Концертът на Пиромания в клуб "Строежа" на 28 април не беше просто поредния реюниън на стара българска група. Това бе една сбъдната мечта на две близки по дух поколения - музикантите, които се качиха на сцената и тези, които си спомнят тази наистина оригинална и добра българска банда. Много грейнали лица посрещнаха Димитър Василев - Нуфри, Петко Дреников, пристигналия от Холандия Васко Вутев и специалните гости - Деян Драгиев - Даката и басиста Ники Сербезов, които върнаха голяма част от феновете си в сякаш по-щастливите деветдесет години.
Като цяло тази вечер публиката беше разделена на две части: едните, които за пръв път се срещнаха с групата или пък виждаха за пръв път Нуфри в тази му светлина - извън Panican Whyasker и напоследък здраво забиващите Bastardolomey и другите - такива "мохикани", които помнят последните концерти на бандата преди около петнадесет години, когато интернет беше непозната концепция, а мобилни телефони имаше само в "Зов За Завръщане" и "Стар Трек".
Още с първите три парчета, между които абсолютно култовите Nothing и Dummy не остана място за съмнение, че това възраждане има смисъл, въпреки съвсем различния контекст на времето.
Грейнали лица, викане, скачане и възторжени крясъци съпровождаха всяко ново парче. Нуфри бе в абсолютната си стихия - доволен, ентусиазиран, по-енергичен от обикновено и готов да даде всичко на публиката, с която си говореше непрестанно. Въпреки че не развяваше емблематичната си дълга, черна коса, китаристът Петко Дреников свиреше с явно удоволствие и ентусиазмът и щастието на хората в клуба се отразяваше в лицето на един от най-любимите и добри български китаристи.
В тази вечер барабанистите бяха двама - Васко Вутев, който от години свири в Холандия и ни показа една друга музикална школа и, разбира се, Деян Драгиев - Даката, ветеран от почти всички проекти на този приятелски и творчески кръг и един от най-добрите и обичани музиканти от българската сцена.
Тук е мястото да благодарим на басиста Ники Сербезов, който се справи с перфектната задача да се впише в една група с дългогодишна история.
Освен класическите за старите фенове парчета, които едно след друго предизвикваха щастливи усмивки в женските и тук-там прошарените, брадясали мъжки лица, Пиромания изсвириха и някои песни от по-късния си период с Даката, както и съвсем ново, "любовно" парче - True Love, което публиката прие с нескрит възторг.
И накрая, доволният Димитър Василев - Нуфри, основен виновник за доброто настроение на вечерта, сподели с нас няколко мисли относно събитието...
Митко Николов: Как се чустваш след този концерт?
Нуфри: На седмото небе, мадафака!
.: Какво, според теб, си е казал някой, който вижда бандата за пръв път в контекста на 21 век?
Нуфри: Ами тук имаше един американец, например, който след концерта дойде и повтори: "Mothers and Fuckers! Excellent!"
.: Има ли магия в това да се възраждат забравени от 15 години песни?
Нуфри: Е... имаше абсолютна магия, но не само в това. Например, аз досега никога в живота си не съм допускал, че ще пея любовна песен! Пеко (Петко Дреников), този разбойник е написал любовни песни! Всъщност новите парчета на Пиромания са любовни песни!
Той дойде, показа ни ги, записахме ги и накара мене - аз съм на четиридесет години и досега в цялата си кариера не съм изпял нито една любовна песен! Този разбойник ме накара да изпея любовна песен, аз я изпях - тя се казва True Love.
Между другото евала на Пеко, той е първият, който успя да е достатъчно искрен да не се срамува от това, което е, защото ние всички страдаме от този комплекс, по някакъв начин се срамуваме да изкажем това, което е наистина в нас.
Тази вечер беше много специална, защото ние изказахме без никакви притеснения това, което е наистина вътре в нас. Абсолютно отворени, абсолютно искрени. Няма значение, дали преди месец си бил в метъл банда и си свирил рифове подобни на Pantera или Meshuggah, дали днес свириш фънк или каквото и да било, дали някой ще те заклейми за това днес. Няма значение, днес ние бяхме откровени, ние свирихме True Love - директно от "ze Heart"...
.: Мислиш ли, че духът на 90-те витаеше над главите на хората в клуба?
Нуфри: Определено! Имаше едни десетина човека отпред, мисля, че и теб те видях там, които бяха в абсолютно настроение, абсолютно в това, което трябваше да се случи тази вечер. Всичко беше толкова адекватно... аз съм адски доволен, адски щастлив, виждах само усмивки, нищо гадно не видях, въпреки че аз съм малко устроен да виждам винаги гадните неща... не знам защо, може би това е моята съдба...
Но тази вечер беше прекрасна, защото виждах хората, техните усмивки, всичко беше наистина позитивно, имаше любов! Това е истината! Няма значение татуиран ли си, не си ли, към кой принадлежиш, какво изповядваш... хората се кефеха, ние комуникирахме, питахме ги дали сме ОК, те казваха "Да...Не, Да...Не" и така нататък...
Имаше абсолютен баланс между нас и публиката. Пеко, Васето, Даката и Ники Сербезов се справиха жестоко! Този лайв на Пиромания беше жесток! Аз си мислех, като песимист, че ще се провалим, но оттук нататък мисля да бъда оптимист!
Това, което държа да кажа, държа да се знае, е, че всичко, което направихме, което звуча, бе в името на приятелството между нас... В името на доброто старо време и всичко готино в музиката. Това е, което ни върна... Това, което много хора ми казаха след концерта е, че ние сме им върнали младостта.
