Сега в преработено второ издание
Харчете колкото искате за лате или за театър. Преди това обаче направете правилните сметки и инвестиции, за да могат парите ви да се умножават. Така ще се освободите от чувството за вина, когато купувате нещата, които обичате.
В своята книга за парите, станала вече модерна класика, експертът по лични финанси Рамит Сети, наричан Магьосник на богатството („Форбс“) и Новия гуру на финансите („Форчън“), предлага съвсем проста, но много резултатна 6-седмична програма за управление на финансите ви.
От книгата ще научите:
- Как да върнете дълговете по-бързо, отколкото сте мислели за възможно;
- Как да си откриете инвестиционни банкови сметки без такси и с високи лихви;
- Как да автоматизирате финансите си така, че парите ви да отиват точно там, където ги искате;
- Как да правите значителни спестявания всеки месец, без да се налагат строги икономии;
- Как да изработите дългосрочна инвестиционна стратегия, която побеждава финансовите консултанти в собствената им игра;
- Как да действате без стрес в случай на големи разходи: покупка на автомобил и къща, сватба, пътешествие и пр.
- Как да договорите увеличение на заплатата...
Откъс
Защо е толкова трудно
да се управляват пари?
Хората имат множество причини да не управляват парите си – някои от тях са реални, но повечето са зле завоалирани извинения за мързел или за това да не отделиш десет минути за изследване. Да видим някои от тях:
Излишък от информация
Притеснението, че информацията е станала твърде много, е реално и валидно. Може би ще кажете: „Но, Рамит, това влиза в противоречие с цялата американска култура! Нуждаем се от повече информация, за да вземаме по-добри решения! Всички експерти по телевизията приказват за това през цялото време, така че трябва да е вярно!“ За съжаление, не е. Ако се запознаете с действителните данни, ще видите, че изобилието от информация може да парализира решенията – което е напудрен начин да се каже, че при твърде много информация ние не правим нищо. Бари Шварц пише за това в книгата си „Парадоксът на избора: Защо повече е по-малко“ (The Paradox of Choice: Why More Is Less):
Когато броят на взаимните фондове, които служителят може да избере за пенсионната си сметка, се покачва, вероятността той да избере някой фонд – който и да е фонд – се понижава. На всеки 10 фонда, които са добавени като възможност за избор, участието на служителите в пенсионни схеми спада с 2 процента. А за тези, които така или иначе инвестират, добавянето на възможности с нови фондове увеличава вероятността служителите да инвестират в ултраконсервативни фондове на паричния пазар.
Сърфирате в интернет и виждате реклами на акции, пенсионни фондове, застраховки и международни инвестиции. Откъде да започнете? А не сте ли вече закъснели? Какво правите? Твърде често отговорът е: „Нищо“ – а да правите нищо е най-лошият избор, който може да направите. Както показва таблицата по-долу, най-доброто, което може да направите, е да инвестирате по-рано.
Разгледайте внимателно следващата схема. Умната Сали всъщност инвестира по-малко, но накрая има 80 000 долара повече. Тя инвестира по 200 долара месечно между 35- и 45-годишна възраст и след това не пипа тези пари. Глупавият Дан е твърде зает, за да се безпокои за парите си чак до 45-ата си година, след което започва да инвестира по 100 долара на месец, докато не стане на 65 години. С други думи, Умната Сали инвестира в течение на 10 години, а Глупавият Дан в продължение на 20 години – но Умната Сали има много повече пари. И това се получава само с 200 долара на месец! Най-важното нещо, което може да направите, за да бъдете богати, е да започнете отрано.
Ако сте по-млади, парите ви ще се увеличат дори повече. Ако сте по-възрастни, не се обезкуражавайте. Наскоро получих съобщение от жена в четирийсетте ѝ години, която беше нещастна заради горните числа. „Какъв е смисълът да пишете това? – питаше ме тя. – Чувствам се зле, че съм останала твърде назад.“
Разбирам я как се чувства. Но от математиката не може да се скрием – така че, вместо да поднасям захаросани факти, ще ви дам истината, включително как да увеличите спестяванията си. Да, най-доброто време да започнете да инвестирате беше преди десет години. Второто най-добро време е днес.
Вината отчасти е на медиите
(обичам да хвърлям вина)
Отворете един типичен финансов сайт и се обзалагам, че ще попаднете на статия със заглавие „Десет неизменни съвета за спестяване, които ще помогнат на вашите финанси“ или „Как днешното гласуване в парламента ще повлияе на данъците върху имотите“. Като четете подобни заглавия, вече знаете интуитивно защо онлайн колумнистите са ги написали: да привлекат читатели и да продадат реклами.
Знаем го, защото четенето на още една статия за спестовността няма да промени ничие поведение. А данъците върху имотите засягат по-малко от 0,2 процента от хората в САЩ. Но и двете заглавия карат хората да се чувстват добре. Или гневни.
Стига толкова! Не се интересувам от броя на преглежданията на страницата или от това да разпалвам нечий гняв. Ако сте като мен, ще се интересувате от това да знаете къде отиват парите ви и как да ги пренасочите натам, накъдето искате те да отиват. Желаем парите ни да растат автоматично и да се намират в сметки, които не ни скубят с такси. Не искаме да се превръщаме във финансови експерти, за бъдем богати.
Възходът на културата на жертвата
Има една група хора – повечето от тях са млади и недоволни, които са решили, че е по-лесно да си циничен, отколкото да подобриш положението си.
Ха-ха-ха. Да инвестирам? Та аз не мога да спестя и за една пица.
Ха-ха-ха. Да си намеря работа? Ти на кой свят живееш...
Може би, ако бейбибумърите не бяха развалили всичко...
Хората всъщност се конкурират кой ще е най-голямата жертва. О, не можеш да си позволиш къща с четири спални на 26-годишна възраст? Не мога да си позволя да живея в картонена кутия! О, обичаш да ходиш на партита и да се срещаш с нови хора? Това сигурно е хубаво, но аз имам социална фобия и не мога да го направя. (Какво? Не, не съм ходил на доктор. Сам си поставих диагнозата.)
Знаете ли кой е истинската жертва тук?
Аз. Обидно ми е, че вие сте обидени и от глупостта на цялата тази култура на жертвата.
Отказвам да играя в театралното представление, че не можете да си позволите да спестите дори 20 долара на месец. Когато тази книга беше публикувана за пръв път, получих стотици гневни имейли, които ме обвиняваха, че съм бил от страната на елита, защото насърчавам хората да спестяват и да инвестират дори скромни суми. Тези циници грешат. Обкръжават се с други критикари, купуват неубедителни аргументи и плащат стряскаща цена за своите убеждения: те пропускат печалби от стотици хиляди долари. Междувременно моите читатели се заемат с работа, за да създадат своя Богат живот.
Вие избирате. Да бъдете циник или внимателно да прецените възможностите си, като знаете, че вероятно ще правите грешки тук и там... но ще израствате с всяка стъпка по пътя. Аз избирам да се движа напред.
Разбирам, че това е сложен въпрос. Да, социално-икономическата политика, достъпът до технологии и просто липсата на късмет. Например, ако имате двама родители и сте завършили колеж, вече сте по-щастливи от повечето хора на тази планета.
Но ние играем с картите, които са ни били раздадени. Вярвам, че трябва да се фокусирам върху това, което мога да контролирам.
Например още от детската градина ми беше ясно, че никога няма да стана професионален баскетболист – добре. От друга страна, беше ясно, че ще мачкам съучениците си по правопис. Също е добре.
След това дойдоха междинните ситуации като започване на бизнес, влизане в добра физическа форма и да се науча как да съм по-добър на романтичните срещи. Трябваше да поработя наистина усилено, за да придобия тези умения.
Ето тук се намесва манталитетът на жертвата. Толкова много хора се оплакват от политиците и от социални проблеми, без да погледнат към собственото си поведение. Предават се при първия признак на провал. Ако искаш да бъдеш пътник в този живот, добре – носи се по течението. Аз пък открих, че е много по-забавно да съм капитан на собствения си кораб, дори понякога да се отклонявам от курса.
Както виждате, не изпитвам особена симпатия към хора, които се оплакват от житейската си ситуация, но не правят нищо, за да я променят. Затова написах тази книга! Искам да бъдете овластени и да поемете контрола над вашата житейска ситуация, без значение откъде тръгвате. Искам да се изправите като равни срещу тези огромни фирми от Уол Стрийт, безумните статии и дори собствената си психика.
Ето няколко примера за култура на жертвата, в които става дума за пари:
Не мога да спестя никакви пари. Преди години, когато икономиката се срина, започнах нещо, което нарекох „Предизвикателството да спестиш 1000 долара за 30 дни“, в което показах на хората тактики за спестяване на пари с използване на нови психологически техники. Присъединиха се хиляди хора и благодарение на усилията им бяха спестени хиляди и хиляди долари.
Имаше и изключения.
Повечето хора подкрепиха идеята, но бях учуден колко много бяха тези, които се обидиха на самата концепция на „Предизвикателството да спестиш 1000 долара за 30 дни“. Те дори не печелели толкова на месец или пък намираха препоръките ми за „твърде очевидни“ – независимо че определях „спестяване“ като орязване на разходите, увеличаване на приходите и оптимизиране на харченето.
Ето няколко примера за техните оплаквания:
■ „На мен ми е невъзможно да направя това... не печеля достатъчно, за да пробвам това упражнение.“
■ „Добра идея, но медианата на доходите тук в Охайо е 58 000 долара на година. След данъци това значи 3400 долара месечно. Отбележете, че това е медианата, тоест половината от семействата в Охайо живеят с по-малко! Съмнявам се, че мнозина ще могат да спестят 1000 долара на месец, без да продадат децата си.“
■ „Би било добре... Ако някога изкарам 1000 долара на месец, може и да опитам. Но сега съм в университета...“
Първо, отбележете, че лудите хора имат особен начин на писане – те винаги заглъхват в края на изречението. Ако някой ви напише „Би трябвало да е хубаво...“ или „Звучи трудно...“, има голяма вероятност това да е сериен убиец, който много скоро ще почука на вратата ви и след това ще си нахлузи кожата ви вместо шлифер.
Също така хората обичат да използват своята конкретна ситуация – че живеят в Охайо или в Малайзия, или не са ходили в колеж от Бръшляновата лига, за да обяснят защо точно те не могат да постигнат същите резултати като останалите. Понякога съм се хващал на това и съм им показвал примери с хора от техния регион, които са постигали поразителни резултати. Отговорът им? „Е, ама те дали [все по-объркани критерии: са се премествали да живеят в друг град три пъти като деца, имат единайсет пръста, и т.н.]?“ Веднага щом кажа „не“, те ми отвръщат: „Виждаш ли? Знаех си, че при мен това няма да проработи.“ Циниците не искат резултати, те искат оправдание, за да не правят нищо. Иронията е, че дори да спечелят със своя изфабрикуван аргумент, те като цяло губят, защото са попаднали в затвора на собствения си ум.
Светът е против мен. Да, точно сега има много социални проблеми. Но когато става дума за лични финанси, аз се фокусирам върху това, което мога да контролирам. Тази идея убягва на хленчещите хора, чиято естествена реакция, когато ги накараш да направят нещо, за да подобрят положението си, е да намерят причина защо не могат. Някога се ползваха лични извинения („нямам време“). Сега, с възхода на културата на жертвата, по-политкоректно е да се посочи някоя външна сила като медианата на доходите или икономическата политика. Да, нужен е известен труд, за да приведеш в ред финансовия си живот. Но наградата далеч надхвърля усилията.
Истината е, че хленчещите хора не разбират за какво става въпрос. Да спестиш 1000 долара на месец е нещо изключително разумно, но това също е и цел, към която да се стремиш. Ако не можете да спестите 1000 долара, какво ще кажете за 500? Или за 200? В крайна сметка хората, които се оплакваха заради пари преди една година, вероятно още се оплакват, докато много от хората, които приеха предизвикателството, спестиха стотици и дори хиляди долари.
Книгата „Ще те науча как да станеш богат“ на Рамит Сети, можете да закупите с 20% отстъпка, в издателство Изток – Запад!
