Дали успехът и качествата на един филм се измерват с броя на номинациите и наградите, които е получил, е въпрос, на който не бихме се наели да отговорим. Стивън Спилбърг обаче със сигурност е един от режисьорите, свикнали да привличат вниманието на Академията.
Броят на номинациите му едва ли би изненадавал някой - все пак още в началото на кариерата си, той е забелязан с работата си над "Челюсти" (Jaws), номиниран за най-добър филм. Следващият му проект "Близки срещи от третия вид" (Close Encounters of the Third Kind) пък достига до вече впечатляващите седем номинации, като печели в две от категориите.
Едва ли има нужда да продължаваме с безкрайния списък, за да стане ясно за колко значително име в света на киното говорим. Факт е обаче, че и до днес Спилбърг продължава прави заглавия, които независимо, че постигат завиден комерсиален успех, никога не остават встрани от вниманието на критиката.
Войната е една от темите, които често присъстват в творбите на американския режисьор. Интригуващ факт е, че до този момент интересът му като че ли е традиционно насочен основно към Втората световна война. Представен по различен начин в пародията "1941" (1979), в превърналия се в класика "Списъкът на Шиндлер" (Schindler's List) и в "Спасяването на редник Райън" (Saving Private Ryan), историческият период е един и същи.
Е, време е за изненада. В най-новото предложение на Спилбърг - "Боен кон", действието се развива по време на Първата световна война и, въпреки че не липсват мащабни батални сцени, епохата не е единственото, което го отличава от останалите му военни филми.
Лентата е екранизация по едноименния роман на британския писател Майкъл Морпурго (Michael Morpurgo), която излиза през 1982 година и се превръща в бестселър. Сценарият е дело на Лий Хол (Lee Hall), носител на награда Тони за мюзикъла "Billy Elliot" и Ричард Къртис (Richard Curtis), който пък помним от работата му над хитовете "Наистина любов" (Love actually) и "Дневникът на Бриджит Джоунс" (Bridget Jones's Diary).
Действието се развива в Англия, където е и заснет самият филм. За изключително британската атмосфера основно значение има и кастът - главната роля е поверена на младия английски актьор Джеръми Ървайн (Jeremy Irvine), който играе Албърт, син на фермер, силно привързан към коня си Джоуи. Партнират му Дейвид Тюлис (David Thewlis), когото със сигурност познавате от филмите за Хари Потър и Емили Уотсън (Emily Watson).
За масовата публика, може би ще е интересно да разбере, че "Боен кон" всъщност разказва повече от една история и то по доста необичаен начин, проследявайки съдбата на коня Джоуи и неговия собственик Албърт. Когато бащата на Албърт купува Джоуи, момчето е възхитено от животното и влага всичките си усилия в неговото обучение. Постепенно между двамата се създава изключително силна връзка. По-късно обаче, животното е продадено на кавалерията, откъдето започва и честата смяна на собствениците му - от британската до германската армия, в окупирана Франция до мига, в който колелото на съдбата се завърта в неочаквана посока.
"Боен кон" със сигурност няма да разочарова феновете на Стивън Спилбърг. Това, което е по-важно обаче, е че би допаднал и на онези от вас, които са ценители на кинематографията в най-чистия й вид и все още предпочитат стойностната история пред наситения с визуални ефекти блокбъстър. Остава да видим на какво мнение са и в Академията.
