Могат ли книгите да умират? Какво се случва с идеите, облечени в думи, когато хартията бъде унищожена? "Прекалено шумна самота" е роман за една голяма любов. Любовта към изкуството и знанието. Мъдър, горчив и кратък роман за един нежен касапин.
Един от известните чешки писатели – Бохумил Храбал – е важна фигура в европейската литература на ХХ век. Неговите произведения, преведени на 30 езика и познати по цял свят, оказват влияние върху няколко поколения читатели и творци.Повечето от вас вероятно са гледали великолепните екранизации на Иржи Менцел по книгите на Храбал, най-известни сред които са "Строго охранявани влакове" и "Обслужвал съм английския крал", в който главната роля е поверена на българския актьор Иван Бърнев.
Така стигаме до "Прекалено шумна самота" – кратък, сравнително късен роман на Храбал, също екранизиран, макар и от друг режисьор. Книга, която се нарежда сред най-успешните и най-въздействащи произведения на Храбал, но пътят ù към читателите не е лек.
Романът се появява за първи път през 1976 година. Храбал, който отдавна е жертва на политическа цензура, публикува няколко от най-популярните си произведения, включително и "Прекалено шумна самота", като "самиздат" – преписвани на пишещи машини и тайно разпространявани въпреки цензурата. Първото официално издание на романа се появява чак през 1989 година.
Няма да ви разказваме подробно какви са причините творчеството на Храбал да стане обект на тоталитарната цензура, те лесно могат да бъдат доловени в текстовете. Впечатляващ е стилът им, който, макар и осезаемо повлиян от сюрреалистите, от Джеймс Джойс и дадаизма, не се вписва в нито едно от популярните през 60-те и 70-те години движения в чешката литература.
Колкото до историята, която "Прекалено шумна самота" разказва, тя притежава онази необикновена магия, присъща на всеки (или почти всеки) роман, чиято основна тема са книгите. Главният герой Хантя работи в пункт за преработване на стара хартия повече от 30 години. Унищожил е тонове амбалаж, но и хиляди книги.
Нарича сам себе си "нежен касапин", спасява редки и ценни книги, които чете с удоволствие, и колекционира знание. Често така потъва в книгите, че сякаш се отнася в друг свят. Намерил е начин да се справя с тежестта на работата си:
"На месец пресовам някъде към два тона книги и за да имам сили да върша тази богоугодна работа, за тия трийсет и пет години съм изпил толкоз бира, че може да напълни петдесетметров плувен басейн, даже и дузини развъдници за коледни шарани. И ей така, покрай това, против волята си, помъдрях".
Хантя, като всеки чудак, има своите малки тайни. Освен споменатите вече солидни количества бира, му помага и опаковането на ценните книги, които е спасил от пресата. И размислите, повтарящи прочетеното или провокирани от него, кой знае... Хантя чете толкова много, че често не знае дали това, което мисли е плод на собствения му ум, или го е прочел някъде.
Вероятно вече се чудите какви са причините неговата история да стане обект на цензурата. Дали единствената ù вина е името на автора ù, или в нея се крие нещо друго? Ако сте любопитни да научите отговора, най-прекият път към "Прекалено шумна самота" е ТУК.
