Проф. Драганов: Университетската телевизия би могла да се превърне в коректив на статуквото

Проф. д-р Иво Драганов е дългогодишен преподавател в НБУ и НАТФИЗ. През 1992 г. въвежда продуцентската система във филмопроизводството на БНТ, програмен директор е на "Канал 1" от 1993 г. до 1995 г., директор е на телевизия "Европа" (2002 г.), генерален мениджър на телевизия ВВТ (2009 г.). Има специализации в Би Би Си Англия, Франция и САЩ. Медиен експерт с дългогодишен опит в областта на телевизията, киното и филмовата индустрия и масмедиите като цяло. Автор на книгите "Особености на телевизионния мениджмънт" и "Четвъртата възможност – университетска телевизия". Разговаряме с проф. Драганов по изключително значима тема – възможността една силна университетска телевизия да се наложи като алтернатива на обществените медии и коректив на статуквото. 

Avtora.com: Проф. Драганов, Вие неведнъж сте посочвали университетската телевизия като алтернатива на обществените медии. Бихте ли споделили какви са предимствата на този модел?

Проф. Иво Драганов: От 2004 г. разговаряхме с покойния проф. д.н. Богдан Богданов за възможността да създадем студентска телевизия в НБУ. През 2008 г. бяхме на крачка от това, но започна кризата и проектът се отложи. През това време много мислих за възможността за такава телевизия и стигнах до заключението, че най-подходящият формат е университетско-студентска телевизия. Специфичният смисъл от университетската телевизия е да създадем ниша, свободна от политически, финансови и всякакви други странични зависимости освен от мисията да служи на обществения интерес. Идеята е чрез университетската телевизия да изградим култура и самочувствие на независимост, свобода, евристика, нетърпимост към цензура и отсъствие на автоцензура у поколения млади хора, които след това много трудно ще бъдат вкарани в матрицата на съществуващите негативни практики на комерсиалните и обществени телевизии. Надявам се тези млади хора, възпитаници на университетските телевизии, да останат извън модела на негативизма в новините, банализирането на проблемите, небрежния уличен език, шумната глупост и евтините забавления. Духът на свободната мисъл ще бъде вече изграден и развит в съзнанието на студентите и те вътрешно ще бъдат новите независими хора, които вероятно ще променят шумния, пъстър, но изпразнен от съдържание и смисъл телевизионен поток.

Друг важен смисъл е, че академичната общност ще намери своя телевизионна територия за представяне на иновационни идеи, задълбочени анализи и смислени коментари. Тази общност сега е игнорирана от националните телевизии с няколко изключения, които аз квалифицирам като ТВ звезди. Те се канят инцидентно и присъствието им по националния ефир е фрагментарно. Представителите на академичната мисъл чрез ефира на университетската телевизия ще получат възможността да вземат равностойно участие в публичния дебат, да лансират мнения и възгледи далеч от конюнктурни идеи, популистки тези и безпочвени обещания за развитието на обществото и държавата. Те ще се превърнат в коректив на статуквото чрез ресурса на своите знания, които ще експонират чрез ефира на университетската телевизия. Важно обстоятелството е, че тези хора ще повдигнат нивото на телевизионните дискусии, ще подобрят рязко и отчетливо нивото на българския език, който сега е на много ниско равнище.

Аз съм убеден, че моделът на дебат с аргументи и контрааргументи ще се превърне в модел за останалите телевизии. В този контекст университетските телевизии ще стимулират обществените телевизии също да се развият по линия на своята независимост, обществена мисия, качество на новините и коментарите. Присъствието на преподавателския състав в националния телевизионен ефир ще повиши тяхната популярност и престижа на университета. Най-важното е, че преподавателският състав ще демонстрира отговорно, логично и убедително говорене. Д-р Виктор Франкъл заявява, че неговата специалност, логотерапията, вижда в отговорността самата същност на човешкото съществуване. От такава гледна точка можем да кажем, че смисъл на университетските, а и на обществените телевизии, е да служат на обществения интерес, като носят цялата отговорност за високата доза критицизъм и задълбочени анализи в своите предавания, ясно и точно осмисляне и артикулиране на проблемите. Това може да се постигне, като се преформулира тясно утилитарната задача на студентската телевизия като учебна и се преформатира в университетска телевизия с хоризонт на създаване и излъчване на програма, която да представя както идеите и творчеството на студентите, така и мненията и научните постижения на академичния състав. След краха на модела на държавната телевизия, разколебаните като редакционна независимост национални обществени телевизии /с изключение на ВВС и още три национални обществени телевизии в Швеция, Ирландия и Естония/, както и след разочарованието от елементарните идеи и цели на търговските телевизии, това е четвъртата възможност да се създаде качествена, независима от политически и финансови интереси програма в интерес на обществото. Друг шанс за издигане на телевизията у нас на ново качествено ниво на този етап няма.

.: Как тя трябва да изглежда като програма, структура и собственост, според вас?

Проф. Иво Драганов: Телевизията се гледа заради програмата. Нашата цел университетско-студентската телевизия на НБУ /НБУТВ/ да създаде независима от държавата и различни корпоративни интереси медия, чрез която младите хора да придобият и усъвършенстват знания и умения за диалогичност, независимост, плурализъм в представянето на мнения, тези и казуси, да участвуват активно в диалога за изграждането на гражданското общество в нашата страна.

Да наложи европейската практика проблемите в обществото да се решават чрез дебат, а не чрез елиминиране на опонента. Ще стимулираме участието на неправителствените организации в този диалог.

Да създаде база за производство на предавания за публичност на мненията и проблемите, които издигат и защитават неправителствени организации в защита на малцинствата и тяхното културно и езиково многообразие, право на равен и свободен достъп до информация и образование

Да постави, коментира и анализира проблемите и перспективите пред младите хора като цяло и младите учени в частност пред обществото.

Да създаде територия за публични дискусии от всички области на живота, като специално внимание се обърне на диалога между академичното тяло, студентите и частния бизнес. Целта е да обсъдим във всички аспекти потребностите на бизнеса с целите и амбициите на студентите в тяхната професионална реализация.

Да започне и проведе на високо академично ниво дебат с политици, финансисти и бизнесмени за приоритетите пред държавата и обществото;

Да постави ключови проблеми: Какво е България за младите – възможност или капан? Какво е бъдещето на младите учени и бъдещето на България без тях?

Основните ни комуникативни задачи ще бъдат:

• Да информираме

• Да коментираме и анализираме

• Да образоваме

• Да култивираме нов образователен, научен, обществен и естетически мироглед

• Да забавляваме

• Да удивляваме!!!

Нашите програмни приоритети ще бъдат:

• Подържането на дебата между властта и гражданското общество и между личностите и институциите

• мотивацията на личността и предизвикателствата на ЕС

• развитието на стопанските инициативи

• интеграцията и бъдещето на младите хора

• проблемите на интелектуалната собственост

• проблемите на обществото - /не/търпимост към корупцията, измамите и лъжите

- качеството на живот в България и в чужбина – вътрешна оценка на младия човек

• интеграцията на малцинствата и хората в неравностойно положение

• съхранение на културните традиции и народните обичаи в регионите

• производство на собствена художествена продукция от департаментите по изкуствата в НБУ

• налагане на европейски плуралистичен модел на публичен дебат във всички области, в които НБУ провежда научни изследвания, и представянето им пред широка аудитория.

• Излагане на позиции по всички актуални за днешното ни развитие проблеми в европейския политически и икономически контекст.

Обективно погледнато, няма област, в която учените от НБУ да не могат да вземат отношение и да наложат гледна точка и тон на дебата.

ПРОГРАМНИ ИДЕИ

Разработването на програмните идеи е съобразено с два основни критерия:

• какви са очакванията на младежката аудитория?

• какви са очакванията на образованата част от телевизионната аудитория?

Основната идея е, че предлаганата информация ще бъде достатъчно атрактивна за аудиторията, но тя ще образова, ще изгражда норми на социо-културно поведение и ще формира естетически вкусове. Целта е да създадем телевизия за всички – която да информира, образова и развлича. Тя трябва да бъде интересна и атрактивна както за младите хора, така и за техните работещи родители и за всички, които се интересуват от това в какви хора ще попадне бъдещото управление на България.

Структурата ще бъде много опростена с малко ръководители и активно работещ Обществен съвет. Студентите ще бъдат поне 70% от творческия, технически и административен персонал. Собствеността трябва да бъде на университета, който създава телевизията.

.: Защо смятате , че традиционният модел на обществените телевизии се е провалил?

Проф. Иво Драганов: От 1989 г. е либерализиран телевизионният пазар в Европа. В България това се случва през 1999 г. В края на 1989 г. европейската директива "Телевизия без граници" недвусмислено отрече практиката на държавната телевизия и въведе пакет от комплексни мерки, които да отделят и ограничат до максимум възможностите на политиците, и по-специално на държавата, както и на икономически групировки да се намесват в работата на телевизията. Водещ модел бе този на ВВС. Създаден бе единият стълб на телевизията в Европа – националната обществена телевизия. Ключови понятия бяха редакционна, управленска и финансова независимост на електронните медии и особено на националните обществени оператори. Така европейската общност по онова време дава конкретна висока оценка за зрялост на европейското гражданско общество и отрича категорично пропагандата и манипулацията като инструменти за политически цели с краткосрочен характер, масово използвани в държавните телевизии.

За втория стълб европейските експерти ползват модела на САЩ. От него бяха заимствани регулацията на електронни медии и пазара на частни комерсиални телевизии. Всички тези мерки не бяха пожелателни, а задължителни. Тридесет години по-късно разочарованията все още са, ако не по-големи, то поне колкото радостта от постигнатото. С изключение на четири държави – Англия, Ирландия, Швеция и Естония – масово правителствата продължават да заобикалят по различни начини принципите в законите и европейските директиви и да назначават "свои политически проверени" хора в управителните и надзорни органи в телевизионния сектор. Това означава, че те нямат доверие на независимите експерти и предпочитат да работят с политически обвързани персони. По-лошото е, че те невинаги са експерти в съответната област. Това поставя под съмнение управленската и редакционна независимост на националните телевизии и готовността на регулаторните органи да я отстояват. Сто и девето място в листата по свобода на медиите красноречиво доказва това, независимо,че бяха изписани концепции на /не/зависими експерти, включени в управителните органи, как ще отстояват свободата на журналистите. Това все още не се случва и всички европейски анкети го доказват.

Другото разочарование в България /може би единствената държава в Европа/ е липсата на работещ механизъм за финансиране на националните медии с такси, събирани от населението. Тази липса обикновено означава минимален бюджет в рамките на държавния и поставя генералните директори под косвена зависимост от субективното мнение на съответния министър на финансите или на неговия премиер. Ако към това прибавим незрялото гражданско общество, липсата на воля у държавата да го стимулира, вместо да го потиска, липсата на голямо количество хора с лично достойнство и с етос на обществено служене, взискателност към личната репутация и непоносимост към лично компрометиране, картината става мрачна и отлага решаването на проблема с независимостта на обществените телевизии с десетилетия.1 За близо тридесет години се появи ново поколение, което вече не вярва на обещания и няма никакъв респект към политиците. Най-малкото защото те обещават много, а всъщност са колонизирали политически държавната администрация и не пускат никой извън своите съпартийци в нея. Съществуват многобройни примери с отличници от престижни европейски университети, които работят в колцентрове, докато в същото време /не/ясни субекти със съмнителни дипломи, но партийно активни и кресливи, задръстват и блокират със своята некомпетентност държавните институции и пречат на прехода. Аз лично не виждам скорошен изход от тази ситуация. По този начин смисълът на обществената телевизия да служи повече на обществото, отколкото на властта, се губи в голяма степен. Понякога това става по-флагрантно, понякога по-грубо, но резултатът е един.

Друга сложна зависимост е общото ниско образователно и културно ниво на аудиторията, която е фактор извън възможностите за корекция от страна на програмирането. Картината продължава да бъде тягостна. На 27 септември 2012 г. в централната емисия на bTV бяха изнесени смразяващи данни от изследване на Българската стопанска камара. Те гласят, че 500 000 души са неграмотни, а 1 500 000 души имат четвърти клас образование. Една трета от населението на страната. От маркетингова гледна точка на телевизията те са ядрото на масовия зрител и следователно фактор, който влияе негативно върху програмната политика, търсейки програми с битово-телесна проблематика и просташки хумор...

.: Има ли по света университетска телевизия, която с функционирането си да подкрепя вашата теза?

Проф. Иво Драганов: Студентските телевизии са много добре развити най-вече в САЩ, следвани от Европа.

Има телевизии, създадени от студенти, които са доста сериозна конкуренция за дадените местни телевизии. Като например Howard University Television, Вашингтон, която е категоричен конкурент на обществените телевизии във Вашингтон и печели голяма част от населението там със своите интересни предавания и акценти върху най-важните местни, световни и човешки въпроси. Друга такава телевизия е UCTV (UNIVERSITY OF CALIFORNIA TELEVISION). Тя не само обхваща нуждите на студентите си, но и предоставя на много по-широк кръг от хора теми от изключителна важност, теми, върху които не се обръща достатъчно внимание по обществените телевизии. И UC/SD/TV (University of California Television San Diego), въпреки съвместната си работа със своята телевизия майка – UCTV, успяват да бъдат конкуренция на местните телевизии в Сан Диего. Благодарение на нетърговския си статус UCTV отразява ключови новини и актуални въпроси абсолютно безпристрастно. NUTV (New University Television в University of Calgary) също е студентска телевизия с обществена гледна точка. Дава възможност на студентите да развиват своите умения, а на обществото в Калгари да имат достъп до обществена телевизия. UATV (University of Alaska Television) представя една по-различна концепция на студентската телевизия, с по-задълбочени изследвания в икономическо отношение.

GUST (Glasgow University Student Television) - телевизия от студентите за студентите, но не само. В нейната програма всеки може да открие това, което би го заинтересувало. Техните новинарски емисии не засягат единствено новините от университета, но и тези от заобикалящия ги свят. Друг много интересен факт откриваме в PUBLIC TELEVISION FROM INDIAN UNIVERSITY. WTIU студентска телевизия и WFIU студентско радио. Те са към Университета в Индиана, които са станали обществена телевизия и радио на щата Индиана, САЩ. Много добре развита медийна продукция, която обръща внимание, както на обучението, така и на новините, културата, науката и технологиите, детски предавания, религия и др. OTN (Orange Television Network) в Ню Йорк и ATV (American University Television) във Вашингтон, окръг Колумбия - имат богата шоу програма, отделят внимание на новините, спорта и заобикалящия ги свят. Но основно дава възможност на студентите да покажат какво могат и след завършването си да имат вече изграден практически опит. Други студентски телевизии нямат амбиции да бъдат конкуренти на заобикалящите ги медии, а единствено да осигурят необходимите практически умения и стаж на своите студенти. Това са студентски телевизии като Columbia University Television, BTV (BROWN UNIVERSITY STUDENT TELEVISION), NYU-TV ( New York University-TV and Media), SCBN – TV (Stanford Cardinal Broadcasting Network), LUTV(Lindenwood University TV, Missouri), VSU-TV(Mass Media в Valdosta State University – Джорджия) , WS-TV (Wildcat Student Television в Калгари), Gaudeamus (Сибирска студентска телевизия), byuTV (BRIGHAM YOUNG UNIVERSITY TV) всички те представят през своята призма аналитични предавания за живота и важни акценти за спорта и музиката.

NaSTA (National Student Television Association) е асоциация на студентските телевизии в Обединеното кралство. Тя организира всяка година церемония по награждаване на студентските телевизии във Великобритания. Една уникална организация, която акцентира върху най-добрите постижения на студентските телевизии и предавания. В моята книга "Четвъртата възможност – университетска телевизия" доста подробно съм представил студентски телевизии като най-многобройни и ефективни са в САЩ и Обединеното кралство.

.: А в България съществува ли инициатива за създаване на такава?

Проф. Иво Драганов: В България ФЖМК има лицензия за телевизия "Алма матер". Тя произведе много добри предавания под ръководството на доц. д-р Светла Божилова. Тези предавания бяха излъчвани по БНТ 2. Собствени телевизионни студия имат НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", Американският университет в Благоевград, Югозападният университет. Не зная да произвеждат програма. В момента НБУ подготвя студио с амбицията да създаде пълноценна университетско-студентска телевизия. Моята мечта е да има повече университетски телевизии в България и те да конкурират програмите на БНТ.

.: Какво трябва да се случи, за да стане тя факт?

Проф. Иво Драганов: За всичко трябва ясна визия какво искаме да постигнем с програмите на университетската телевизия, воля да го направим и разбира се, немалко финанси... Нийл Постман през 1986 г. написа прочутото си есе "Да се забавляваме до смърт". С него той протестира срещу усилията на телевизионни програми да затъпяват зрителите си. Днес битката продължава с пълна сила. Аз се надявам именно студентско-университетските телевизии да стимулират хората повече да се замислят над видяното, да размишляват върху позициите на модераторите и да правят своите изводи...