Peter Jackson's King Kong - The Beast is back...

Цивилизацията е крехка глазура, под която лежат милион години безпросветно и кърваво зверство. Всичко, на което са те учили - общество, книги, възпитание, сдържаност – може да рухне за някакви си секунди и да усетиш как звярът се напряга за скок, как те заливат спомени, които никога не си имал... Това са само част от причините неоплешивяващата класика да се завърне след години забрава, да удари титанична гръд и ревът й да разтърси небостъргачите и сърцата на прехвалената цивилизация...
 
"Разходка с лодка“ 
Какво става, когато кинематограф-маниак, сценарист, блондинка и нищо неподозиращи моряци акостират на остров, който все още си мисли, че живее в ерата на динозаврите (и където се спотайва една бая голяма горила)? Снимате филм до дупка, до смърт така да се каже. Въпросният кино-психар, Карл Денхам, е решил да направи лентата на живота си баш на "Острова на съкровищата“, но какво е един хорър без красива жена ("Rezident Evil“ да речем – хахахах!)? Русокоската в случая е Ан Дароу, an actress wannabe. Както често става в света на киното и компютърните игри всичко се обърква още в началото. В кратце, екипажът е разпръснат от бурята, никой не знае какво става, а от тропическия ад заизскачат неща, чиито скелети и черупки може да се видят само в музеите. Абе шаш!
   
"Повярвай на инстинкта си“
Героят, в които се въплъщавате, е Джак Дрискъл (и през ум да не ви минава!). Да, да – сценаристът се оказва доста способен в стрелбата с разнородни оръжия (пистолет, снайпер, помпа, автомат "Томпсън“ с дисков пълнител), но което е по-важно - той (Вие) стопява границата между цивилизования човек и дивака.

 

Нещата, които ще искат да закусят с вас и екипа ви са всякакви праисторически твари – двуметрови стоножки, прилепи, отровни паяци... Истинските господари на острова са гигантските влечуги. Сякаш конвенционалните раптори не са достатъчни – ще се срещнете с нещо, което поради липса на други думи ще нарека просто Годзила, но за това по-късно.

 

Красотата на един готин "сървайвъл“ (а "King Kong“ е именно това) е в това да накараш геймъра да заобича оръжията си, да се скръндзи за всеки патрон, да търси алтернатива на "one man blitzkriеg“...Редките сандъци с муниции (пуснати с парашутче от хидроплан), ще се превърнат за вас в истинска "манна“, а когато свършват – грабваш първата заострена сопа и "яба даба ду!“ А, да,  джунглата е населявана от подобия на хора, достатъчно любезни да оставят копия, запалени огньове и купчини кости дето им падне. Как ще се оправяте, когато пълнителят зацъка на празно ("Цък-цък-цък, пак я сгафихме!“) - това си е направо изкуство. Ще мятате копия като зулус, ще палите живописни пожари, ще наръгате някоя клета животинка и ще я хвърлите "на вълците“, за да спечелите още няколко ценни секунди. "The game of the games – stay alive, make 'em pay the price!“

 

Неповторимо е да се чувстваш ловец, но по-често да си плячка и да се бориш за живота си. Бързите крака и здравите нерви са едни от най-добрите оръжия в мокрия, лепкав кошмар сред древните  хищници. Да не говорим за моментите, в които Денхам по-средата на някое кърваво измъкване ще извади камерата и ще почне насърчително да ви окуражава – "А така, пронижи го онова, гръмни го това, усмихни се!“ Бах го, ако верно е заснел нещо, това ще е егати извратения филм!

 

"THE BIGGEST THE BEST!“
Който е казал, че кралят трябва да носи корона, просто не се е превъплащавал в Конг! Има нещо толкова първично в тоя косматко, та чак се уплаших. Нещо толкова първично в желанието да смажеш всичко чуждо, да грабнеш "the prise“ (да, той си пада по блондинки), да гледаш дивия страх и обожание в дребните фигурки, щуращи се в крака, дебели колкото секвоя...

 

Да влезеш под маймунската кожа на праисторическия титан – да ревнеш, да млатнеш вековно дърво или динозавърска мутра (да изпощиш бълха-рекордьор) - приятно е. Оръжията ти са две, но са ти винаги "под лапа“, така да се каже. Освен това десетметровата маймуна разполага с "fury mode“ (блъска си гърдите и прави ударна вълна). Играта с Конг е забавна наистина, но пък големите размери по-често означават големи проблеми. След като отвлича Ан, маймунякът все трябва да я пази, да следи някой да не се "облажи“ с крехкото й тяло, а за капак ще трябва да си мери силата и с гореспоменатата Годзила (размер: един човек – една хапка). Кулминацията на зверските изпълнения е в онзи странен град, където се случва всичко – Ню Йорк е туй, приятели. Кой ще победи – тонове мускули и ярост или военновъздушните сили?
 
Играта е по-скоро кратка, но наситена с действие. Изобщо не е необходимо да си фен на идеята или да си гледал филма, за да ти хареса. Още повече – след първото превъртане се отключват някой екстри и трудността се модифицира, абе няколко джитки не ви мърдат – определено си струва.

 

Официален сайт: http://www.kingkonggame.com/uk/