05.12.2010 година, 19:00 часа, зала 1 на НДК
Невероятен празник! Бурен, изпълнен със силен емоционален заряд, а в същото време толкова мил и придружен с толкова много спомени, особено за над 40-годишните присъстващи! Да, Коледният концерт, организиран от Радио 1, успя по най-прекрасния начин да върне лентата на житейския ни път, за да се пренесем във времена далеч по-добри от сегашната пошлост, агресия и морално-духовен упадък!
Времена, в които мъжете все още са били силният пол (но без да парадират с това си качество, а наблягайки на романтиката), а жените - техни нежни половинки (както си е и нормално според природните закони), копнеещи неистово същата тази романтика! И то в големи количества! Колкото повече, толкова повече, както гласи култовият лаф на не по-малко култовия всенароден любимец Мечо Пух!
В тихата прохладна вечер уютната атмосфера на Зала 1 приюти (и предпази) от неделния хлад около 5000 жадни за красиви мелодии, купон и лични страсти фенове, които буквално взривиха безспорно най-доброто място за концерти в България, когато иде реч за закрити пространства!
Любезните домакини, като че се бяха постарали максимално да пресъздадат 70-те и 80-те години на миналия век чрез специфичното осветление и картини, които съпътстваха почти целия концерт (по време на първите три песни незнайно защо зад музикантите стената си остана празна).
Дали нарочно беше спестен целият наличен капацитет от пушеци, светлина и т.н. ефекти - за нас ще си остане мистерия, а и едва ли е толкова важно. Важното е, че един от най-обичаните от масовия български слушател изпълнители - Крис Норман (лидер, певец и китарист), беше на линия, за да забавлява тотално и с много настроение! Няколко поколения си дадоха среща с абсолютните евъргрийн шедьоври на британските софт рок легенди Smokie!
Показателен пример в това отношение беше мястото, от което се наслаждавах и аз – от дясната ми страна танцуваха нахилени две симпатични дечица на видима възраст 4-5 годинки, а от лявата две… бабки едва сдържаха сълзи на щастие от съпреживените мигове! В края на краищата хубавата музика е за всички, които могат да я чуят и… усетят!
Във форма, на която могат да завидят 90% от сегашните звездички, "дядото" упражни безапелационен контрол върху всеки един във врящата от тръпки и емоции зала, дори седящите (пардон, спящите от първите няколко реда, наречени оркестрина) бяха вдигнати на крака – може би от приповдигнато настроение, а може би малко и позасрамени от титуляра на вечерта.
Почти два часа продължи музикалната вихрушка, оставила ни без дъх, а и без глас, а моя милост не можеше да спре да се разяжда вътрешно от "концептуалния" въпрос… какво ядат, пият и не на последно място, какво дишат такива личности, така че след повече от 40 години на сцена гласът им да е като пуснат на запис (с много малки изключения), а външно… О, Боже, все едно природата е спряла иначе естествените си процеси, консервирайки завинаги някои хора, какъвто е случаят с големия Крис.
Трудно и ненужно би било да се откроят определени песни или моменти, защото тази музика няма точно определена цена, не могат с лека ръка да ѝ се слагат етикети – просто Тя е в друго измерение, където се уважават непреходните ценности, сравними с безсмъртието!
От своя страна, мистър Норман и бенда му се бяха постарали да разчупят максимално живите версии на изпълнените бисери, украсявайки ги с красиви аранжименти, на място поставени сола, както и разбира се, задължителният контакт с публиката, където не само титулярът на вечерта, а и останалите музиканти се включваха с видимо задоволство от дадения шанс да пофлиртуват, както си искат с разгорещените фенове.
Тук може би е мястото да спомена, че наистина прави огромна чест на подобни звезди, даващи толкова свобода на екипа си, вследствие на което цялостното представяне изглежда далеч по-креативно и… искрено. На сцената цареше приятелски дух и забавление сякаш са работили цял живот заедно, сякаш това са техните си песни, които са направили с много, много Любов!
Разбира се, заслужава отбелязване и китката от кавър версии, които определено станаха една от изненадите на вечерта. Именно в този момент най-нахъсаната агитка в публиката излъга зоркото око на охраната и успя да заеме заветните предни позиции, даващи шанс за максимум близост до звездите.
В заключение мога само да добавя, че наистина се получи незабравима за всички (и за феновете, и за Крис Норман бенд) вечер, в която властваше най-красивия, най-истинския и най-стойностен период в Музиката – 70-те години (и с малко помощ от 80-те), а за мен в частност остава удоволствието, че бях част от това, за което винаги ще се сещам с частица нескрита гордост!
