"Потомците" (The Descendants) по принцип няма нищо невиждано в себе. Дори точно обратното – историята е толкова обикновена, че би могла да се случи на всеки от нас. Реалистичността на ситуациите обаче е перфектно уловена и представена от режисьора Александър Пейн, който печели Оскар за адаптирането на сценария от едноименния роман на Кауи Харт Хемингс.
Още преди излизането си, "Потомците" е една от най-очакваните драми за 2011. Филмът триумфално дебютира на кинофестивала в Торонто през септември, като още с първите си излъчвания получава високи оценки от критиката. Макар да печели множество награди за най-добра драма, сред които и Златен Глобус, лентата съвсем не е от типичните сърцераздирателни драми, като впечатлява и с нестандартни комични нотки.
Историята разказва за овдовелия, поради нещастен инцидент с жена му, Мат Кинг (в ролята Джордж Клуни), който се опитва да вземе живота на семейството си в ръце. Без да знае как да се оправя с двете си проблемни дъщери, Кинг се изправя и пред тайни за съпругата си, за които само той не е знаел. Цялата тази семейна криза се развива на фона на хавайски пейзажи и сякаш недокоснати от човешка ръка местности, за които всеки от нас си е мечтал.
По-голямата част от филма е заснета в Хонолулу, а музикалният фон е в брилянтна синхрония с природните картини. Тази аудио-визуална симбиоза е един от големите плюсове на филма, като една алтернатива на наложените в този жанр заглавия драматични музикални мотиви. Хавайската музика успешно създава спокойна и меланхолична атмосфера, която в съзнанието на зрителя може да е също толкова емоционална, колкото и цялата история.
Специално внимание трябва да бъде отделено на Джордж Клуни, изпълняващ главната роля в лентата. Макар да сме виждали звездата от "Бандата на Оушън" в множество разнородни персонажи, в "Потомците" той безспорно надминава всеки от тях. Клуни представя едно изпълнение, съдържащо в себе си пълния спектър от емоции, които би следвало да видим от човек, изпаданал в подобна ситуация и в реалността.
Героят му преминава от пълното спокойствие и дори апатия, до първичен гняв, радост и тъга. Въпреки че не взима така желания Оскар за най-добра мъжка роля, изпълнението на Клуни е отличено на множество фестивали, а играта му е определяна от критиците като най-добрата в кариерата му, което също е страхотно признание.
Останалата част от каста не изпъква кой знае колко, но специално внимание заслужава играещата голямата дъщеря на Мат Кинг – Шейлийн Удли. Младата актриса, имаща роли предимно в сериали досега ("Тайният живот на една тинейджърка”), се представя на ниво, като именно нейна е една от най-силните сцени във филма - след като научава, че няма шанс за майка й да живее, героинята се разплаква под водата, докато е в басейна.
До голяма степен, аплодисменти заслужава и майсторството на оператора Дон Кинг, който заснема въпросния епизод. Моментът е един от най-сърцераздирателните и лични във филма, а според много хора, дори и само това изпълнение на Удли би следвало да й донесе номинация за златната статуетка.
Дори да не остане сред великите класики на кино изкуството, "Потомците" определено си заслужава гледането. Да, не е филм, с който да разпуснеш и да се забавляваш. Вместо това е от онезаи заглавия, задаващи множество въпроси и отговарящи на още толкова други.
От началото до края зрителите следват неотменно стъпките на Мат Кинг и семейството му, съпреживяват както тъжните, така и радостните моменти с тях и се оказват въвлечени в един свят, който неочаквано много прилича на ежедневието, в което живеем.
