Жанр: Third Person Action
Година: 2008
Произв/Изд: UbiSoft
Платформа: PS3 | X360 | PC
Трилогията за Принца на Персия и пясъците на
времето беше един от най-успешните франчайзи в съвременната гейм индустрия.
Трите игри (Sands of
Time, Warrior Within и The Two Thrones) проследиха възходите и паденията на младия
и безименен Принц, който в приключенското си лекомислие бе решил, че може да си
играе с потока на времето, за да променя хорските съдби и най-вече – за да
поправи собствените си грешки.
Историята за Пясъците достигна до своя логичен завършек, но за всички
беше повече от ясно, че Принцът ще се завърне на игралната сцена рано или късно.
В крайна сметка никой не посича с лекота златната си кокошка. В този ред на
мисли – помнете ми думата – Halo 4 ще има въпреки категоричния финал на третата
част.
Голямата изненада обаче не дойде от факта, че UbiSoft обявиха преди време нова Prince of Persia игра. Изненадата дойде от изказването им, че фокусът на серията е поставен върху Принц от Персия, а не върху ПринцЪТ от Персия. В резултат беше въведен нов герой, с нова история и всичко започна на чисто. По твърде добър начин бих добавил.
Новият Prince of Persia изненадва още с визуалния си стил.
Въпреки, че използва енджина на Assassin’s Creed, играта е изоставила реалистичния облик
приключенията на хашишина Алтаир и предишната принцова игра.
Наместо
това Prince of
Persia е заложил на
доста по-приказен подход с използвана по невероятно качествен начин сел-шейдинг
технология (подход при който класическите триизмерни обекти изглеждат като
рисувани на ръка анимационни изображения).
Самите автори определят визията на играта си като
living
picture (оживяла
картина) и това е най-правилното възможно определение. Сякаш пред очите ви
илюстрациите към някоя вълшебна приказка оживяват, потапяйки ви в наистина
уникална атмосфера.
С риск да издам важен аспект от сюжета ще отбележа,
че моментът с “лекуването”, белязан с възкресението на мъртвата
природа и превръщането на мрачните руини в красиви, облени в светлина цветни
градини, е реализирано по начин, на който би могло да завиди и Okami. А – за незапознатите – тази игра е считана от
всички за абсолютния гейм апотеоз на ниво арт. Палци горе и за Ubi и за Soft.
Наред с визията се забелязва и огромна промяна в
новия Принц. За разлика от героя в Пясъчната трилогия – на практика доста
трагичен образ, непрестанно укоряващ се за грешките си и правещ още грешки в
отчаяните си опити да ги поправи, неговият наследник е измъчван от един
единствен драматичен проблем.
Загубил е претовареното си със злато
магаре (наречено Фара в зверски акт на самоирония от страна на UbiSoft)
и се е забъркал каша, в която
не вижда перспективи за забогатяване.
Новият
Принц е харизматичен крадец и мошенник, който няма претенции да спасява света
или безсмъртната си душа. Което го прави в пъти по симпатичен. Още повече, че
образът му е развит наистина великолепно, благодарение на страхотните диалози и
играчите установяват, че той изобщо не е толкова двуизмерен и повърхностен,
колкото са си мислели при първия си досег с него.
Споменавайки диалозите трябва да кажем нещо и за
новата дама на сърцето му. Името й е Елика и, без проблеми прибира истеричната
Фара от предишната трилогия в малкото си джобче (то не че има джобове по
ефирните й дрехи, говоря метафорично).
Подобно на протагониста и тя е
изненадващо комплексен образ, който просто не можете да не харесате, след като
опознаете. Изобщо – за подобно лековато приключенско заглавие без особени
сценарни претенции – Prince of Persia е игра, над която са работили наистина
талантливи сценаристи.
В комбинация с чудесната визия, добре разказаната
история удря бингото превръщайки се в приказка от хиляда и втората нощ на
Шехерзада, която наистина може да спаси живота на разказвачката, колкото и
кръвожаден да е бил съпругът й.
За четящите вече трябва да е очевидно, че на ниво атмосфера Prince of Persia ми допадна изключително много и честно казано, заради това бих я оценил високо дори геймплеят й да не беше на достатъчно добро ниво. За щастие от UbiSoft не са ми дали повод да правя подобен компромис.
Въпреки, че единствено на геймплейно ниво новият
Принц има допирни точки с Пясъчната трилогия и тук са внесени много промени. На
практика това е добрата стара игра, изпълнена с акробатични пъзели, в които
гаврещите се със законите на физиката умения на принца му позволяват да продължи
напред.
Към познатите каскади обаче трябва да добавим и помощта, идваща
от магическите умения на Еликa, движеща се заедно с Принца, помагайки му при
акробатиките и давайки му възможността дори да тича нагоре по отвесни стени или
да полети напред през нивото.
Елика се включва и в битките (играчът може
да я повика, за да се включи в някое сложно и красиво комбо), които са
по-кинематографични от общо взето всичко, случвало се в търд пърсън жанра от
втория God of
War насам.
С Елика е свързана и единствената ми по-сериозна
критика към играта – при всяка смърт на спътника й, тя просто му подава ръка и
го съживява, връщайки го в началото на коствалото живота му препятствие.
По същия начин действаха и пясъчните резервоари в предишните игри с тази
разлика, че там можехте да връщате времето назад само определен брой пъти,
докато помощта на Елика е напълно “безплатна” и може да бъде използвана колкото ви душа иска.
Което превръща Prince of Persia в една много добра, но много лесна игра.
Въпреки този леко дразнещ жест на UbiSoft към по-некадърните играчи обаче, препоръчвам горещо играта. Самият факт, че Avtora.com я посочи като едно от десетте задължителни заглавия за 2008 година, смятам, е повече от показателен.
