На 22 май, концерт на групите Хиподил, Контрол и Ревю в столичния Зимен дворец, успя да събере рекордната публика от близо 6000 души. Събитието беше анонсирано като реюниън на музикантите в оригиналните им състави.
Avtora.com се срещна с някои от главните герои на вечерта Васил Гюров (Ревю), Кольо Гилъна (Контрол) и Светослав Витков, познат повече като Светльо от Хиподил, за да събере повече впечатления от запомнящото се събитие.
.: Слизаш от сцената, как ще коментираш днешното събитие?
Васил Гюров: Латиница мога ли да употребявам? Магия имаше някаква, наистина...химия някаква. Хубаво беше...плюс това още не е свършило. Аз не съм гледал между другото такъв лайв, наистина. Сравнявах ръцете, които бяха вдигнати на Депеш на целия стадион, тези ръце тука ме разплакаха повече. Щото и ония ме разплакаха много.
Кольо Гилъна: Ами това, може би е най-големият концерт на Контрол, който въобще някога е имало през историята, защото такава публика аз досега не съм виждал. Сигурен съм, че всички колеги от Контрол и от Милена и Ревю, и от Хиподил, които в момента свирят, ще бъдат на същото мнение, защото това беше невероятно изживяване. Шест хиляди души, които пеят заедно с теб, не се уморяват, не са безучастни към концерта. Просто това беше наистина най-голямото нещо, което някога съм преживявал на тази сцена.
Светослав Витков: Ти как ще го коментираш? Според теб? Нямам думи. Това е най-големият концерт в България. Тъй като имаше над шест хиляди човека. И когато някой успее да направи, от всичките тези, които се считат за медийни величия в България и за много известни публични личности, да успеят да направят такъв концерт, да дойдат толкова хора, да дойдат да ме хванат за ку.а!
.: А помниш ли, кога беше първият ти концерт?
Васил Гюров: Първият концерт беше в детската градина, снимаха ме по телевизията, ама това беше шейсет и девета - седемдесета някъде. И си спомням, че имаше много монитори и там се виждах аз целият, пях една песен за ловеца, който... с една пушка бях, с тапа и не трябваше да гърмя, ама гръмнах, и такива неща...това ми беше първият ми концерт. Иначе първият ми, такъв, сериозен концерт като група вече беше "лайв ин БеСе Де" – Домът на Българо-Съветската Дружба с едни съученици, осемдесет и втора година. След това другият важен концерт, защото тоя беше първият, беше с група Парадокс, която беше част от Кале и част от Ревю и така нататък. С Киро и Кристиян от Нова Генерация под името Парадокс в Заимовата Градина, и след това следващият важен лайв беше осемдесет и седма година на Кале. Това е най-великият лайв и най-великият ден в живота ми, всъщност засега поне – 15 май 1987 година, Кале.
Кольо Гилъна: Разбира се, че помня, това беше в клуб "13" в Университета, там бяхме с легендарния Владо Попа, който много ни липсва в групата, защото той е един невероятен човек, една душа, която има едни...Та на този концерт бяхме със старите униформи, с кондукторската униформа, със съдийската униформа на Тони. Имаше не повече от 200-300 човека публика само отбрани музиканти и близки хора. След концерта имаше журналисти от сорта на Емил Братанов, който ми каза: "Вие знаете ли какво направихте?", аз му отговорих: "Не"...а той: "Вие ни еб.хте майката!" Аз тогава се криех, мислех си, че някакви полицаи ни гонят и ни търсят...Това ни беше първият концерт, който беше просто незабравим, защото в публиката имаше музиканти от Щурците и ФСБ, а ние им бяхме убийствени фенове тогава, защото бяхме ужасно млада група. Това беше осемдесет и осма година, април месец. Двадесет дни след като бяхме направили групата и това ни беше първото участие, да.
Светослав Витков: Да, първият концерт беше деветдесет и втора година. Счупих китарата на Пешо с маваши. Беше много брутално. Първото парче, което изсвирихме беше "Клиторен Оргазъм". Така че беше яко. Свирихме на парти, което беше кънтри парти, няма да го забравя и в книгата го има между другото. Имаше една жена срещу мене, която все едно гледаше как мъж мастурбира чисто гол пред нея.
.: Според теб като жив свидетел, как ще коментираш музиката, сцената преди 10 Ноември и сега? Има ли огромна разлика?
Васил Гюров: Сцената сега е по-огромна, всичките групи сега малко предимно разчитаме на стари лаври, и на мен това не ми харесва. Сцената е много добра, публиката е жестока, обаче оня хъс, който имахме тогава е несъизмерим, фактът, че ние всички свирим по-стари парчета е достатъчен. Аз обичам да съм песимист в такива моменти, все ми се иска да извлечем най-доброто от ситуацията. В смисъл, когато има едни групи, или хора, които правят някаква читава музика е хубаво да я правят колкото може повече.
Кольо Гилъна: Не мога да направя такава съпоставка. Всички казват, че на нас ни е било по-лесно, защото преди осемдесет и девета година ние сме били бунтари и сме запомнени с това нещо. Аз бих ги опровергал, защото след това, най-големият пик на Контрол беше деветдесет и трета година, когато направихме албума "Леле Како". Така че всички тези бунтарски неща, които остават зад гърба ни, не само на нас, но и на Нова Генерация, на Ахат, на Ера, на Милена и Ревю наистина бяха бяха бунтарски, но това не ни е помогнало чак толкова много. Младите групи просто трябва да имат идеи и стил и мисъл какво трябва да правят, така че да впечатлят хората.
Автора към Гилъна: А това само един реюниън ли е или публиката може да очаква отново концерт на Контрол с теб?
Кольо Гилъна: Ами както се казва в албума "Бумм": "Това е първата плоча от цикъла"100 Прощални Плочи" Аз бих казал, че това е деветдесет и петият концерт от цикъла "100 Прощални Лайва".
.: Минаха доста години години, струва ли си да си музикант толкова много време?
Васил Гюров: Аз не съм музикант! Аз съм ел. техник. Тука вече импровизирам, това е от едно радио шоу, което слушах по радиото с Константин Коцев, бог да го прости. "Аз не съм мъж! Аз съм ел. техник!" Някакъв такъв скеч по радиото. Мъжът го намира в стаята на жена му и така нататък. Та аз не се чуствам като музикант. Аз съм скиор, футболист, такъв радетел за чисто благо, но не съм музикант. По скоро съм меломан. Аз обичам хубава музика и когато не я чувам, почвам да я правя.
Светослав Витков: Седемнадесет години. Има и "Седемнадесет Мига От Пролетта" Ние не мигаме. Седмнадесет години минаха. Това са хората, които оценяват това нещо. Всички други...всичко друго: медии, списания, телевизии, всичко е л...на!
.: А кои млади, съвременни български групи харесваш?
Васил Гюров: Ами този въпрост трябва да му се отдели повече внимание. Има много групи, обаче като ми казваш млади, какво имаш предвид? Защото има групи, които не са млади, обаче не са познати. Например Panican Whyasker за много хора са млада група, те ми харесват, обаче не са познати. От друга страна има млади групи, които са на по седемнадесет години.
Бяхме на един конкурс в "Маската" и...даже сега забравих как се казваше групата, която адски ми хареса. Може ли да звънна на Васил Върбанов? Мисълта ми е, че групи има много готини, въпросът е какво се случва около тях. И специално младите хора и групите в България и Сърбия. Значи балканците по принцип сме убийствени пичове...(тук Васо Гюров говори по телефона с Васил Върбанов)...как се казваха тия малките, дето имаше готвач от тях?...А, Оги! Да...група Оги!
Кольо Гилъна: От българските групи на първо място ми е Уикеда, определено Уикеда! Аз съм им фен още от доста години. Също така Panican Whyasker много ми харесват. Друго в момента не мога да се сетя, но Уикеда си ми е любимата група.
