Прочутият британски режисьор Алън Паркър (Alan Parker) ще гостува за първи път в България специално за 10–ия Международен Филм Фест, който ще се проведе в началото на март 2006 г. Българските киномани ще могат да видят емблематичните му филми като „Стената” и „Пилето”, а също и изложба с негови карикатури.
Когато е на снимачната площадка, където за 29 години кариера е режисирал 14 игрални филма, Алън Паркър се впуска в другата си стихия – рисува карикатури. Актьорите, продуцентите, екипът – всички са в полезрението му и са запечатани на белия лист. „Variety” и „Screen International” често публикуват творенията му.
Въпреки това славата на Паркър като творец се свързва на първо място с режисьорския му почерк.
„Мисията на режисьора е да направи поне по един филм от всеки жанр” казва 61-годишният режисьор, за който любимо е „реалистичното кино с музикални елементи”, но потегля в най-различни посоки – от мюзикъла за нюйоркските студенти „Слава” (1980, първият му игрален филм на американска територия), до семейната драма "Shoot the Moon" 1981.
„Стената” създава нова киноестетика в посока рок опера - с оригинално представяне на едноименния албум на Pink Floyd. Филмът по сценарий на лидера на групата Роджър Уотърс (Roger Waters) става символ на отрицанието на тоталитаризма и си спечелва милиони фенове от различни поколения и краища на света.
През 1985г. заснема „Пилето”, който му спечелва специалната награда на журито в Кан и изстрелва към върховете Никълъс Кейдж и Матю Модайн. Следва трилърът „Ангелско сърце” (1987) с Мики Рурк и Робърт Де Ниро, който предизвиква предимно отрицателна критика и реакции у публиката отвъд океана. С „Мисисипи в пламъци” (1988) с Джин Хекман режисьорът, който твърди, че не се възприема като политически режисьор, се обръща към борбата на чернокожите за граждански права в началото на 60-те г.
90-те са времето, когато Паркът се завръща отново към музикалните пътеки и заснема "The Commitments" – забавна и лирична история за новосформираща се ирландска група, завладяна от соул музиката, базирана на първата част от трилогията на ирландския писател Роди Дийл – „Баритаун”. През 1996 излиза блокбастърът „Евита” (1996) с Мадона, Антонио Бандерас и Джонатан Прайс, който спечелва Златен Глобус за най-добър мюзикъл и за най-добра женска роля в мюзикъл – за Мадона, четири номинации за Оскар и 7 – за наградите на Европейската филмова академия.
„Снимам музикални филми, защото много обичам и ценя музиката. И през цялото време се разстройвам, че аз самият не мога да свиря. Но чрез децата ми си наваксвам – те свирят много добре на различни инструменти. Единият ми син получи класическо образование в консерваторията, а другият е рокендрол музикант.”
През 2003г. е премиерата на най-новия му филм „Животът на Дейвид Гейл”, с Кевин Спейси (активист в борбата срещу смъртното наказание) в главната роля. Синовете му Александър и Джейк се включват активно в проекта на баща си и композират музиката.
В плановете на Алън Паркър е заснемането на филм за Юри Гагарин. Интересът му привлича отношението на Запада към полета на първия руски космонавт, като мярка за отношението към бившия Съветски съюз:
„Когато Гагарин излетя в Космоса беше голям шок – потресаващо постижение на съветската наука. Американците бяха вложили огромни средства, за да изобретят химикалка, с която може да се пише в космоса. А руснаците съвсем простичко бяха решили въпроса – използваха молив.”
