В „Принципи за справяне в променящия се световен ред“ легендарният инвеститор Рей Далио, автор на международния бестселър „Принципи“, разглежда най-бурните икономически и политически периоди в опит да покаже защо бъдещето вероятно ще бъде коренно различно от всичко познато и да предложи практически насоки за успешно справяне в новите условия.
Преди няколко години Далио забелязва припокриването на политически и икономически условия, с каквито не се е сблъсквал по-рано. Те включват:
- огромни дългове и нулеви или почти нулеви лихвени проценти, което води до мащабно печатане на пари в трите основни резервни валути в света;
- големи политически и социални конфликти в отделни страни, особено в САЩ, заради най-големите икономически, политически и ценностни пропасти между хората от около един век насам;
- възхода на нова световна сила (Китай), поставяща на изпитание настоящата световна сила (САЩ) и съществуващия световен ред.
Това прозрение изпраща Далио в търсене на повтарящите се модели и причинно-следствени връзки, довели до значими промени в богатствата и могъществото на отделни страни през последните 500 години. Той представя в контекст Големия цикъл, задвижвал успехите и неуспехите на всички водещи страни в историята, разкрива непреходните и универсални фактори зад тези промени и ги използва, за да отправи поглед към бъдещето и да ни предложи практични принципи за позициониране съобразно времената, които ни очакват.
Откъс
Увод
Времената, които ни очакват, ще бъдат коренно различни от онова, което сме преживели досега в нашия живот, но ще наподобяват редица по-ранни периоди в историята.
Питате се откъде знам това? Ами просто времената винаги са били такива.
През последните петдесетина години, за да изпълнявам добре отговорностите си, аз трябваше да разбера най-важните фактори, които определят успехите и провалите на държавите и техните пазари. Дадох си сметка, че за да предугаждам и да се справям със ситуации, с които по-рано никога не съм се сблъсквал, трябва да изучавам възможно най-много аналогични случаи в историята, за да разбера как и защо са се случили. Това ми позволи да формулирам принципи за ефективно справяне с тези предизвикателства.
Преди години забелязах появата на няколко големи тенденции, които не се бяха проявявали в моя живот, но го бяха правили многократно в историята. Най-важното беше, че виждах сливането на огромни дългове и нулеви или почти нулеви лихвени проценти, което доведе до мащабно печатане на пари в трите основни резервни валути в света; големи политически и социални конфликти в отделни страни, особено САЩ, заради най-големите икономически, политически и ценностни пропасти между хората през последния век; и до възхода на нова световна сила (Китай), поставяща на изпитание настоящата световна сила (САЩ) и съществуващия световен ред. Най-скорошният подобен период обхващаше годините от 1930 до 1945 г. Това ми се стори доста притеснително.
Знаех, че не бих могъл да разбера какво се случва наистина и да се справя с онова, което ме очаква, освен ако не проуча аналогични периоди в миналото. Това доведе до настоящия анализ на възхода и упадъка на империите, техните резервни валути и техните пазари. С други думи, за да разбера какво се случва и какво би могло да се случи през следващите няколко години, трябваше да проуча механизмите на подобни случаи в историята – като периода между 1930 и 1945 г., възхода и падението на Нидерландската и Британската империя, възхода и падението на китайските династии и др. Бях задълбал в проучването си, когато настъпи пандемията от ковид, което е още едно от онези големи събития, които никога не се бяха случвали в живота ми, но се бяха случвали много пъти в миналото. Предишни пандемии станаха част от това проучване и техният анализ ми показа, че природни стихии, които ни хващат неподготвени – като заболявания, глад и наводнения, – трябва да бъдат разглеждани като вероятни явления, тъй като те се случват рядко, но по всички показатели оказват по-голямо въздействие върху живота ни дори от най-големите икономически депресии и войни.
Изучавайки историята, установих, че тя обикновено протича под формата на относително добре очертани цикли като циклите в живота на организмите, които еволюират със смяната на поколенията. Всъщност историята и бъдещето на човечеството могат да се разглеждат просто като сбор на всички индивидуални житейски истории, разгръщащи се във времето. Видях как тези истории се вливат една в друга и се превръщат в един всеобхватен разказ за времето от началото на писаната история до днес, в който едни и същи неща се случват отново и отново на практика по едни и същи причини и в същото време еволюират. Наблюдавайки как множество взаимно свързани случаи еволюират заедно, можех да видя и моделите, и причинно-следствените връзки, които ги ръководят, и да си представя бъдещето въз основа на наученото. Тези събития се бяха случвали много пъти в историята и бяха елементи от един цикъл на възход и упадък на империи и повечето аспекти на империите – например нивото на образованост на хората, нивото на производителност, нивото на търговия с други държави, техните войски, техните валути и други пазари и т.н.
Всеки един от тези аспекти, или сили, се е развил циклично и всички те са имали връзка помежду си. Например нивото на образованост на хората в една страна влияе на нивото на тяхната производителност, което влияе на нивото на търговията на страната с други страни, което влияе на размера на военната мощ, която е необходима за защитата на търговски пътища; взети заедно, тези фактори влияят на валутата на страната и на други пазари, което влияе на редица други неща. Промените в тези фактори образуват икономически и политически цикли, които се развиват в рамките на дълги периоди – например при една много успешна империя или династия този цикъл може да продължи 200 или 300 години. Всички империи и династии, които проучих, са се издигнали и са западнали в рамките на класически Голям цикъл с отличителни елементи, които ни позволяват да видим къде в този цикъл се намираме днес.
Големият цикъл генерира люшкания между 1) периоди на мир и просперитет с високи нива на съзидателност и производителност, които водят до значително подобряване на стандарта на живот, и 2) периоди на депресии, революции и войни, през които хората водят борба помежду си в стремежа да си осигурят богатства и власт, което води до унищожаването на голям брой богатства, човешки животи и други скъпи за нас неща. Проучването ми показа, че мирните/съзидателните периоди са продължавали много по-дълго от депресивните/революционните/военните периоди, като обикновено съотношението е било приблизително 5:1. На този фон бихме могли да кажем, че депресиите и революциите са преходни периоди между обичайно мирните/съзидателните периоди.
Независимо че мирните/съзидателните периоди със сигурност са по-приятни за повечето хора, всички тези събития и явления изпълняват определена функция в процеса на еволюцията, така че в по-широк смисъл не са нито добри, нито лоши. Периодите на депресии и революции генерират огромна разруха, но подобно на пречистващи бури те също така премахват слабости и крайности (като твърде големи дългове) и водят до ново начало под формата на завръщане към фундаментални принципи върху по-здрави основи (макар и по болезнен начин). С разрешаването на конфликта става ясно кой каква власт има и тъй като повечето хора отчаяно искат да живеят в мир, се стига до решение, с което се създават нови парични, икономически и политически системи – които заедно образуват нов световен ред – и което благоприятства за установяването на нов период на мир и съзидателност. В рамките на този цикъл оперират други цикли. Има например дългосрочни дългови цикли, траещи около 100 години, и краткосрочни дългови цикли с продължителност от около осем години. В рамките на тези краткосрочни цикли има дълги периоди на растеж и просперитет, прекъсвани от по-кратки периоди на рецесия, а тези цикли са съставени от още по-кратки цикли и т.н.
Преди да ви се завие свят от обсъждането на всички тези цикли, искам ясно да посоча, че когато циклите се подредят в права линия, тектонските плочи на историята се разместват и животът на всички хора претърпява големи промени. Понякога тези размествания са ужасни, друг път – удивителни. В бъдеще със сигурност ще има такива размествания и повечето хора няма да успеят да ги предвидят. С други думи колебанията в условията от една крайност в друга под формата на цикли е нормата, а не изключението. В историята има много малко държави и много малко векове, в които не е имало поне един период на растеж, хармония или просперитет и поне един период на депресия, гражданска война или революция, така че е редно да очакваме и двете. При все това в исторически план повечето хората са смятали (и все още смятат), че бъдещето ще бъде леко променен вариант на близкото минало. Това е така, защото периодите на наистина голям разцвет и периодите на наистина голяма разруха, както много други неща, се случват приблизително веднъж в живота на човек и следователно са изненадващи за нас, освен ако не сме проучили историческите модели в продължение на много поколения. Тъй като люшканията между прекрасни и ужасни периоди обикновено са доста раздалечени едно от друго, бъдещето вероятно ще изглежда по много различен начин от това, което хората очакват.
Например баща ми и по-голямата част от връстниците му, които са преживели Голямата депресия и Втората световна война, не са можели да си представят следвоенния икономически бум, защото той се е различавал от предишните им преживявания, а не е наподобявал на тях. Имайки предвид техния житейски опит, разбирам защо те не биха си помислили да вземат заем и да инвестират спечелените с много труд свои спестявания на фондовия пазар и това обяснява защо те са пропуснали възможността да се възползват от този бум. Аналогично, разбирам защо десетилетия по-късно онези, които са познавали единствено периоди на икономически разцвет, финансиран чрез заеми, и никога не са преживявали депресия или война, бяха склонни да теглят големи заеми с цел спекула и смятаха депресията и войната за невъзможни. Същото нещо важи за парите: след Втората световна война парите бяха „твърди“ (т.е. обвързани със златото) до момента, в който през 70-те години правителствата на някои държави не направиха парите „меки“ (т.е. фиатни), за да създадат условия за отпускане на заеми и да предотвратят фалита на някои организации. В резултат на това към момента, в който пиша тази книга, повечето хора вярват, че трябва да вземат повече пари назаем, въпреки че в исторически план заемите и периодите на икономически растеж, финансиран чрез заеми, са водели до депресии и вътрешни и международни конфликти.
Разбирането на историята по този начин повдига въпроси, чиито отговори ще ни дадат ценни подсказки за това как ще изглежда бъдещето. Например през целия ми живот доларът е бил водещата резервна валута в света, паричната политика е била ефективен инструмент за стимулиране на икономиката, а демокрацията и капитализмът са били смятани съответно за най-добрата политическа и най-добрата икономическа система. Всеки, който изучава историята, може да види, че никоя форма на управление, никоя икономическа система, никоя валута и никоя империя не трае вечно, но въпреки това почти всеки е изненадан и съсипан, когато те рухнат. Съвсем естествено се запитах как аз и хората, за които ме е грижа, бихме могли да разберем, че навлизаме в един от периодите на депресия, революция или война, и как бихме могли да се оправим в тези условия. Тъй като професионалната ми отговорност е да пазя благосъстоянието независимо от състоянието на средата, трябваше да разбера какво и защо се случва и да си изработя стратегия, която е щяла да даде резултат в различни исторически периоди, включително в подобни опустошителни времена.
Целта на тази книга е да предаде онова, което научих и което ми е помагало през годините. Вярвам, че опитът ми би могъл да е от помощ и на вас. Затова го предоставям на вашето внимание.
Книгата „Принципи за справяне в променящия се световен ред“ от Рей Далио, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
