Ако човек се замисли, сър Пол Макартни в момента е най-голямата жива музикална легенда. Макар че тези, които предпочитат Rolling Stones пред Beatles, ще оспорят това твърдение в полза на Мик Джагър (Mick Jagger). Противопоставянето на тези банди обаче, превърнали се крайъгълни камъни в историята не само на музиката, но и на целия съвременен шоубизнес, не е тема за дискутиране в тази статия.
Пол Макартни е на 71 години и никога не е отсъствал дълго от сцената, макар албумът му New да се явява като един вид завръщане. Неговият предишен студиен проект с изцяло авторски песни излезе през 2007 г., а оттогава насам той попълваше дискографията си с класическа музика и джаз кавъри.
Шест години обаче са били достатъчни за сър Макартни, за да се завърне в пълния си блясък, с целия този инструментариум от композиторски и изпълнителски умения, с който през 60-те е карал младите момичета да се подмокрят, а 50-ина години по-късно кара възрастните вече дами с умиление да си спомнят бурното си минало и Beatlemania-та.
По-рано през годината музикантът привлече вниманието на всички, забивайки благотворително с живите членове на Nirvana - Дейв Грол (Dave Grohl) и Крист Новоселич (Krist Novoselic). Ако Кърт Кобейн (Kurt Cobain) е "слушал" от отвъдното парчето Cut Me Some Slack, със сигурност е завидял на бившите си колеги за възможността да свирят на живо с един от идолите, накарали го да се захване с музика.
Освен че направи реалност една от най-неочакваните и добри музикални колаборации на легендарни групи (The Beatles и Nirvana), Макартни укорително и с изумление каза, че е много странно, че Грол и Новоселич не свирили заедно след смъртта на Кобейн през 1994 г.
В този момент бе написана знаменателна страница от световната музикална история. Това май бе сигнал, че Макартни все още има какво "ново" да предложи на своите фенове. Месеци по-късно през 2013 г. излезе и неговият пореден албум, макар и без участието на двамата от Nirvana.
Пол Макартни обаче работи с някои от най-добрите продуценти в днешно време, като целта му е да създаде колекция от разнообразни песни. Разбираемо е притеснението на Марк Ронсън (Mark Ronson), когато е стъпил в легендарното Abbey Road студио, където са записани някои от най-важните и велики албуми през последните десетилетия.
Пол Епуърт (Paul Epworth), който стои зад големите хитове на Adele - Rolling in the Deep и Skyfall, също привлича вниманието на Макартни, докато Итън Джоунс (Ethan Johns) е най-опитен заради съвместната си дейност с други светила като Том Джоунс (Tom Jones) и Джо Кокър (Joe Cocker), наред с модерни банди като Kaiser Chiefs и Kings of Leon.
Това обаче не са всички продуценти, с които Макартни създава New. Четвъртото име е това на Джайлс Мартин (Giles Martin) - син на сър Джордж Мартин (George Martin), продуцирал по-голямата част от дискографията на Beatles.
Палитрата наистина позволява на Макартни да разгърне потенциала си в различни посоки. Това, което той никога не загубва, е способността си да превръща простите мелодии в парчета, които задълго не излизат от съзнанието. В албума могат да бъдат открити песни като Queenie Eye, Save Us, I Can Bet и New, за каквито в момента враждуващите братя Галахър - Лиъм и Ноел - само могат да си мечтаят. И, разбира се, Макартни някак е успял да вмести между хитовете и доста по-сайкъделик парчета като Appreciate и Road.
New не е сблъсък на поколенията, то е среща между тях, защото бившият член на Beatles не живее в 60-те, 70-те или 80-те, а ехото от тези музикални отрязъци се чува непрекъснато в почти всяка песен по радиото. Макартни просто прави това, което може най-добре от всички хора на света - песни, които всички останали се опитват да имитират.
