Ивайло Пенчев е име, което ще срещнете като оператор зад филми като легендарния "Брачни шеги" от далечната 1989 г. или "Резерват за розови пеликани" от по-новата епоха - от 2004 г. Като режисьор обаче, зад гърба си има един-единствен филм, и то по неволя - "Корави старчета", когото масовата публика свързва с трагичната кончина на Пламен Масларов в разгара на снимките на лентата.
След премиерата на комедията у нас, се срещаме с Ивайло, за да ни разкаже малко повече за "Корави старчета", драматичната му реализация и лесно ли е да си "режисьор по неволя".
Митко Попов: Да започнем с историята на "Корави старчета" - доста драматична, трудна, и все пак, ето - крайният резултат е налице. Може би все пак трябва да уточним и, че двама режисьори почиват по време на снимките и вие го завършвате, въпреки че първоначално сте оператор на филма?!
Ивайло Пенчев: Самата идея се зароди още преди шест години, когато се свързах със сценариста Мони Шварц, разказах му какво имам предвид и той седна да пише сценарий. После кандидатствахме за финансиране в телевизията, приеха проекта и започнахме подготовка. Оттам всъщност започнаха и неочакваните моменти - първи режисьор трябваше да Ивайло Джамбазов, който доста помогна за драматургичната линия, но за съжаление, малко преди началото, той се разболя и трябваше да се откаже.
Така филмът пое Пламен Масларов и с него също работа по сценарий, избор на снимачни локации, кастинги и така в един хубав момент най-сетне се стигна и до самата реализация. Броени дни след началото на снимките обаче, и Пламен се разболя много тежко и влезе в болница, след което се случи най-лошото. Така, в крайна сметка ситуацията беше такава, че трябваше или аз да поема работата, или да се откажем. Приех, разбира се, просто бях длъжен да го довърша, в името на тези мои колеги и приятели, с които сме работили дълги години.
.: Това първият ви режисьорски опит ли беше - все пак сте познат повече като филмов оператор?
Ивайло Пенчев: Да, действително досега се бях пробвал единствено зад камера като оператор, и като продуцент. В случая обаче се наложи да бъда и режисьор, вече как съм се справил, други трябва да преценят. Естествено, извиках си допълнителен eкип, колеги, които да помагат и при самото заснемане на "Корави старчета", а в крайна сметка някак успях да съчетая операторската работа с тази на режисьор.
.: Като гледаме крайния резултат, май няма да е изненада скоро да очакваме и втори филм?!
Ивайло Пенчев: О, трудно мога да кажа дали съм готов да продължа като режисьор. Може би първо трябва да мине малко време от премиерата, да се отърся от всичкото напрежение, което ме съпътстваше по време на снимките и едва тогава да преценя. И все пак, възможно е, защо не?! Истината е, че цялата тази положителна реакция от страна на публиката по време на премиерата ме трогна и като че ли ми даде нужния ентусиазъм да мисля за развитие в подобна насока и занапред.
.: Заговорихме за публиката, но това все пак е нищо в сравнение с цялата българска аудитория, която би могла да оцени "Корави старчета". Кога ще го гледаме, първо по БНТ, а след това и евентуално по киносалоните, имате ли вече дистрибутор, който да го разпространява на голям екран?
Ивайло Пенчев: Все още нямаме разпространител, но ще преговаряме, зависи и от Националната телевизия, все пак тя е продуцент и трябва да реши този казус. Аз лично нямам нищо против филмът да тръгне по кината и ще се радвам, ако Управителният съвет подкрепи подобно решение. За мен всеки нов български филм трябва първоначално да се върти по големите екрани и едва след това по отделните телевизии, в случая - БНТ.
Защо - моите наблюдения са, че в последно време българинът иска все повече и все повече да гледа българско кино и си позволява да отдели по някой лев, за да отиде до салона, вместо да яде пуканки пред телевизора и в рекламните паузи да ходи до тоалетната.
.: Като заговорихме за това, през последните две години наблюдаваме много сериозно възраждане на родното кино - след 9-10 години затишие, се появиха много качествени БГ продукции!
Ивайло Пенчев: Да, безспорен факт. Аз лично считам, че когато започне отново да се произвежда с нужните темпове българско кино, неминуемо ще се стигне и до още по-добри филми, въпросът е, пак повтарям, да се произвежда. Защото сега кризата отново ни удари, отново намалиха с 50% бюджета на Националния филмов център, което моментално рефлектира и това няма как да не доведе до намаляване на филмопроизводството.
Хората не могат да седят гладни. Не можем да си позволим да чакаме по 10 години, за да вземем някое заглавие и да се изхранваме от тази работа - и това е нещо, което го доказва практиката. Имаше доста дълъг период, в който нямаше кино, нямахме го и нужният опит - дори обувки да шиеш, пак трябва да знаеш къде да вденеш иглата.
.: А частното финансиране?! Може и да прозвучи странно на фона на малката ни страна, но в САЩ например киното почти не се финансира от държавата. Толкова ли няма хора в България, които да са готови да застанат зад един качествен проект?
Ивайло Пенчев: Единственият възможен начин, според мен, е да има данъчни облекчения и те да отиват за кинопроизводство. Тогава големите компании и фирми действително биха подкрепили родното кино. Но да се надяваме, че у нас БГ филм ще се финансира изцяло от частна компания и той ще си върне парите, според мен, това е невъзможно. Ние сме твърде малък пазар и аз дори не искам да се сещам колко наши продукции сме продали зад граница, които да се въртят на голям екран.
В една Сърбия се произвеждат филми, минават през разпространение, сърбите ходят, гледат ги и много голяма част от тези заглавия после отиват на разпространение в чужбина. В момента при нас не е така, но не крия, че се надявам ситуацията да се промени, когато започнем да произвеждаме все повече и повече филми.
.: Да се върнем отново към "Корави старчета". Безспорно, атрактивен каст - Васил Банов, Иван Джамбазов, Надя Конакчиева, а наред с тези имена откриваме и едно доста любопитно попълнение - Наталия Каракулева. Вероятно повечето я помнят от изявите й в Playboy, както и като лице на бившите "голи новини" по популярна БГ телевизия?! Как избрахте попълненията в актьорския състав?
Ивайло Пенчев: Всички, които участват в лентата, са подбрани чрез кастинг и аз смея да твърдя, че при нас случайни хора няма. Конкретно за Наталия, тя се представи най-убедително от всички кандидатки и затова се спряхме на нея, помогна и фактът, че учи актьорско майсторство в НАТФИЗ. Отделно, какво е правила в миналото, дали е имала някакви по-ексцентрични изяви, нас не ни интересува. С "Корави старчета" тя дебютира в киното, а и има нужните качества, за да се изявява успешно на екран и занапред.
Колкото до останалите попълнения, независимо, че много от тях са доказани имена, и те минаха през кастинг. Даже с Ивайло Джамбазов първоначално, когато започнахме да работим заедно, бяхме избрали Пламен Масларов за ролята на едно от старчетата. След оттеглянето на Иво, Пламен каза - "аз не мога да участвам", но в крайна сметка го убедих поне да изиграе попа. Но пак казвам - в този филм няма случайни хора. И Цветомир Иванов, и Дани Рашев, и Иван Самоковлиев, абсолютно всички са подбрани по определени критерии - къде типажност, къде умения. Смея да твърдя, че направихме много добър подбор.
.: Последен въпрос и съжалявам, че ще ви върна малко назад, към по-тъжните дни, но можете ли все пак да споделите нещо от съвместната си работа с Пламен Масларов - едно от безспорно най-големите имена в българското кино?!
Ивайло Пенчев: Пламен беше изключителен човек, с невероятно чувство за хумор, какъвто между другото беше и Джамби (Ивайло Джамбазов). Te бяха много различни, но в същото време и много фини хора. Имаха много тънко чувство за хумор, Джамби обичаше абсурдната комедия, затова и в "Корави старчета" има такъв елемент.
Пламен пък, с него беше истинско удоволствие да се работи. Не можете да си представите каква атмосфера цареше, когато той беше на снимачната площадка. За съжаление, тези моменти бяха много кратки. То беше смях, закачки, то ти е леко, на човек просто не му се иска снимките да привършват. Ще го помня до края на дните си.
