Кино са блокбъстърите, на които да си вземеш пуканки и кола и просто да се забавляваш. Кино е и точно обратното – заглавия, на които просто е неподходящо да направиш тези неща.
Именно от втория тип е и новата драма на канадския режисьор Денис Вилньов (Denis Villeneuve) – Prisoners (Затворници).
Филмът започва прекалено тихо и спокойно и дори човек, който не е наясно какво ще гледа, бързо разбира, че му предстоят два тежки (в добрия смисъл на думата) часа.
Сюжетът разказва историята на две семейства, чиито седемгодишни момиченца биват отвлечени. Случаят е поет от следовател, известен с разрешаването на всяко престъпление, с което се е заел.
Страните обаче се оказват в конфликт, въпреки че целта им в крайна сметка е една и съща.
Актьорите в главните роли са Хю Джакмън (Hugh Jackman) като Келър Довър – бащата на едно от отвлеченитe момиченца – и Джейк Джиленхол (Jake Gyllenhaal) в ролята на инспектор Дейвид Локи.
Освен по името ролята на Джейк не си прилича по нищо с агардския бог, станал един от най-известните комикс персонажи на Marvel благодарение на Том Хидълстън (Tom Hiddleston).
Джиленхол изиграва едно от най-емоционалните изпълнения в Prisoners, а неговата гледна точка е една от двете основни. Другата е на единия от бащите, изигран от Джакмън.
Разликата между двамата е, че за Локи зрителят сам трябва да си изгражда пълния образ, докато таткото Келър Довър изпада в абсолютно крайни състояние, след като е докаран до пълно отчаяние. Въпреки всичко и двамата герои имат потайно минало, за което режисьорът Вилньов загатва с дребни детайли в поведението и външния вид – например татуировки, украшения, начин на обличане и т. н.
Някои от поддържащите актьори също имат впечатляващо участие. Определено е задължително споменаването на Пол Дано (Paul Dano) в ролята на предполагаемия престъпник, който обаче е със съзнанието на малко дете.
Контрастът между неговото поведение и идеята, която персонажът на Хю Джакмън си изгражда, са разковничето в голяма част от изключително тежките и емоционални моменти в драмата.
Терънс Хауърд (Terrence Howard) пък е в ролята на бащата на другото отвлечено момиче. Макар екранното му време да е далеч по-малко от това на австралийския върколак, Хауърд блести с искрено поведение. Двамата без съмнение могат да накарат всеки да се почуди какво правят децата му, докато гледа филма.
Голям принос в изграждането на реалистичнонапрегната атмосфера има операторското майсторство на номинирания за десет награди "Оскар" Роджър Дийкинс (Roger Deakins). Той се задържа почти изцяло в сивотата, дългите сцени и липсата на каквито и да е резки движения.
Към края на тежката си за гледане история Prisoners започва малко да омеква, избягвайки от реалността, която доста често е много по-брутална и ни лишава от щастлив край.
Режисьорът Вилньов и сценаристът Аарън Гузиковски (Aaron Guzikowsky) се справят повече от добре с контраста. На зрителя са поднесени поредица от неочаквани обрати, които в крайна сметка допринасят за трилър обстановката и едно изключително кино изживяване, което обаче не е за всеки.
