В планински резерват във Франция се появява чудовищен вълк. Набезите зачестяват и това провокира не само местното население, но и комисар Адамсберг да започне да си задава въпроса дали животното не е ръководено от човек. Фред Варгас за пореден път изгражда майсторски съспенс, карайки ни да се замислим какво провокира животинското у хората.
Страх, легенда и твърде много неща, които не могат да бъдат рационално обяснени. "Преобърнатият човек" е истинско изкушение за всички, които обичат криминални романи, но не се задоволяват с това да бъде просто добър трилър. Романът е изпъстрен с персонажи, които не влизат в нито една рамка: нито в жанровите, нито в обществените, иначе казано – странници. Очарователни, забавни и едновременно с това съвсем реалистични в своята неконвенционалност.Онези от вас, които познават романите на Фред Варгас, познават и комисар Адамсберг, чийто еклектичен ум отказва да се подчини на традиционната логика, затова ще ви разкажем за него най-накрая. А преди да представим останалите действащи лица в романа, ще отделим няколко реда на тяхната създателка.
Не, не сте прочели грешно и не е допусната печатна грешка. Зад псевдонима Фред Варгас се крие жена. Името ù е Фредерик Одоан-Рузо и освен писател, тя е историк и археолог. Всъщност докторската ù дисертация е на тема "Чумата в Средновековието", което донякъде подсказва за афинитета ù към мрачни сюжети. Извън научните среди, където постиженията ù са не по-малко впечатляващи, но не достигат до толкова широка аудитория, тя е Фред Варгас – любим автор на милиони читатели, ненапразно наричана Френската кралица на криминалния роман.
"Преобърнатият човек" хронологично е втората книга от поредица за комисар Адамсберг. Първата е "Човекът със сините кръгове". А на български са издадени и няколко от следващите (общо 11 до този момент) заглавия, в които той е основен персонаж. Или почти основен. Всъщност в първата половина на "Преобърнатият човек" почти не присъства. Но пък има един рус канадец, един мълчалив, но много прозорлив старец, един млад чернокож мъж и много вълци. Вълци с респектираща осанка, разширяваща се ловна територия и колоритни имена.
Канадецът е млад изследовател, пристигнал във Франция, за да изучава вълците в резервата в областта Меркантур. Глутницата всява тих ужас сред местните овчари, дори когато не ги заплашва пряко, но когато случаите на убити от вълк овце зачестяват, страхът плъзва като епидемия и носи след себе си обичайните последици. Слухове, хайки, враждебност и обвинения. Единствено канадецът Лорънс не променя отношението си към животните и дори се опитва да намери начин да ги оправдае.
Когато е убита и една жена, подозрението, че не става дума за обикновено животно, се засилват. Името на жертвата е Сюзан, тя е местна фермерка и изглежда напълно нелогично да е провокирала вълка. Нещо повече – вълците обикновено бягат от хората, а не ги нападат. А следите от челюсти са с необичайно голям размер. Междувременно в същото село живее особняк с лоша репутация, който освен всичко друго притежава огромно куче и работи в кланица. Идеален заподозрян, нали? Нещо повече – външността му провокира у местните спомена за една легенда, според която върколаците са хора, които нямат никакви косми по тялото си, защото, когато са в човешки облик, козината им е скрита отвътре под кожата.
Единственият човек, който смята обвинението за абсурдно, е Камий. Същата млада жена, в която Адамсберг е влюбен и която в момента живее с красивия рус Лорънс. На стотици километри от нея, в Париж, Адамсберг е преследван от отчаяна убийца, но репортажите за нападенията на вълците успяват да привлекат вниманието му, без самият той да има логично обяснение защо.
Камий, колкото и да не вярва в историята с върколака, е съгласна с едно – животното, което убива, най-вероятно е контролирано от човек. А Сюзан, първата жертва на вълка от Меркантур, е единствената ù приятелка в селото. Така че младата жена се оказва въвлечена в едно малко абсурдно преследване на хипотетичен убиец, заедно с осиновения син на Сюзан и с овчаря, грижил се за стадото ù – Зоркия. Солиман, синът на Сюзан, обича речниковите дефиниции и да измисля притчи, Зоркия почти не говори, но е изключително наблюдателен, а самата Камий няма представа защо се е съгласила да тръгне с тях. Но всички искат да открият истината. Адамсберг – също. И пътищата им неизбежно се пресичат.
Вълк, куче или човек? А може би и трите. Едно обаче е сигурно – никой от персонажите не е подготвен за това, което ще открият накрая. Нито пък читателите. Освен изненадваща развръзка "Преобърнатият човек" предлага и деликатно, ненатрапчиво, но много прецизно вглеждане в стереотипите, с които живеем.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да го направите ТУК.
