Всяка година по същото време. В столично заведение се обявяват номинациите на единствената (вече) значима медия за българска поп музика...
Там са почти всички номинирани, журналисти и приятели. Около баровете звездите на българската популярна музика водят неангажиращи разговори докато покрай тях сноват репортери, камери и фотоапарати.
В средата на помещението са надвиснали противоречиви емоции като огромен хелиев балон с формата на розов слон, който всички се опитват да игнорират.
Той обаче невъзмутимо си стои - в разговорите, ироничното шушукане, престорените усмивки.
Беше време, когато наградите на ММ се провеждаха с читалищен ентусиазъм, БГ радио отказваше да върти песни с текстове на английски, а номинираните и наградените все още пускаха по някоя искрена сълза, докато получават някакво отличие.
Сега е друго време. И май 2010 е годината, в която най-накрая розовият слон трябва да се спука.
Първо ще се посмеем на променените си гласове от хелия. После ще усетим червенината от звучния шамар на действителността.
2009 беше годината, в която най-успешният български музикант бе световноизвестен ъндърграунд дръм енд бейс DJ.
2009 беше годината, в която всички елитни столични гимназии (включително Класическата, Немската и забележете - Музикалното училище) празнуваха абитуриентските си балове в Син сити и Биад.
2009 беше годината, в която на този фон най-голямото световно списание за музика направи жалък опит за оригиналност, като излезе с билбордове из цялата страна с надпис "Чалгата е шит“.
2010 е годината, в която телевизия MM ще престане да съществува.
2010 е годината, в която попфолк певица ще пробие в западния бизнес благодарение на добре развития румънски пазар.
И всъщност 2010 е крайният срок всички да разберат, че отдавна жанровите определения като поп, фолк, рок, хип-хоп нямат значение.
Защото популярната не-фолк музика у нас е една неработеща система от отношения, в която дори най-добрите постижения пролет не правят.
На фона на това една шепа хора с немалък опит и относително голяма известност все още се опитват да правят българска музика. И да имат достойството да вземат насериозно това занимание. Къде успешно, къде - не толкова, се справят.
И няма виновни, че в малка държава като България публиката е силно привързана към соц естрадата, носталгичния шлагерен звук, лесносмилаемите балкански ритми и съвсем не обича новаторски и ъндърграунд експерименти.
При това положение шушукането срещу колегите, изкуственото лансиране, лицемерието и често бездарният поп траш, които циркулират из пространството, са най-естествените и логични последствия от една с години мъчително неслучваща се индустрия.
Затова Миро и Графа нямат конкуренция, Мария Илиева и Белослава са дежурно номинирани дори с почти никаква продукция, а Рут има 4 номинации за една песен.
Затова албуми с реален шанс за комерсиален успех като "Първа стъпка“ на Маги и "Новата Пепеляшка“ на Аксиния са по-скоро случайност, равна по сила на великолепно некомерсиалния Post Sleep на Руши миналата година.
Затова изказвания като това на Боби Иванчев (по време на партито на БГ Радио на 22 март) срещу Zamunda и Data.bg в един глобален свят, в който дори изпълнители, които се издържат от продажби не могат да определят отношението си към торентите, звучат абсурдно.
Неуредени авторски права, половинчат ентусиазъм, мизерни участия и неизплатени задължения на банди, които от години са в ефира (като Уикеда например, чиито хонорар за всички години въртене по медии е 700! лева, а за 1 месец в немско радио - 1000 евро) - ето с какво се сблъсква българският поп всекидневно.
Накрая винаги ще се намери някой, който да се подиграе на всичко това, на хората, които са в него и на които страшно много им се иска нещата да се случват нормално, да обяви българския поп за боклук и да плюе най-демостративно върху "позьорите“, които го правят.
И това е точно толкова тъпо, колкото ентусиазираната подкрепа и емоционални позиви за аплодисменти и въздишки колко яки неща се случват и какви талантливи пичове са българските изпълнители.
Най-лошото е, че всичко казано до тук важи с почти пълна сила за новата българска литература, кино, изобразително изкуство и дори театър (въпреки че поне в сценичните изкуства България се представя на европейско ниво).
Големият розов слон - видим и невидим, присъстващ и отсъстващ си лети във въздуха...
И понеже в момент на криза и пренареждане на пластовете реален изход от ситуацията няма, ви предлагам няколко начина здравословно да го избегнете:
1. Гледайте водната церемония по раздаването на Годишните музикални награди на БГ радио на 25 април и се радвайте на усилията на участниците и организаторите въпреки всичко да ни забавляват с премиери на песни, зрелищни изпълнения и отличия.
2. Размърдайте се до някой приличен клуб и чуйте някоя от десетките великолепни не-поп банди като Nasekomix, Bluba Lu, Smallman, Freestyle, Melekh, Last Hope, Силует, Hypercube, Senior Buffo and the Synchronizers и т. н.
3. Размърдайте се до някой неприличен клуб (мазе) и чуйте някоя от десетките великолепни анти поп банди като Q-Check, Adibas, Pizza, Млък!.
4. Стойте си вкъщи, хейтвайте българския поп, нарежете си шопска и пуснете Планета.
5. Стойте си вкъщи и не слушайте българска музика. Никаква.
За разлика от поп изпълнителите ние поне имаме избор...
