Телевизионният ефир постоянно генерира различни имена и лица, които идват и си отиват в непрекъснатия медиен поток. Сред разнообразието от тв формати обаче, "Господари на ефира" остават едно от водещите шоута в родния ефир.
Avtora.com се срещна с две от емблемите на "Господари на ефира" - Димитър Рачков и Васил Василев - Зуека, за да разбере каква е връзката между актьорството и телевизията и всъщност успех ли е за един актьор да пробие на малкия екран.
Любомила Бучинска: Екипът на "Господари на ефира" Ви нарича Раче и Зузи, така ли се обръщат хората към вас?
Димитър Рачков: И на други места ми казват така, но се случва по-рядко. Като че ли тук най-често ме наричат Раче. Всъщност май от Зуека тръгна всичко.
Васил Василев - Зуека: Сега като се замисля, може наистина и от мен да е тръгнало. Аз имам този навик да използвам умалителни имена, но не съм сигурен...не...не, мисля, че и другите така ти казваха. А иначе на мен ми викат Зузи от много отдавна. Още от Сливен, говоря за 3-4 клас.
.: За известно време отсъствахте от малкия екран, липсваше ли Ви предаването?
Димитър Рачков: Естествено, ние сме свързани с това предаване по един или друг начин. Но това, че не бяхме на екран, не означава, че със Зуека не следим шоуто. Аз винаги, когато имам възможност, не пропускам да гледам "Господари на ефира". Искам да видя в каква посока върви, какво се променя, има ли нови рубрики.
Васил Василев - Зуека: Сега се замислям кое ми е по-гадно - когато ни свършват 5-те месеца, през които водим предаването или когато започваме. Мисля, че краят определено е много по-гаден от периода, когато не водим.
Димитър Рачков: Истината е, че към края сме доста уморени и искаме да излезем малко от този ритъм. Но после, на втората седмица още, сме отпочинали и готови да водим отново.
.: Мнозина Ви определят като най-успешните водещи на "Господари на ефира", защо, според Вас?
Васил Василев - Зуека: То е до усещане. В живота още като видиш един човек, ти става ясно дали можеш да водиш разговор с него или не. Така е и с работата - с един се сработваш отлично, с втори по-малко, а с трети - съвсем не. И в това няма нищо лошо, просто говорим за различно излъчване на енергия. А ние с Рачков сме на една честота и мисля, че това е основната причина.
Димитър Рачков: Без да скромнича, не знам дали сме най-успешната двойка водещи, но истината е, че зрителите най-много са свикнали с нас, защото сме били най-дълго на екран. Зрителят много бързо свиква с лицата и след това налагането на нови образи наистина е много трудно. Когато започнах да снимам "Господари на ефира", на мястото на Малин Кръстев, хората сигурно също не са ме приемали, защото са ме сравнявали с него. И сега е същото с другите колеги, когато идват, заемат нашите места и всички ги сравняват със Зуека и Рачков. А те не трябва да бъдат като Зуека и Рачков. Всеки е различен по характер, темперамент, чувствителност и разбира се, е различен тип актьор. И това е хубавото, според мен.
Васил Василев - Зуека: Да, разбира се. Между другото, същото се случва и в Италия. И там се говори по същия начин. Искам да кажа, че не само българинът е скептичен. Зрителят просто свиква с екрана, нищо друго.
Снимка: Avtora.com
.: До каква степен водещите определят рейтинга на едно тв шоу?
Димитър Рачков: Аз не вярвам много на рейтингите. Първо не знам колко точно устройства за изчисление са монтирани в страната, чувам за някаква бройка 400 - 800... А и не може тези устройства да определят колко се гледа едно предаване. За мен най-важният рейтинг са зрителите. Реакциите на хората, които срещам на турнетата с театъра или по улиците - това е най-вярната оценка и най-важната представа за това колко се гледа предаването.
Васил Василев - Зуека: И аз не вярвам на рейтингите, които се изнасят. Не бива да забравяме, че рейтингът е измислен в Америка, не за друго, а за да улеснява и ориентира рекламодателите. И тук уж е така, но когато и двамата казваме, че не вярваме на рейтингите, значи всъщност не е така.
.: Каква е връзката между актьорството и телевизията?
Димитър Рачков: Разликата между двете е много голяма. Воденето на предаване е наистина много по-различно от актьорството. Може да си много добър актьор и да не пасваш в телевизията и обратното - може да си по-посредствен актьор и да паснеш идеално.
Васил Василев - Зуека: Тук е малко повече публицистика, малко повече журналистика. Има малко повече коментар, а за да направиш коментар трябва да имаш особени сетива. Защото понякога се изисква импровизация и ако не си в час, няма как да стане.
.: Успех ли е за един актьор да пробие в телевизията?
Димитър Рачков: Може да е успех, може и да е неуспех. Телевизията е нож с две остриета. Човек, заставайки на малкия екран, може да отиде както към знак плюс, така и към знак минус.
Васил Василев - Зуека: След една година ще направя 20 години екранна дейност, говоря само за телевизия. Ако съм се взимал на сериозно, тоест за успял човек от телевизионния екран, нямаше да издържа толкова време в ефир. Нещата са дозирани, нишката е много тънка. Телевизията ограбва, тя манипулира вместо да възпитава. Телевизията повече взима, отколкото дава. Това е истината. Разбира се, не мога да бъде неблагодарен, аз съм късметлия, защото никога не съм смятал да се занимавам с телевизия, но животът така ме свърза с нея.
.: А какво всъщност е нивото на българската телевизия?
Васил Василев - Зуека: България вече 20-та година е в период на начално натрупване на капитали. А най-лесно се натрупва капитал като се вземе едно готово шоу, един готов формат, въпреки че "Господари на ефира също е готов формат.
Димитър Рачков: В този смисъл, след 89-та година нацията тръгна надолу. Какво излезе на мода след 89-та?! Излязоха на мода мутрите, лъскавите коли, кичът стана водещ и определящ. Образованието тръгна надолу, културата тръгна надолу...и те нещата са свързани. Животът е такъв.
Васил Василев - Зуека: Не, не е такъв животът. За мен всичко това идва от радиото, телевизията и вестниците. Защото медиите не отразяват пряко живота. Медиите, за съжаление, са манипулатор на живота. Това е моето мнение. И аз смятам, че големият грях на тези, които продължават да се занимават с медии е че, вместо да възпитават нацията, изгубиха няколко поколения.
Снимка: Avtora.com
.: Като че ли в последните години почти няма и качествени комедийни предавания.
Васил Василев - Зуека: Най-трудно е да правиш комедия. Най-трудно е да напишеш сатиричен текст или да критикуваш някого, надсмивайки се. Много е трудно да се намери баланса, посоката и това какво точно трябва да критикуваме. Защото точно за тези 20 години българите се изгубихме.
Истината, че текстове като тези Станислав Стратиев, Валентин Пламенов, Иван Кулеков, Христо Бойчев, почти не се появяват от 10-15 години насам.
Димитър Рачков: Старите български филми например са ми много смешни, а от тези неща, които се излъчват сега, много рядко нещо може да ме разсмее.
.: Тоест може да се каже че, има глад за сценаристи в България.
Димитър Рачков: Да, има голям глад за сценаристи и драматурзи и това е една празнина, която трябва да се запълни. Пишещите хора в България са около 20 души и те се местят от едно предаване в друго. Дали ще бъдат в "Комиците" или в "Шоуто на Слави"... В този смисъл има сериозно творческо изчерпване, което е нормално, както се случва и при актьорите.
Васил Василев - Зуека: Зареждането е трудно. Запазването на собствения критерий е трудно. А дълбоко философски погледнато, това е трудно, защото човек трудно прави разлика между свободията и свободата.
Димитър Рачков: Не е лесно едно ежедневно шоу да бъде постоянно интересно и да се поддържа. Необходим е голям и сериозен екип. Например, "Господари на ефира" в Италия - там всичко е на друго ниво и като бройка на екипа, и като заплащане, студио, осветление... Даже като отидохме първия път, ми стана болно, защото ние не сме по-малко кадърни. Обаче пак опира до положението, в което се намира държавата ни.
.: Така е, но в телевизията се влагат сериозни пари.
Васил Василев - Зуека: Парите въобще не са проблем. Който ми каже, че нещо не е станало заради пари, значи това не е вярно. Пари има, просто не се дават. В България основната причина е, че политиците не си знаят интереса. Тоест за 20 години те можеха да направят една прекрасна държава и въпреки всичко да забогатеят. За съжаление те само забогатяха. И затова никой няма да ги обича, а това е много лошо за бъдещето на една държава.
Снимка: Avtora.com
.: Какво мислите за новоизгрелите звезди, с които се закачате в "Бай Брадър"? Те ли са основните типове хора в нашето общество?
Васил Василев - Зуека: Може да се каже, че да. Но нашият тип никога няма да бъде избран да участва. Ще дам пример с Румъния, там за един от сезоните бяха поканили само интелигенция. Пълен провал!
Димитър Рачков: Не знам дали участниците са представителна извадка. Това са някакви неизвестни хора, които за много кратко време стават известни, има интерес към тях, пишат ги във вестниците, канят ги в предавания. След 2-3 месеца интересът отшумява и те започват да се чувстват в едно безвъздушно пространство. Повечето изчезват от публичното пространство и само много малка част от тях се реализират.
Обаждали са ми се хора от Big Brother, които ми казват: "Моля, включете ме в предаването, плюйте ме ако трябва, но само моето име да се споменава"...и така къде с пари, къде без пари...
Васил Василев - Зуека: Само бих добавил, че това обикновено са хора без цели. Един човек с цел няма време да се занимава с такива неща, защото си гони целта. Не е лошо, че влизат в такъв тип формат, но след това е важно да съумеят да стъпят на стъпалото - високо или ниско, към което ги е тласнало това шоу.
.: Какво е отношението Ви към социалните теми, които се засягат в "Господари на ефира"?
Димитър Рачков: Много често ми се случва напоследък да ми звънят хора, за да подават сигнали, въпреки че това не е моя работа, защото има репортажен екип, който поема и отсява сигналите. Разбира се, гледам да помогна с каквото мога, но понякога хората не могат да разберат, че това не зависи от мен. Не съм безразличен към проблемите, определено. Но най-големият проблем на българина е безразличието.
Васил Василев - Зуека: За мен телевизията трябва не да манипулира, а да възпитава хората. Но ако аз имам претенцията да възпитавам, то моята позиция трябва да бъде равносилна за всички слоеве на това общество и да не засягам абсолютно никой. А това е много трудно. Нещо като депутатската работа, защото депутатите трябва да мислят за всички в България. За съжаление, те мислят повече за задниците си, както и министрите, въобще всички политици, които ръководят държавата. Аз смятам, че ако не мислим толкова за задника си, а за това кое е по-добро за развитието на българина, България ще успее. Трудна работа.
.: Господин Рачков, защо напуснахте Народния театър?
Димитър Рачков: Напуснах Народния театър преди около месец и то не поради някакъв конфликт с ръководството или заради интриги. От много време го обмислям и реших, че този щат ме задушава и ограничава, затова и преминах на свободна практика. Така сам ще избирам какво да играя, с кого да участвам, дали въобще да участвам в дадена пиеса. Нито съм се възгордял, нито се чувствам толкова популярен, наистина отдавна си го мисля.
Смятам, че щатната система е отживелица. Не може да искаш хората да ти бъдат абсолютно предани и да работят за каузата, без да ги осигуряваш. И това пак опира до държавата. Един Народен театър, който е национален театър, който е дотиран сто процента... не може да осигури финансово хората, които се му са се отдавали.
Тези хора нямат стимул да работят, те дори в момента не го правят за пари, а го правят само защото искат да се занимават с театър. Което е прекрасно. Аз не съм материалист, но не може заплатите да са на такова дередже. Все пак актьорите са и вид мисионери, те възпитават хората.
.:A как според вас се развива българският театър?
Васил Василев - Зуека: От 1993-та г. насам наблюдавам световен театър. Българският за съжаление е на едно малко ниско ниво. Защото хората по света се занимават с визуален театър от повече от 30 години. Говоря за дълбок театър, за храна, за духовна храна. И това не е защото там живеят по-лесно и нямат финансови проблеми. Повечето от колегите, които познавам на Запад, работят по три различни професии, не само актьорство.
Издържането наистина е много трудно, но най-важното е онова, което даваш на зрителя. Има много талантливи български актьори и режисьори, но има липса на идеи. Ние сме талантливи, но нещо куца.
Нещата са трудни, но радостното е, че публиката продължава да пълни салоните. Тя е любопитна, иска да гледа, иска да я изненадват и няма нищо по-хубаво от това.
Интервю: Любомила Бучинска
