Едва ли се случва много често българин да спечели танцувално реалити шоу в чужда страна. Лъчезар Тодоров обаче е един от малцината, които го постигат. На финала на Dancing Stars Виетнам, той печели безапелационно шоуто в компанията на своята партньорка Ту Мин.
Вторият сезон на формата в далечната азиатска страна е събитието на годината за местния ТВ бранш, а родният танцьор, който работи като преподавател в школата на Dance Academy, разкрива любопитни подробности около успеха си, партньорката и традициите на Виетнам в интервю пред Avtora.com.
Митко Попов: Първо, честито за успеха! Да започнем с въпроса - с какво толкова българите сме толкова успешни в една толкова далечна като традиции и усещане от нас страна като Виетнам?! Ти си вторият ни сънародник, който печели шоуто след Тихомир Гаврилов в предишния сезон, отделно от това много БГ музиканти като БТР, Мариана Попова се изявиха на висота в държавата?
Лъчезар Тодоров: Като цяло последните години действително натрупахме известни традиции в страната, но това е съвсем нормално с оглед на факта, че българското ниво на танците и особено на сценичното изпълнение, е много по-високо в сравнение с тяхното.
Може би все пак е редно да уточня, че и двамата с Тихомир работим в танцовата академия Dance Academy, където сме преподаватели и колеги. Именно оттам ни избра продуцентът на шоуто, който преди време е учил в България и затова реши тази година да се довери именно на родни таланти. Според самия него, ние сме далеч по-сериозна гаранция за успеха на предаването.
.: За партньорка имаше една от най-популярните и красиви звезди от местната музикална сцена - Ту Мин?! Как се сработихте, на какъв език общувахте и до каква степен успехът се дължеше и на нейните умения?! Ще ни разкажеш ли малко повече за нея?
Лъчезар Тодоров: Общувахме предимно на английски език, слава богу, имах предимството да танцувам със звезда, която се справяше добре с него, защото повечето въобще не го владееха, а това логично забавяше развитието им в шоуто. Ту Мин от самото начало изглеждаше на най-високо ниво танцувално, отделно от това не мога да отрека, че притежаваше и завиден талант.
Без значение дали при репетициите, или на сцената, но не изпитах дори и за момент скука. И двамата работихме усърдно и изградихме много добър и успешен екип и резултатът е налице. Иначе тя е известна певица във Виетнам, с уникален глас, като малка е изучавала балет, което както ни помагаше, така и ни пречеше, тъй като заучени движения от балет трудно се изкореняват, а ние все пак демонстрирахме и други стилове със съвсем различна техника. В крайна сметка обаче, успяхме, което е и най-важното.
.: Разкажи малко повече как се стигна до лично твоето участие в реалити шоуто и до избора ти на партньор?! Получи конкретна покана или?
Лъчезар Тодоров: Конкретно - продуцентът ни е помолил една от участничките от България миналата година да намери добри танцьори за следващото издание и тя ме препоръча. Разбира се, минахме и през различни кастинги, а аз дори се оказах малко по-висок от изискването и за косъм да се размина с участието в предаването, но останалите колеги се застъпиха за мен и гарантираха, че няма да разочаровам. Мисля си, че затова и ни събраха с Ту Мин - просто имаха очаквания, че така ще се получи доста добра двойка.
.: Каза, че продуцентът на Dancing Stars във Виетнам познава добре България, тъй като е учил в страната ни. Това ли е причината да предпочита толкова често да работи с наши сънародници?
Лъчезар Тодоров: Да, той е един прекрасен човек, много е умен и уважава страшно много страната ни. Започнат е с традициите ни и силните ни страни и именно заради отношението си към нас предпочете да вземе българи в шоуто си, макар да му струва близо 3 пъти повече средства.
.: Участвал си в много от българските танцувални ТВ издания. Можеш ли да посочиш приликите и разликите между българския и виетнамския формат на Dancing Stars?!
Лъчезар Тодоров: За съжаление, изпуснах възможността да се включа в първото издание на Dancing Stars, тъй като не бях в България.
Втората година Old School реализира VIP Dance, където (смея да твърдя) бе събран по-добър екип от звезди, танцьори и имаше по-високо ниво на организация. Участвах и в "Танцувай с мен 1" и "Танцувай с мен 2", в следващото издание на Dancing Stars (все като треньор), известно време бях част и от балета в "Шоуто на Иван и Андрей", както и в много клипове, преподавам и в Dance Academy.
Колкото до разликата в българския и виетнамския формат на предаването - такава почти няма, защото правата се закупуват от BBC и те са задължени да спазват правилника, поставен от оригинала.
.: Как приема българските танцьори публиката във Виетнам?! Все пак доскоро това бе една доста затворена към чужденците държава, а сега реализират местно шоу с наши сънародници?
Лъчезар Тодоров: В интерес на истината, в началото зрителите действително малко трудно се отпускаха. После обаче усетиха, че могат истински да се забавляват и на последните няколко участия ни аплодираха и гледаха с удоволствие.
.: Кое във Виетнам ти направи най-силно впечатление, без значение дали говорим за култура, традиции, храна?! В този смисъл би ли могъл един българин да се впише и да се реализира и живее добре в страната?!
Лъчезар Тодоров: Субективно е. На някои от нас им се оставаше по-дълго време и не се прибраха веднага след края на Dancing Stars в България, други не им допадна толкова и така и не успяха да се впишат в обстановката през всичките три месеца. Все пак говорим за съвсем различна страна - друг континент, друга храна, други традиции.
Лично за мен времето бе достатъчно, дори накрая вече ми липсваше семейството, приятелите, приятелката ми Рони. Но за да съм честен, там организаторите се бяха постарали и се грижеха нищо да не ни липсва - по всяко време имаше някой, който отговаряше за нас, независимо дали става дума за превоз до тренировките, храна (винаги имахме богат избор), релакс сред страхотната им природа и т.н.
.: Какво ти предстои оттук-нататък като планове?! Да очакваме ли изява в някое ново ТВ шоу, без значение къде е реализирано?
Лъчезар Тодоров: Не смятам, че участието ми в Dancing Stars Виетнам ще промени особено живота ми. Изяви винаги ще има. Продължавам да танцувам, да преподавам и когато има предложения и възможности, ще се старая да ги използвам.
.: Звучиш доста оптимистично. Последно - каква е твоята лична формула за успеха?!
Лъчезар Тодоров: По принцип, винаги, още от дете, съм спазвал един девиз - "винаги напред и никога назад!". Сега може би той звучи малко различно - "не изпускай нито един момент и нито едно предложение, защото оттам се появяват поне още две".
Да, винаги е трудно да запазиш настоящата си работа, да вкараш ред в ежедневието и задълженията си, но колкото повече се опитваш да обхванеш и пробваш от всичко, толкова повече се развиваш. Да, понякога това води до известни негативи в отношенията с близките ти или с хората, които работиш, но за нас, хората на изкуството, най-важното е да се развиваме и обогатяваме.