Изминаха седем години, откакто Джордж Р. Мартин публикува последния си фантастичен роман. А "Танц с дракони" от 2011 г. беше само част 5 от "Песен за огън и лед", планирана поредица от общо седем тома. Сега това десетилетие почти е приключило без дата на излизане за част 6. Но вместо това имаме "Огън и кръв" (Fire & Blood), която за определен вид ненаситни читатели на оригиналната сага може да изглежда вбесяващо и да бъде определена като 700 страници в погрешна посока.
Новата книга се връща три века преди познатата ни от "Игра на тронове" история. Интересно е, че тя е малко нетипична за Мартин. Ако я четете като почитател на другите му романи обаче, вероятно бихте усетили, че той се забавлява с "Огън и кръв".
Определено това е един много по-различен разказ от основните романи за Вестерос. Енергичният диалог на Мартин съществува съвместно с декларативни изявления. Най-големият акцент е семейство Таргариен.
Какво може да очаквате от "Огън и кръв"?
Историята започва с пристигането на Денерис Таргариен, първата съименничка на познатата ни вече Денерис, и завършва около 150 години по-късно. Ето защо е планиран и втори том на тази сага. Проследяваме тяхното потомство през десетилетията. Има и няколко души на име Егон. Съществуват още простодушни монарси, които нямат ум за политици.
Очевидното сравнение тук е със "Силмарилион" на Дж. Р. Р. Толкин, защото няма много други мет-исторически текстове за историята за поколенията, определящи фантастичните саги, написани от авторите ù. Самият Мартин направи сравнението в интервю.
Авторът е признат почитател на Толкин, но е написал текста си със съвсем различна цел. "Силмарилион" например черпи от писанията, които Толкин никога не е предвиждал за публикуване. Романът е значително редактиран от сина на автора, Кристофър. Още от първото изречение звучи като химн.
"Огън и кръв" започва с точно противоположен подход, като началните линии ни посвещават в определена хронология. Майсторите на Цитаделата, които пазят историята на Вестерос, са използвали Завоеванието на Егон като свой камък за последните триста години. Раждания, смъртни случаи, битки и други събития датират или от СЗ (след завладяването), или от ПЗ (преди завладяването).
Как "Огън и кръв" е свързана с поредицата "Песен за огън и лед"?
Иначе тръпката от новата книга е самата тръпка от фантастичната работа на Мартин: познатите митове се развенчават, цялата маса на тропите се обръща. Всяко крехко понятие за героизъм на Нед Старк се изхвърля от метафоричния прозорец, гледащ към метафоричната яма с шипове. Добрите намерения се провалят, защото се случват инциденти. Чудовищните личности те изненадват с благороднически актове, а благородните герои правят нещо непростимо. Централната сага на книгата разгръща историята на "Танц с дракони". Първоначалните мотиви се губят в кървавата баня. Никой, който печели, никога не се чувства победител.
Всичко това може да звучи "деконструктивно", напоследък обичана критична фраза. Или – по-лошо! – "реалистично". Измислената история на Мартин не е по-добра от тази на Толкин само защото героите се бият помежду си, нито предлага по-дълбоко преживяване, само защото Мартин е по-малко заинтересован от магията.
Но един съществен основен аспект на "Песен за огън и лед" е как Мартин променя своя фантастичен пейзаж, разделяйки историята си между различни (често опозиционни) гледни точки. Обхватът на "Огън и кръв" взима тази структура още повече. Разказът се изпълва с убийства, война, епидемии от сексуално насилие.
Междувременно някои читатели се притесняват от темпото на писане на автора. Мартин току-що навърши 70 години (което май се счита за новото 30). Но каквото и да се случи... величието на "Песен за огън и лед" зависи от края на "Игра на тронове", сезон 8. Всъщност четенето на "Огън и кръв" ни кара да се замислим коя е краят. В тази книга мрачната завършеност предшества ново начало, а радостта от златната епоха предвещава идването на трагедията. Читателите и зрителите на сагата на Мартин гледат пред малкия екран и се чудят кой ще седне на Железния трон. Ако си поръчате "Огън и кръв" на български, ще видите, че това не е от значение. Който "спечели", ще открие, че истинските проблеми започват в момента, в който седне на Железния трон. Малко са владетелите, които са се задържали много време там.
Какво казват критиците за "Огън и кръв"?
"Джордж Р. Мартин изглежда е направил предположението, че историческото писане трябва да бъде сухо и клинично и че вълнението от самите събития трябва да бъде оставено да се говори", пише критикът от в. "Индипендънт" Ройсин О'Конър. – "И все пак прозата е толкова суха, че дори описанията на битка в небето между двама братя успяват да са толкова плоски, колкото загубата на Таргариен и дракона".
От "Publishers Weekly" са малко по-мили: "Има драматични моменти и има забавни диалози, както и подробни описания на битки, но те са малко".
Най-строг от всички е Дейвид Левски от сп. GQ, който казва, че пише за тази книга под протест. "Мартин наистина се занимава със суха, прашна историческа замазка за стила си на писане", казва той и сравнява книгата с "Историята на Римската империя". "Но поне Римската империя всъщност се е случила и е изисквала това ниво на детайлност и има последици за вас и мен".
Но не всички се обявяват срещу романа. Дан Джоунс от "Сънди Таймс" все пак го нарича "шедьовър на популярната историческа фантастика". Той казва: "Тази книга се усеща като "Песен за огън и лед". А знаете ли как узнах това? Защото веднага искам следващата книга!".
