P.O.Box са една от най-силните френски ска пънк рок банди, чието европейско звучене се миксира с калифорнийската и пънк култура, за да се получи коктейл от музика и добро настроение. Пред Avtora.com вокалистът Себ и тромпетистът Юл разказаха за японските си турнета и предизвикателството да работиш в една банда с 25 човека за десет години.
Стефан Стефанов: Какво означава името на групата?
Юл: Нали знаеш, когато пращаш писмо и го пускаш в кутията? Когато започвахме с групата преди десет години, слушахме много американска музика и на гърба на всяко CD имаше написано P.O.Box. Решихме, че след като го има на всяко CD, е добра идея да използваме думата, защото хората се сещат, че са я виждали написана някъде...
Себ: Единственият начин да контактуваш с някоя група беше да им напишеш писмо, но не лично на тях, а пращаш писмото до P.O.Box по света. Ние сме много повлияни от калифорнийската музика и американската култура като цяло, и не пеем на френски, така че това име беше добра идея.
.: Защо пеете на английски?
Себ: Имаме послание в песните си и понеже свирим навсякъде по света, искаме навсякъде да ни разбират. Така че английският е езикът, на който хората ще ни разберат, поне в много държави е така. Ако пеем на френски, пак ще имаме това послание, но примерно, ако дойдем в България и пеем на френски, почти никой няма да ни разбере.
Ако пеем на английски, хората ще разберат текстовете ни и ще си вземат нашето CD, или ще го свалят от интернет. Ще разберат идеите ни, което всъщност е най-важното. Английският език е свързан с рокендрола по естествен път, така че за нас беше ясно още от самото начало, че ще пеем на английски.
.: Наскоро в бандата ви имаше промени в състава...
Себ: Точно така. Ние сме пънк ска банда с брас секция, китарист, басист и още хора. Трудно е да задържиш толкова голяма банда, затова членовете постоянно се сменят. Много от нас завършиха университет, трябваше да се преместят, за да работят, някои се ожениха и имат деца...
Юл: Тази банда за нас не е работа. Ние я обичаме, затова ползваме всички празници и почивки, за да свирим и да бъдем по турнета. Обаче, на някои хора им писва, искат истинска работа, от която да изкарват пари, искат да имат повече време за приятелките си, да имат деца и така нататък.
Себ: От оригиналния състав сме само аз, Юл и Джей - китаристът ни. Преброихме, че досега в групата сме имали 25 човека за всичките тези години!
Юл: Преди имахме двама китаристи, имахме саксофонист и това ни натъжаваше малко, но после разбрахме, че няма друг начин. Сега, когато търсим нов човек за групата, не търсим професионален музикант, а човек, който може да свири с нас всеки уикенд, който може да отдели време за едномесечно турне, както и, разбира се, човек, който да може да се забавлява!
.: Френската ска сцена е известна като една от най-интересните в Европа. На какво се дължи това?
Себ: Не съм сигурен, че е така. Може би тук има някаква такава представа за френската музика, но ако трябва да съм честен, в момента е много трудно френска група да си осигурява участия. Това е защото хората във Франция много подбират концертите, на които ходят. В смисъл, че ще отидат на концерт, ако знаят групата, която ще свири. Ако не я знаят - няма да отидат.
Така че промоутърите трябва да са сигурни, че когато уреждат концерт, бандата, която ще свири, ще докара достатъчно много хора. Така, ако не си известен, имаш доста по-малък шанс да си уредиш концерт във Франция.
Ние в действителност имаме много групи, но интересното е, че повечето пътуват, за да изнасят концерти в чужбина.
Когато дойдохме в България за първи път, бяхме тотално неизвестни, но клубът беше препълнен. Според мен, това е така, защото тук хората искат да откриват нови неща, а във Франция не е точно така. И затова много банди просто свирят в чужбина... но все пак имаме много групи. Звукозаписните компании помагат, имаме и колективи, които помагат за организирането на концерти и сега определно е по-добре отпреди 3-4 години.
Преди имаше по-малко хора, които слушат пънк рок, а сега феновете са много повече. Когато започвахме в нашия град, свирихме 6-7 пъти в годината и всички останали концерти ни бяха в Белгия, Германия, Люксембург, Швейцария... така че в началото свирихме повече в чужбина, отколкото във Франция.
.: Защо се получава така?
Себ: Не знам, може би защото сме французи и когато дойде чуждестранна банда, искаш да ги чуеш, да ги видиш...
Юл: Ако пък на нас не ни хареса някъде в чужбина, просто няма да свирим там отново...
.: Къде е най-добрата публика, според вас?
Юл: Белгия или Германия.
Себ: В Япония беше супер!
Юл: Всички хора в залата пееха песните ни, а ние свирехме за първи път там!
.: Добре, но защо решихте да пробиете в Япония, а не в САЩ, например?
Себ: Добър въпрос! Всъщност, компанията ни е базирана в Япония. Те пуснаха там нашия албум и организираха турне. Освен това, обиколка в Щатите звучи добре, но не е каквото изглежда.
Познаваме много французи, които са били, защото Щатите са мечта за всяка банда, но условията не са добри - свириш пред десет-двайсет човека, не ти дават нито храна, нито напитки, няма къде да спиш... Просто свириш и си тръгваш. Така е и с подгряващите - идват, свирят и си отиват. Така че, това не е интересно за нас, ние обичаме да прекарваме време с хората, да поприказваме с тях.
В България нещата са много по-добре: тук имаме вечеря, свирим на хубаво място, имаме напитки и къде да преспим. И в Япония е много гостоприемно също. Нашата компания реши, че трябва да отидем на турне, защото хората купуват CD-та ни, така че отидохме там и тур мениджърът ни беше уредил абсолютно всичко! Това беше най-доброто ни турне за тези десет години!
.: Как приемат японците ска музиката?
Себ: Много добре, направо откачат.
Юл: Те имат и много добри групи, също така.
Себ: Освен това, обществото им е толкова консервативно. Там работят по цял ден, след това отиват на концерт и полудяват! Искат да изпуснат всичката енергия, която са натрупали.
.: Какво помните от предишните си гостувания в България?
Себ: Беше много горещо!
Юл: И имаше едно момче в публиката, което носеше фланелка на френския национален отбор по футбол...
Себ: Предишните два концерта бяха страхотни и затова сме отново тук!
Юл: В последния ни албум има и документално DVD, в което е включена част от втория ни концерт в София!
.: Знаете ли други български изпълнители, освен La Muchedumbre?
Себ: Cheffo the Machine?! Мисля, че той живее в Латинска Америка сега. Всъщност, познаваш бандите, които свирят с теб, както сме ние с La Muchedumbre. С тях сме свирили няколко пъти - приятели сме, и когато сме тук, те ни подгряват, така че не знаем други български банди!.
.: Какви са разликите за вас след 10 години свирене?
Юл: Мисля, че свирим по-добре отпреди десет години. Влагаме много повече идеи, нещата са много спокойни. Сега сме по-малко пънк рок и повече ска пънк.
Себ: Мислим повече над песните си, над текстовете, обложките на албумите. По-организирани сме... Разликата е и, че сме по-стари също така!
Юл: Не сме отегчителни, нито отегчени!
.: Кое е най-важното послание на P.O.Box ?
Юл: Четете между редовете! Говорих с едно румънско момче и той ми каза, че имат код в Румъния с три вертикални пръста, тоест - не забравяй да четеш между редовете! Когато слушаш политиците или гаджето си, винаги трябва да четеш между редовете (смее се)... Това е - не спирай да четеш между редовете и бъди буден!
