Капитализъм срещу социализъм, на власт са отчуждението, ограничението и горчивината… Период, в който усилено се строят бетонни и социални стени. И ето че през 1979 година, точно в това "удобно" време, Pink Floyd взривяват света с рефрена от песента Another Brick in the Wall – "We don't need no education, we don't need no thought control". Тези силни думи стават символ на бунта на няколко поколения и изстрелват групата на върха.
Британците Роджър Уотърс, Дейвид Гилмър, Ричард Райт и Ник Мейсън оказват огромно влияние върху музиката от 70-те и 80-те години на миналия век. Величието на изпълненията им на живо, грандиозните им спектакли, новаторските звуци и съвършените до гениалност текстове завинаги ще останат в историята на рок музиката.
Поезията на Уотърс, съчетана с музикалното майстoрство на останалите, лесно достига до дълбините на човешкото съзнание. В албумите им се разглеждат теми, свързани с преходността на времето, човешката глупост, безразсъдство и страх.
Развиват се цели сюжети, породени от ужаса на войната, загубата на толкова много животи, погубващия ни тоталитаризъм, жаждата за надмощие на управляващите и тихото примирение на гражданите. Както се пее в Goodbye blue sky: "Обещанията за съвсем нов свят се разбиват под чистото, синьо небе. Пламъците утихват, но болката остава".
Албумът The Wall е един от най–съдържателните, създавани някога. Текстовете на песните в него са дълбоко психологически и изискват богато въображение. В тях се говори за жестокия свят, който хората създават, изграждайки стени…
Стените, които родителите издигат около детето си, заблуждавайки се, че така му създават сигурност, уют и топлина. Ето защо повечето остават завинаги под крилото на майките си…
Стените, които човек сам създава в главата си, за да му служат за защита от външния свят! Границата, която поставяме между нас и близките ни. Болката от самоограничението и последствията от това да потънеш в дебрите на вътрешния си свят.
Стените, с които е обградено обществото! Между тях много по–лесно се налагат нормите, които създават изкуствена реалност и пораждат неискрени желания. Неусетно още от раждането си ставаш част от "матрицата", задвижвана благодарение на семейните "ценности", "образованието", "законите", "реда" и "справедливостта".
Не позволявайте да станете "просто поредната тухла от стената"! Вглеждайте се, вслушвайте се и се разпознавайте в изкуството.
