Дългоочакваният финал на трилогията "Разбито море" е всичко друго, но не и предвидим. "Половин война" е брилянтен, въздействащ и кървав роман. За цената на властта, за силата на думите, но най-вече за това как изборът, който правим, определя кои сме.
Едва ли има фентъзи фен, който да не знае кой е Джо Абъркромби. Всъщност сме убедени, че книгите на британския писател са увеличили почитателите на жанра. Една от много причини за това е фактът, че умее да изненадва. И признава, че именно това цени най-много като читател. Така че, ако и вие обичате изненадите, финалът на "Разбито море" ще ви очарова. Освен това обаче и ще ви ужаси.Отец Ярви, който така симпатично напомняше на Хамлет в първата книга от трилогията "Полукрал", вече е всичко друго, но не и уплашено момче. Това съвсем не означава, че не го е страх, нито че е спрял да се съмнява в разумността на собствените си решения. Само че за пореден път му се налага да избере по-малкото зло. И да се убеди, че ако всички са чудовища, то най-страшното е на негова страна. Защото войната ще се стовари върху Гетланд независимо от всичките му усилия да осигури мир.
Нестабилният съюз между някога заклети врагове, който е успял да изовюва, е силно разклатен, когато един от тях – крал Фин – приема предложението за примирие на Върховния крал. Решение, за което ще плати с живота си, защото мирът се оказва просто капан. Спасена като по чудо от горящите руини на кралството си, внучката на крал Фин – принцеса Скара – изобщо не е подготвена бъде кралица. Но ще ù се наложи да се справи, защото именно нейната поява и сладкодумието ù се оказват спойката, от която има нужда съюзът между Железния крал и Трошачът на мечове.
Естествено, врагът ги превъзходжа многократно. Освен това бързо става ясно, че между тях има предател. А желанието им да се избият един друг изобщо не е намаляло, откакто са съюзници, даже напротив. Безскрупулният пастор на краля на Ванстерланд, майка Скаер, се опитва по всякакъв начин да спечели младата кралица на своя страна, но отец Ярви не е склонен да ù отстъпи. Войната се води колкото с мечове, толкова и с думи, и думите са първи, както Скара съвсем скоро се убеждава сама.
Думите са власт. Думите са сила. Точните думи могат да бъдат по-страшни и по-смъртоносни дори от най-острия меч. И по-тежки от него, защото отговорността от онова, което правиш с думите си, се стоварва върху теб със същата сила, с която кошмарите връхлитат убийците. А Рейт знае много за кошмарите. Белокосият красавец, доскоро оръженосец на краля на Ванстерланд, е подарен на принцесата, за да я пази. Или за да я убие. Защото със сигурност не е достъчно умен, за да я шпионира. Но може би няма да се окаже достатъчно жесток, за да я предаде.
Сред кръв и огън, войната не признава закони, оцеляват единствено по-силните. Или по-умните. Но цената винаги е висока. Никой не знае това по-добре от Трън Бату, която макар и като второстепенен персонаж, отново е повече от ключова фигура в сюжета. И отново има повод да търси отмъщение на всяка цена. Защото майка Война носи слава на воините, но взема от тях онова, което им е най-скъпо. А врагове се печелят много по-лесно от приятели.
Ако сте любопитни да разберете как приключва една от най-силните фентъзи трилогии през последните няколко години, най-прекият път към "Половин война" е ТУК.
