Ако сте били в Пловдив, едва ли от погледа ви е убегнал така нареченият "Тютюнев град", намиращ се между централните му улици ("Иван Вазов", "Авксентий Велешки" и бул. "Христо Ботев"). Сградите на това място носят дъха на славното минало на Пловдив като тютюнева столица на България в началото на XX век. От величествената им и богата история обаче към днешна дата са останали само порутени сгради, навяващи носталгия по отминалите времена.
В средата на миналия век от Тютюневия град в Пловдив се зараждат стопански отношения с цяла Европа. На фона на ниските по онова време постройки на един-два етажа в квартала около жп гарата започват да никнат огромни сгради - високи тютюневи складове. Те се появяват в периода на първоначално натрупване на капитали, когато България се превръща в сериозен производител на тютюн – конкурентоспособен на световния пазар.
След политическите промени в страната ни търговията с тютюн постепенно замира. От кипящия шумен живот в Тютюневия град, днес е останал само духа на отминалата слава, който самотен продължава да обитава пустия пловдивски квартал.
"Свикнали сме да възприемаме Пловдив като град на художници, музиканти, артисти, но той е богатеел от тези складове", казва журналистката Пенка Калинкова, която връща дебата около рушащите се тютюневи складове с документалния си филм "Истории от Тютюневия град".
От години живее идеята този богат пловдивски квартал да възкръсне като емблема на града. Но макар да се водят дебати и дискусии на тема бъдещето на Тютюневия град, все още няма ясна визия за преустройството му.
Повече подробности около историята на богатия пловдивски Тютюнев град, както и снимки от призрачните изоставени складове вижте ТУК.
