"Хип-хоп албум без мръсни думи" е мотото, което съпътства първия албум на Росен Дуков-Pikasso. В диска, озаглавен "Рефлекси", участват и гост-музиканти, сред които са Лицето, Мite, Alex P., Стереотипове, T.S. (Теслата), Флейвъра, Shugga, Baki, Johny Drastic, Sphynx, няколко МС-та от Австрия и др.
По повод излизането на албума Avtora.com се срещна с Pikasso, за да разбере какви са плановете му, как вижда българският хип-хоп в момента и коя е най-мръсната дума, която някога е използвал в песните си.
Елена Георгиева: Здравей, какво ново около теб? Разбрахме, че на 1 май издаде албум?
Pikasso: Да, има 14 песни в албума. Това е първия български хип-хоп албум без мръсни думи. Няма нито една мръсна дума, което естествено не означава, че е направен с тази цел - просто аз така виждам нещата. Промоцията на албума ще е скоро, може би в рамките на този месец, но в момента се уточнява мястото.
.: Песните в албума нови ли са или ще чуем и добре познатите "Втори мен" и "Love Shit 2"?
Р: Има и стари парчета – такива от времето на Снайпер рекърдс. Някои от тях са с ремикси. Има и няколко нови парчета, като почти всяка песен е с участието на гост. Има много стойностни български МС-та, както и такива от чужбина. За съжаление от повече от година Снайпер рекърдс не съществува. Всеки се занимава с нещо друго – примерно Шошо си направи собствено студио "Раптон", Бобо работи с Белослава... За съжаление много от работата на Снайпер рекърдс не беше оценена. Хората тук все още не са се научили да плащат за музика.
.: Мислиш ли, че въобще ще се научат?
Р: Ще се научат, да. Даже вече почват да се оправят нещата. До някаква степен подкрепям акциите срещу торентите – примерно моя албум не можеш да го намериш там. Ако самият изпълнител или продуцентът му реши да представи едно парче в интернет и да го направи безплатно, си има сайтове за това и нещата са регламентирани. Но ако някой друг пусне това парче вместо теб, това вече си е чисто нарушаване на авторските права. От купуването на албума се разбира дали има смисъл един изпълнител да продължава напред. Това е вид стимул. Съгласен съм, че 12 лева е много за един диск в България, обаче не е и нещо непосилно. Няма оправдание за нелегалното разпространение на музика.
.: Да се върнем на албума – разкажи ни за гост-изпълнителите?
Р: Всички те са мои приятели. Албумът е направен с некомерсиална цел – просто за кеф. Не го издаваме, за да се печелят пари от нещо или популярност, той е просто една материална проекция на част от живота ми. Човек се развива – следващия албум примерно ще е доста по-различен. Може би няма да е чист хип-хоп – този суровия рап от едно време. Смесват се стиловете, търсят се нови начини на свирене, използват се нови инструменти. Харесва ми по-мелодичната музика, нямам и нищо против електронните елементи.
.: Мислиш ли, че хип-хопът може да се съчетава успешно с други стилове?
Р: Да, ето Устата е пример за това. Каквото и да се говори за него, той намери една ниша, която в момента му носи много дивиденти. Той се нагъзи литературно, но на някои така им е писано. Като рапър нямаше да стане нищо особено - далеч от тази идеология, по принцип си е комерсиален тип. Но това не го казвам с лоши чувства – напротив, просто разсъждавам. Респектиран съм от начина, по който откри своята ниша, която да му носи пари.
.: Защо без мръсни думи? Не се ли отдалечаваш така от идеята на хип-хопа?
Р: Това е личен мироглед. Една песен с псувни, каквато би трябвало да бъде хип-хоп песента, има живот от около месец. Докато песните без псувни автоматично влизат в друга графа. А тази графа е такава, че ако текстът е стойностен, след пет години песента ще носи в себе си същата емоция и същото въздействие.
Дори в момента в САЩ тече подобна кампания – явно и на тях им е писнало. Целта е да се изчисти хип-хопът от всички тези думи като bitch, whore и така нататък. 2Pаc преди време използваше доста мръсни думи, но той влагаше много емоция в тях и няма как да се изрази, ако не ги използва. А сега всяка песен на 50 Cent е изчислена от сричка до сричка. Аз предпочитам песента да ми казва нещо, отколкото да слушам каквото и да е.
.: Коя е най-мръсната дума, която употребяваш в песните си?
Р: Предполагам че е "по дяволите"... Но това е възклицание, няма как да го кажеш по друг начин.
Pikasso: "Респектиран съм от начина, по който Устата откри своята ниша". Снимка: Avtora.com
.: А мислиш ли да заснемеш клип на някоя от песните?
Р: Да, "Love Shit 2" има вече клип. Имам една интересна идея за клип към песента "Mmia Hudia" – тя е на английски език. Идеята е клипът да се заснеме на блубокс и материалът да се раздели на по 30 секунди. Всяка една част да се даде на различни известни режисьори, които отдавна се занимават с правене на клипове в България. Тези, които биха приели да се включат в една такава идея безвъзмездно, ще получат своите 30 секунди заедно с предходните 30, монтирани вече от друг режисьор. Така ще се получи приемственост между отделните части. Мисля, че това ще е едно голямо предизвикателство за всички – дано намерим съратници чрез Avtora.com
.: Имаш ли наблюдения какви са твоите фенове?
Р: Различни хора са. Идват след участия някои от тях и ми казват: "Супер е това, което правиш!". И го казват така, сякаш наистина са го преживели. Явно са по-чувствителни, по-спокойни хора, знаят какво искат. Всеки има свой начин да разпуска и да се зарежда с енергия.
Аз не вкарвам в рамки това, което правя. То само по себе си е достатъчно стойностно, за да съществува само – няма нужда да влиза в някаква кауза, концерти на политически партии или нещо подобно. Феновете ми не са типичните хип-хоп фенове, макар че те по принцип харесват нещата, които правя. Може би се притесняват да си признаят...
.: Не би ли пял за някаква кауза все пак?
Р: Само за любов, мир и съвършенство бих пял. И го и правя.
.: Мислиш ли за клубна програма и по-чести участия на живо?
Р: Да, скоро си говорихме с момчетата от EDIT да започнем една клубна програма с електронна музика и МС-та. Сега с настъпването на лятото, ще стане по-интересно и по морето. Но аз съм отворен за всякакви участия.
.: Откъде дойде прякорът ти Pikasso?
Р: Отдавна дойде – още от детските години в квартала. Понеже мога да рисувам, започнаха да ме наричат така.
.: Разбрах, че си имал и самостоятелна изложба?
Р: Да, бях в Португалия по една програма за обмен на студенти "Еразмус". В момента съм посланик даже на тази програма в България. Времето, прекарано в Португалия, беше много стойностно – научих много неща, създадох много контакти и нарисувах доста работи. Беше странно, защото, след като завърших художествената гимназия, нямах никакъв стимул да рисувам. В Португалия обаче нещо се отключи в мен и започнах да рисувам живопис. Така естествено дойде и изложбата. Мина много успешно, почти всички картини са продадени. Сега ми предстои и втора изложба – с пейзажи от България.
.: Като музикант или като художник си по-познат?
Р: Малко го раздавам шизофреник, но това не ми пречи. Мисля да издам и книга скоро – събрани спомени, стихотворения, кратки разкази, илюстрации. Това са различни начини да изразя себе си. Никога не съм се възприемал като рапър. Аз съм си аз - артист. Това са моите средства, чрез които искам да достигна до повече хора.
Тук обаче, когато се занимаваш с творчество, трябва да си наясно, че не можеш да печелиш достатъчно пари от това. Но съм оптимист и вярвам, че в България почват да се променят и развиват нещата. Затова съм и тук – предпочитам тук да си направим нашия рай, отколкото навън. В чужбина винаги имаш таван, над който не можеш да се надигнеш. Докато тук имаш неограничени възможности.
.: Как си обясняваш това, че българската музика не може да излезе от границите ни и да стане популярна в Европа?
Р: Това тепърва предстои – трябва да влязат по-мащабни компании, които да се занимават сериозно с продуцентство и с PR. А и преди да влезем в Европейския съюз никой не ни възприемаше сериозно. А тук има концентрирани повече таланти в изкуството, отколкото в цяла Европа!
.: Какво е състоянието на българския хип-хоп в момента според теб?
Р: Българският хип-хоп го няма никакъв. Има някакви хора, които го поддържат, но това е временно. Предполагам, че до година ще се появят съвсем нови хора. Макар и изкуствено създадени от музикалната индустрия. Няма как да не се комерсиализира всичко.
Аз по принцип бягам от комерса, но това не ме прави ъндърграунд. Има доста български хип-хоп ъндърграунд – ако разгледате Myspace профилите, ще видите. Макар че Myspace свърши доста добра работа за българския рап – там се преодоляха различията. Всички там са една общност и са приятели, което реално няма как да стане. Освен това от моя Myspace разбирам, че доста хора от чужбина се кефят на музиката ми.
Така че, мисля си, че от чисто любопитство няма да е лошо хората да чуят музиката ми, да чуят текста на една песен – той е послание. Защото музиката не е само средство за забавление, но може да бъде и предпоставка да промениш нещо в положителна насока. По някакъв начин намирам, че това, което правя, е новаторско и след време думите ми се потвърждават. Каквото и да съм направил досега, след това само съм виждал повторенията му...
.: Да не се окаже изведнъж, че всички са пропели песни с "чисти" текстове?
Р: Няма нищо лошо в това. Тогава вече ще ми викат Пророка, не Pikasso.
.: Кой световноизвестен изпълнител ти се иска да подгряваш на концерт у нас?
Р: Много е важно тия хора, които идват да правят концерти тук, да имат подгряващи групи в техния стил. Моят стил е повече RnB, отколкото хип-хоп. Мислил съм и не мога да се сетя на кого бих могъл да подгрявам. Може това да е някоя соул група примерно... даже може концентът да е със седящи места. Напоследък по концертите е доста еуфорично, да не кажа брутално. Напиват се всички, припадат, скачат. На Method Man имаше и доста припадащи хора пред мен – още преди да е излязъл той. Хвърляха какво ли не по Мишо Шамара – това не го одобрявам въобще. Чертата е сложена – кой каквото е направил преди, направил. Сега всички почват на чисто.
.: Май само феновете не разбраха, че войната в българския рап свърши.
Р: Тя си беше и доста измислена – какъв ти East Coast, какъв ти West Coast в България? Просто хората трябва да гледат реално на нещата – не можеш да кажеш на черното бяло. Проблемът беше, че всички подражаваха на кумирите си в САЩ и се опитаха да пренесат начина им на живот тук. А САЩ е възможно най-лошият пример за подражание в което и да е отношение.
