"Давай, говори глупости за мен и за моето поколение, защото на нас не ни дреме и никога няма да ни пука" е приблизителен превод на припева на My Generation на Limp Bizkit. Песента е от 2000 година, когато рап метълът беше най-популярният стил в музиката, безсмислени текстове бяха обсебили MTV ефира, Фред Дърст (Fred Durst) бе най-горещата рок звезда, а тогавашния swag атрибут бе червената бейзболна шапка.
Limp Bizkit извървяха дълъг път на музикалната сцена - като се почне от брилянтния им дебют Three Dollar Bill, Yall (1997), мине се през комерсиалния успех на последвалите го Significant Other и Chocolate Starfish and the Hot Dog Flavored Water, упадъка, белязан от напускането на китариста Уес Борланд (Wes Borland), последван от ужасяващия Results May Vary и се стигне до противоречивия, но все пак интересен Gold Cobra от 2011 година.
Сега, когато този някогашен флагман на неометъла е на прага да издаде своя многократно отлаган осми албум Stampede of the Disco Elephants, надали са останали много фенове, които да очакват нещо епично. Още повече че самият стил отдавна е отживелица - Korn вече не са актуални, а събирането на Crazy Town звучи като виц на Къци Вапцаров.
Когато DJ Lethal беше изгонен от Limp Bizkit преди пролетното турне, се усети напрежението, но то бе гарнирано с въздишка. Латвиецът винаги е бил прекалено готин за тази група и мястото му трябва да бъде на хип-хоп сцената. Още с House of Pain DJ Lethal става звезда от световен калибър, а сега може спокойно да трупа уважението на феновете със супер групата La Coka Nostra. Така в крайна сметка Limp Bizkit става квартет, но предисторията на потъването започва малко по-рано.
През 2012 година бандата подписа договор с Cash Money Records - лейбъл, ориентиран към комерсиален хип-хоп и R&B. Дружбата бе скрепена и с песента Ready to Go - колаборация с Lil Wayne, който пък е едно от най-известните имена в каталога на компанията.
Дори за децата едва ли има съмнение, че целта на този сингъл е Limp Bizkit да бъдат интегрирани по-бързо към "семейството" и въобще аудиторията, към която са ориентирани изпълнителите на лейбъла. Фред Дърст пък отново отваря "стари рани", опитвайки се да бъде язвителен към Бритни Спиърс (Britney Spears) и да докаже, че неговият рок е достатъчно "разтърсващ". Песента обаче потъва бързо в забрава, тъй като нито припевът е от класата на хитове като Rollin и Break Stuff, нито включването на Lil Wayne носи нещо повече от досада.
Изобщо Ready to Go може да ви накара да разклатите глави само ако си седите удобно в канапето и четете вестник със сутрешното кафе. А какво причинява сутрешното кафе бе демонстрирано от самия Фред Дърст във видеото на песента, където той от време на време е сниман върху тоалетна чиния.
Следващият сингъл от албума изненадващо се оказа кавър, при това на не коя да е песен, а на Thieves на Ministry. Тук Limp Bizkit втвърдяват звука на китарите, докарвайки го почти като New Noise на Refused, но когато Дърст вкарва повече агресия във вокалите, се получава невъобразимо нелеп миш-маш. Крайният резултат не е непременно ужасен, но при всички положения трудно надскача стандарта на посредствеността.
В края на 2013 година Limp Bizkit се блъснаха в дъното със страшна сила, издавайки трети сингъл от предстоящия албум. Песента Lightz вероятно е най-лошото нещо, което тази група можеше да издаде. Псевдолиричното R&B/рок парче, в което фронтменът вкарва конска доза нелеп патос, би разциврил някоя 13-годишна девойка, но, господин Дърст, вие сте на 43 години и това е просто несериозно.
Паралелно с издаването на синглите се появи и информация за предстоящ телевизионен сериал, базиран на живота на Човека с червената шапка и смъкнатите гащи. Все още не се знае много за продукцията на CBS, но самата идея за този проект изглежда мегаломанска, сякаш Дърст иска да заеме нишата, която ще бъде оставена от Californication. Все пак онзи припев "I did it all for the nookie" не е случаен и дори Соня Васи го е разбрала навремето.
Stampede of the Disco Elephants трябва да се появи през януари и ще бъде най-ниската точка в дискографията на Limp Bizkit, а може би заради това Дърст излиза с план Б - създаването на сериал, който да възобнови интереса към групата му, която отдавна го кара на автопилот и катастрофа е все по-вероятна.
