Поредният концерт от програмата на Ловеч мюзик фест 2007, който ще бъде тази вечер, е на популярната група Eruption.
Групата е създадена през 1974 г. от вокалистката Прешъс Уилсън (Precious Wilson), Грег Перино (Greg Perrineau), Морган Перино (Morgan Perrineau), Джери Уилямс (Jerry Williams) и Ерик Кингсли (Eric Kingsley). Пет години по-късно Прешъс напуска бандата, за да се отдаде на солова кариера. В момента родената в Ямайка вокалистка е единственият член от оригиналния състав на бандата, който се занимава с музика и използва името Eruption за собствените си проекти с други музиканти.
Малко преди да се качи на сцената вокалистката на първата чужда група, която ще участва в тазгодишния Ловеч мюзик фест Прешъс Уилсън отговори на няколко въпроса на Avtora.com.
Avtora.com: Здравей Прешъс! Как се чувстваш тук в Ловеч?
Прешъс Уилсън: Чувствам се много добре. Обожавам времето тук. Харесва ми това в България, че имате едновременно сняг и топли плажове.
.: Какво мислиш за този шестдневен музикален фестивал?
ПУ: Мисля, че инициативата е прекрасна и то най-вече за хората тук, особено защото фестивалът е безплатен. Това е прекрасна възможност за хората да чуят тази прекрасна музика. Да усетят музиката на Hot Chocolate например. Аз съм им голям фен. Прекрасно е да знаеш, че артисти от моя период все още се слушат и хората искат да чуят тяхната музика.
.: Как прие да дойдеш тук?
ПУ: О, това е нормално. Идвала съм и преди. България е една от страните, подкрепяща музиката, която правех през годините. Тук харесват това, което правя и аз изпитвам голямо удоволствие всеки път, когато идвам тук. Досега съм гостувала няколко пъти на... мисля, че беше Банско и Варна. Пяла съм на частни партита тук.
.: Нека сега да те върна малко назад във времето. Разкажи ми за Eruption?
ПУ: Eruption беше банда, в която влязох като ученичка, когато бях в драматургичен клас. Съучениците ми ме заведоха една вечер в един клуб, където старите членове на бандата репетираха и ми казаха "О, ти си от драматургичен клас и трябва да участваш в мюзикъли, ела да пробваш да пееш с нас. Кои песни знаеш?" И така се случи, направихме го само за да е весело. След три седмици се случи същото и ми предложиха тогава да се присъединя и започнахме да правим някои живи участия, но не големи. После участвахме в един конкурс, спонсориран от местното радио и спечелихме, което ни даде възможност да подпишем договор, но нямаше развитие по-нататък. Затова в края на 1976 г. се преместихме в Германия, за да се опитаме да направим нещо по-голямо там. Но и там нещата не вървяха особено добре, защото постоянно се случваха ужасни случки, като например, че нямахме дори пари да се приберем в Англия. Беше ужасно.
В крайна сметка някой чу за нас и този някой се оказа продуцентът на Bonny M Франк Фариън (Frank Farian), който ни намери работа. През петте години, в които бяхме заедно обаче, се породиха много различни мнения в групата - един искаше да прави едно, друг искаше да прави друго и това ме накара да напусна и да намеря друг начин за развитие.
.: Сподели с нас бъдещите си проекти.
ПУ: Подготвям нов албум и дори имам вече готови песни, но все пак трябва да не забравям с какво ме знаят хората, защото, като се прехвърлих да работя за нова звукозаписна компания, тя тотално игнорира моите фенове и пазара в Европа. Насочиха ме в посока R&B, която е актуална за Америка. Затова в момента имам нужда да направя комерсиални песни като тези, с които хората ме познават. Това е и причината да имам много живи участия навсякъде по света.
Прешъс Уилсън пристигна за концерта в Ловеч с двете си беквокалистки - Вайълет Мейсън (Violet Mason) и Паула Кларк (Paula Clark). Снимка: Avtora.com
.: Как се чувстваш по-добре - като соло артист или като член на група?
ПУ: Всяко едно има позитивни и негативни страни. Като част от група, особено като бях тинейджърка, беше по-добрата опция. Когато си на турне се чувствате уютно и като едно цяло, забавлявате се заедно, но когато има много хора в групата, никога не може да се достигне единно мнение. Колкото до соловата кариера, най-важното е, че можеш да взимаш решенията сам и да правиш каквото искаш, никой не те контролира. Ако не се чувстваш добре, можеш да отмениш ангажимент, но ако си в група, не можеш, защото останалите казват: "Ние искаме да свирим, а ти трябва да пееш". Но като солов артист имам много повече свобода и това ми харесва.
.: Освен като певица се изявяваш и на театралната сцена. Участвала си в мюзикъла "Blues In The Night". На коя сцена се чувстваш по-удобно?
ПУ: Предпочитам да пея, това е първата ми любов. Горда съм че съм участвала и в този мюзикъл, но при актьорите трябва да влезеш в образ и не си себе си, а режисьорът ти казва как трябва да се чувстваш. Докато при пеенето просто изразяваш себе си чрез музиката си. Пак е като роля, но това си си ти.
.: Работиш по кампании против наркотиците. За какво точно се бориш и как?
ПУ: Направихме една мащабна кампания през 80-те, като записахме албум с още много изпълнители, включително и Пол Макартни. Също така съм се отдала на благотворителност с цел да отблъсна младите хора от опасностите на наркотиците.
.: Каква музика повлия развитието ти като певица?
ПУ: Съвсем в началото аз слушах всякаква музика, но най много ми повлия госпълът. Честно да ти кажа обаче, това моето не е кой знае какъв талант понеже в Ямайка всеки може да пее и дори казват: "Намери си свястна работа не ставай певец". Мисля обаче, че най-много ми повлия госпъл изпълнителката Махейлиа Джаксън (Mahalia Jackson), също така R&B изпълнителите Sam& Dave, Гладис Найт (Gladis Knight) и, разбира се Арета Франклин (Aretha Franklin) и Джеймс Браун (James Brown).
