За книгата
Така става, че в живота ни се случват неща, които ни карат да погледнем света с други очи. Неприятен инцидент (счупване на долната челюст) ме обрече на мълчание в продължение на месец. И докато се лекувах, имах достатъчно време да остана сам със себе си и да мисля за значението и ролята на мълчанието в човешкия живот. Така се роди дневникът ми, който съставлява първата част от тази книга. Това съм аз – без маска и без грим, човек в разголеното състояние на болката си, обвит от мълчанието си, изпратено му сякаш за да осмисли свободата чрез невъзможността да я употреби.
Темата за мълчанието е развита и във втората част, но посоката на погледа вече е обърната. Това е обратната перспектива, характерна за византийската и руската иконописна школа. Пресичането на линиите не става на хоризонта, а някъде извън реалното зрително поле. Сега не аз съм главният герой, а човечеството, за чиято съдба си поставям хиляди тревожещи ме въпроси.
Третата част са размисли на психиатъра: до какво ще доведат „родилните мъки“ на съвременността ни? Човечеството е изправено пред прага на ново ужасяващо Средновековие: Ковид-19, глобализъм, нарастващ атеизъм, необратима дехуманизация, простмодернизъм... Като негова реакция обаче ще се роди неосъзнатата съпротива, която впоследствие ще помете света такъв, какъвто го познаваме днес. Но може би именно в отчаянието се крие надеждата – надеждата да надскочим себе си и да възкресим хуманността, която ни прави човеци...
Владимир Симов
Откъс
Обет за мълчание
Четирима дзен монаси, близки приятели, си обещали да пазят мълчание с цел по-дълбока медитация.
През първият ден мълчали.
Медитацията им вървяла добре, но когато настъпила нощта и керосиновите им лампи започнали едва да мъждукат, първият ученик се провикнал към слугата:
– Поправи тези лампи!
Вторият ученик се учудил, че първият заговорил.
– Нали се разбрахме да не казваме даже и думичка? – припомнил той.
– Вие сте глупаци, защо говорите? – запитал третият.
– Само аз единствен мълча – отбелязал четвъртият.
Започвам този дневник с желание за обективност на описанията, затова ще изоставя всякакви страсти настрана – или поне тези, които не служат за друго, освен да замъгляват разсъдъка. Така става, че в живота ни се случват неща, които ни карат да погледнем света с други очи. Това е добре, защото всеки от нас има поне една шепа въпроси, които го измъчват, и времето, което им отделяме, за да им отговорим, е единственият начин да направим своето вечно завръщане към началото – както това е сторил Одисей след дългите си години на скиталчество.
Митът за вечното завръщане не е измислица. Той е реалност, която се случва на всички ни; но само тези от нас, които го преживяват истински, успяват да помъдреят, дори без да са побелели.
31 август 2019 г.
Книгата "Пространства на мълчанието" от Владимир Симов, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
