Малко хорър романи успяват да си спечелят толкова внимание, колкото "Призраци в моята глава" на Пол Трембли. Книгата е отличена с престижната награда "Брам Стокър" за 2015 година, а Стивън Кинг я определя като смразяваща.
Сигурно се чудите колко зловеща може да бъде една история за момиче, обсебено от зли духове. Знаем, че се сещате за много подобни сюжети. Пол Трембли също го знае и паралелите с емблематични за хорър жанра произведения са буквално изброени в романа.
Само че историята, която ще откриете в "Призраци в моята глава", всъщност е много различна от онези, на които на пръв поглед прилича. В нея са вплетени няколко паралелно развиващи се линии. Всяка от тях хвърля различна светлина върху събитията, като превръща книгата от зловеща приказка в заплетен психологически трилър.
Пол Трембли живее в Бостън и освен автор на най-добрия роман на ужасите за 2015 година е и брилянтен математик. Има магистърска степен и преподава математически анализ. "Призраци в моята глава" не е първият успех в писателската му кариера – голяма част от кратките му разкази, публикувани в престижния издания, са отличени с награди.
Въпреки това "Призраци в моята глава" е събитие в кариерата му. Не само защото правата за екранизацията са откупени от компанията на Робърт Дауни-Джуниър, а и защото самият крал на ужаса – Стивън Кинг – казва за нея: "... буквално ме смрази от страх, а аз не се плаша лесно."
Признаваме, че дори само това негово определение е достатъчно да провокира любопитството към книгата. И всъщност, точно както в неговите романи, зловещото няма да ви връхлети от първите страници.
Тъкмо напротив, едва след като потапя читателите в една реалистична и съвсем нормална семейна история, Пол Трембли постепенно, но много убедително започва да гради нейната ужасяваща сърцевина.
Книгата започва със завръщането на Мередит Барет в дома от нейното детство. Къща, пълна със спомени и потънала в разруха. От събитията, станали причина за нейното изоставяне, са минали петнайсет години, но историята на семейството не е забравена, макар да е загубила своята актуалност.
Причината Мередит, която предпочита да я наричат Мери, да се върне там е интересът на Рейчъл, писателка, автор на бестселъри, към онова, което е превърнало Барет от щастливо семейство в изтормозени, ужасени и отчаяни участници в реалити програма.
Паралелно със спомените на Мери получаваме възможност да надникнем във въпросното реалити благодарение на блога на една фенка на предаването, също създаден дълго след неговото излъчване. И разминаванията между телевизионната версия и реалността никак не са малко.
Когато се срещаме за първи път със семейство Барет обаче, те все още са съвсем обикновени. Да, имат проблеми, но те не се различават от проблемите на хиляди други американски семейства. Бащата на Мери е съкратен и не може да си намери нова работа, което налага известни лишения.
Мери, която по това време е само на осем години, обаче си спомня игрите, смеха и не вижда в поведението на голямата си сестра Марджъри нищо, което да не е характерно за всяко четиринайсетгодишно момиче – затваряне в стаята, дълги разговори с приятелки и често раздразнение от "досадната малка сестричка", макар двете все още да се забавляват заедно понякога.
Променливото поведение и склонността на Марджъри да "тормози" сестра си, разказвайки й страховити истории, първоначално наистина не изглеждат особено обезпокоителни. Усещането за нещо нередно и много по-зловещо от обикновена гаднярска шега обаче витае във въздуха и постепенно ескалира.
От дистанцията на времето Мери осъзнава, че не е разбирала всичко, което се случва, както и че родителите й са се стараели да й спестят част от проблемите на сестра й. В един момент обаче пазенето на тайни става невъзможно за всички в къщата.
Дали Марджъри страда от остра шизофрения, или както смята баща й, тласнат от отчаянието си след безрезултатното лечение, е обладана от зли духове? Осемгодишната Мери не вярва в това, но се оказва въвлечена в нещо, което не само не разбира напълно, но и което никое дете на тази възраст не трябва да преживява.
Как ще се отразят тези събития върху живота на вече порасналата Мери, кой е авторът на блога, посветен на предаването, в което семейството е участвало, и каква е истината за състоянието на Марджъри – това са само част от въпросите, които се крият в "Призраци в моята глава".
А най-прекият път към техните отговори е ТУK.
