"Тилт" се превърна в едно от събитията в българското кино през изминалата 2011 година и макар че не намери място сред деветте номинирани чуждоезични филма в битката за Оскарите, натрупа солиден фестивален опит.
Дебютният пълнометражен филм на Виктор Чучков-син, съсредоточаващ се върху живота на няколко български младежи след падането на Берлинската стена, беше прожектиран в САЩ, Великобритания, Литва и в общо 16 държави по кабелната телевизия HBO.
В Сиатъл публиката го постави на второ място сред 450 продукции – оценка, която обнадеждава режисьора за следващия му проект. Avtora.com потърси Виктор Чучков за ексклузивен отговор на въпроса "възможно ли е български филм скоро да пробие в световното кино".
Василен Димитров: Г-н Чучков, какво не достигна на "Тилт", за да бъде сред номинираните за Оскар при чуждоезичните филми?
Виктор Чучков-син: Конкуренцията е свирепа, участваха 63 филма от всякакви държави. При това все добри. Индия се бори за наградата при положение, че произвежда 1500 филма годишно. Дори Швейцария, чието кино е познато само на ценителите, произвежда между 3 и 10 ленти за този период от време. Освен изключително високото качество на филмите, журито на Американската академия залага много и на географския принцип – трябва да бъдат представени всички континенти.
Като на всяко състезание е нужен и шанс. Тази година заявките бяха много силни. Сред деветте предложения е носителят на Златен глобус - A Separation на иранеца Асгар Фархади. Личат имената на великани като немския режисьор Вим Вендерс (участва с документалният "Пина") и полякинята Агнешка Холанд (In Darkness). Запознах се с белгийския режисьор Michael R. Roskam (Bullhd). Обмених ценна информация с него и получих доста професионални съвети.
.: Какви филми имат най-голям шанс да се харесат на журито?
Виктор Чучков-син: Сериозни и затрогващи. Драматични, засягащи политически проблеми на съответната държава, без политиката да е доминираща. Филмът трябва да извежда общочовешки конфликти, достигащи до сърцата на много зрители.
.: Ако Вие трябваше да избирате българския кандидат за Оскарите, кой щеше да е той?
Виктор Чучков-син: Зависи от критерия – от това дали филмът се харесва на мен или пък трябва да посоча този с най-голям шанс за номинация. Подобна оценка нямам право да правя, не е колегиално. През миналата година се произведоха доста стойностни филми, както за фестивали, така и за масова публика.
.: Показахте "Тилт" на зрители от десетки държави. На какво Ви научи фестивалният опит?
Виктор Чучков-син: По фестивалите се запознах с много колеги и деятели от цял свят. Получих мнения и оценки от първа ръка. За много от тях това беше първи досег с българското кино. След прожекциите те оставаха за въпроси, даваха съвети.
.: В следващият ви проект отново ли ще работите в тандем с брат ви Борислав?
Виктор Чучков-син: Да, разбира се. Филмът ще се казва "18 процента сиво". Има твърде много въпросителни около него, тъй като още се набират средства. Поради тази причина и актьорският състав не е ясен. Ще бъде по сценарий на талантливия български белетрист Захари Карабашлиев, който живее в САЩ. Голяма част от снимките ще бъдат направени в Америка.
.: Американците също все повече предпочитат да снимат у нас?
Виктор Чучков-син: Радостно е, че тази тенденция се задълбочава и България се превръща в предпочитана дестинация за актьори като Силвестър Сталоун и Брус Уилис. Усъвършенства се професията, снимането на чужди продукции у нас се отразява на икономиката, подсигурява работни места. И не става дума само за статистите, а за цели фирми, занимаващи се с логистика, превоз, поддръжка, настаняване, хотели.
Говорим за екипи от по 200 до 1000 души. Трябва обаче бързо да се реши проблемът с данъчните облекчения при заснемането на чуждите продукции, защото държави като Русия, Унгария, Чехия, дори Румъния отдавна предлагат по-изгодни условия.
.: Първият Ви професионален досег с киното беше като актьор преди 30 години. Бихте ли се снимал отново?
Виктор Чучков-син: Не, това желание се изпари отдавна. Направих своя избор, чувствам се по-добре от другата страна на камерата.
.: Какво си споменяте от снимките на "Йо-хо-хо"?
Виктор Чучков-син: Бях безкрайно щастлив, че ме избраха за ролята на Леонид. Имах уникалната възможност да бъда два месеца на морето, при това на пиратски кораб. Бях топло приет от екипа. Зако Хеския ме взе под крилото си и ме въведе в магията на киното. От него научих много за режисурата, за подхода към работата.
Покойният Кирил Варийски току що беше завършил ВИТИЗ и това за него беше първата голяма роля. Много ме подкрепяше. Беше като внедрен кадър. Приятел, който трябваше да ме предразположи, за да се получи химията на сработването ни. Беше невероятен талант.
.: Днешните деца какъв филм биха харесали?
Виктор Чучков-син: Сега обществото е друго, животът е по-забързан. За родителите е по-трудно, децата са принудени бързо да пораснат. Разбира се, че филми като "Войната на таралежите" трудно биха могли да бъдат направени, пък и са доста далече от проблемите, които вълнуват днешните деца. Малчуганите са се затворили по къщите и висят с часове пред компютърните игри, вместо да участват в реалните и да гонят топката.
Иначе са по любознателни - на секундата се информират от интернет. Гледат и повече филми, а не като нас, по един седмично в неделя. И преди и сега, детето дълбоко в душата си остава добро, чистосърдечно и любознателно. Това са дълбоко закодирани качества, които авторът и режисьорът на филма трябва да усети и покаже във филма си.
.: Българското кино излиза от кризата, но от какво има най-много нужда?
Виктор Чучков-син: Проблемът с парите е безспорен, но филмите ни имат най-вече нужда от качествени сценарии, добри истории. Режисьорите са принудени сами да си ги пишат. Нужно е и постоянство, да се задържи нивото от миналата година. Не да се направят 10-12 филма, а на следващата година само три. Такъв ритъм на производство ще е добър и за вътрешната конкуренция, и за мнението на критиците и зрителите отвън.
.: В навечерието на Оскарите, ясен ли е вече вашият фаворит?
Виктор Чучков-син: Искам да изгледам най-добрите чуждоезични филми, но ще ми бъде доста трудно да ги намеря. Не всички от фаворитите ги има и по кината. Чакам с нетърпение "Боен кон" (War Horse) на Стивън Спилбърг, ще ми е интересно да гледам и "Кешбол" (Moneyball) с Брад Пит. Много ми допада този американец. Той не е просто холивудска звезда, а пълнокръвен актьор. Може да играе в блокбъстъри, но не му е токолкова важно, че да не приеме роля в независимо кино.
.: От кой режисьор сред номинираните за Оскари бихте "откраднали" подход за правене на вашите филми?
Виктор Чучков-син: От никой. Напротив дразня се, когато мои колеги откровено "вземат" цели сцени или похвати. Едно е да цитираш, друго е да взаимстваш. За мен е важна чистотата и неподправеността на твореца. Нестандартният, но и човешки поглед на режисьора. Затова ми допадат филмите на мексиканския режисьор е Алехандро Гонзалес Иняриту - "21 грама" (21 Grams), "Вавилон" (Babel), "Бютифул" (Biutiful).
