш как през последните десетина години в България все повече навлизат глобализма и американизацията?
Роб Бърч: Да, говорих си с някой за това скоро. Това е грозното лице на демокрацията и отново е неизбежно... нали… изведнъж всичко е MTV и McDonald's. Има лоша и добра страна на това, такава е човешката природа и всички искат слава и блясък.
.: Мислиш ли, че страстта и духът на българските фенове са все още толкова силни?
Роб Бърч: Разбира се, мога да видя знаците на промяната в тях, но мога да кажа, че България все още има свой собствен облик след тези десетина години, нали? За мен хората тук са все още земни.
.: А какво, според теб, движи тази публика, която всеки път впечатлява изпълнителите със своя ентусиазъм, с пеенето и енергията си? Дали това е носталгия към старите банди от 90-те или просто горим от желание да гледаме и слушаме музика?
Роб Бърч: Сигурно е любовта към музиката и оценяването на труда на изпълнителите. А може би и фактът, че сте живели в друг режим, който е направил хората гладни за външния свят. И въпреки че това се е променило, хората тук продължават да ценят музиката. Това е една добра енергия…
