За книгата
Един престъпен главатар, чиито усмивки никога не вещаят добро, а властта му се простира от най-опасните столични бордеи до кулоарите на императорския дворец.
Един преследван от демоните на миналото си магьосник, с измамно младежки вид, но обладаващ могъщи способности.
Един наемник, говорещ перфектно езика на стоманата и редовно надничащ в очите на Жетварката.
Една низвергната принцеса от Севера, която им е достоен съперник по смелост и ум.
Един разказ, една новела и един кратък роман, решени в най-добрите традиции на жанра „Меч и магия“.
За автора
Димитър Цолов е роден в Деня на детето и този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика“. В интернет е познат и като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на фейсбук страницата, която списва от 2009 г. Той е фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. „Песни за погибел и любов“ е деветата му издадена книга.
Откъс
Нощта се разля над Емор бавно, като облак мастило, изстрелян от гигантски октопод. Разноцветни светлини обгърнаха императорския дворец на върха на Сонтир – хълмът, извисил снага в самото сърце на столицата – и доста от гостите в градината на Щастливата риба вдигнаха погледи към него.
Въпреки обикновеното си име таверната, разположена в подножието на централния хълм, се смяташе за едно от най-елитните заведения в града, а по мнението на видните еморски чревоугодници пъстървата, приживе плуваща в изящните декоративни езерца между масите, беше най-вкусната в пределите на империята (надписите по дървените табели уточняваха, че готвачите владеят точно осемдесет и осем уникални начина за приготвянето ѝ).
Въздухът трептеше от екзотични аромати, питиетата палаво бълбукаха в бокалите, тук-там над общото жужене на гласовете се надигаха дрезгав мъжки смях или кикот на матрона. Единствено островче на унинието оставаше масата в най-отдалечения край на градината – сякаш дори пламъчетата на ветроупорните фенери не успяваха да я докоснат.
Пред всеки от седналите на нея четирима души хвърляше сянка масивна кана с вино. И четирите кани, съвсем не първите за вечерта, изглеждаха преполовени, но платата от меса и сирена, натрупани в средата на масата, съхнеха недокоснати.
– Срам и позор! – процеди през зъби мъжът, разположил се с гръб към градината. Беше слаб, среден на ръст и със съвсем обикновени черти на лицето. Макар късата му коса да бе равномерно посивяла, спокойно можеха да му се дадат както четирийсет, така и шейсет лета. Наричаха го Варс Хитреца и беше сред най-влиятелните особи в подземния свят на Емор.
Седналият срещу него чернокос здравеняк ядосано изсумтя, подир което напълни с вино бокала си и го пресуши на един дъх. В движенията на Рент Чистника се долавяше стаена животинска пъргавина, а осеяните му с белези ръце недвусмислено говореха за попрището на платено острие.
– Видяхте ли тържествуващата усмивка на мръсника, когато магистратите свалиха обвиненията? – Гласът на младата дама от дясната, по-дълга страна на масата, потрепна от трудно сподавен гняв. Името ѝ беше Анека и дори бърз поглед стигаше да установи, че във вените ѝ тече кръвта на леврите – племената, владеещи териториите отвъд северната граница на Емор.
– Виновен без никакво съмнение, но също така и достатъчно богат, за да подкупи висшия имперски съд и да се измъкне невредим – тихо отрони мъжът от срещуположната на Анека страна.
Младежкото лице на Блър Шепичката бе увенчано с ореол от немирна коса и само посребрените слепоочия загатваха, че годините, които е преживял, са доста повече от видимата му възраст. Страничният наблюдател би могъл да се заблуди и от изящните му, дълги пръсти, неспокойно играещи над ръба на масата, но те не принадлежаха на свирач на арфа, а криеха могъща магьосническа сила.
Четиримата обсъждаха нашумялото дело срещу лихваря Горзан. По-рано същия ден бяха присъствали като зрители на последното публично заседание, приключило с оправдателна присъда...
В продължение на половин година жесток убиец изправяше на нокти жителите на Емор. При това подбираше жертвите си сред възможно най-лесната улична плячка, безпризорните момченца, а начинът на умъртвяване – с тънка тел, увита около вратлетата им – принуди мълвата да му даде името Удушвача на просячета.
Преди два месеца гвардейци от градската стража случайно бяха спрели за проверка някакъв дрипльо. Човекът изглеждал подозрително, при разпита се държал неадекватно, а от парцаливите му одежди изпаднала топка тел – сама по себе си достатъчно ценна, за да възбуди на мига въпроса защо притежателят ѝ още не я е обърнал в монети.
Малко по-късно в съседната пряка открили поредното удушено дете.
При последвалите разпити се установило, че дрипльото всъщност е Горзан – известен лихвар, собственик на десетки заложни къщи в столицата и извън нея. Той не могъл да даде разумно обяснение какво е търсил предрешен в бедняшкия квартал. Веднага се намерили очевидци да потвърдят, че са виждали просяк с неговото описание близо до местата, на които изниквали детските трупчета. Нещо повече, телта в джоба му напълно съвпаднала по сплав и изработка с използваната за убийството на последното дете и примката, образно казано, бързо започнала да се стяга около врата на самия удушвач...
– Доказателствата обаче не стигнаха на подкупните магистрати – звукът, издаван от стиснатите зъби на Варс, наподобяваше скърцане на дървояд.
Безпричинното насилие продължаваше да го отвращава, макар убийствата да заемаха съществено място в живота му, особено в по-ранните години, когато си проправяше път към върха на престъпната организация. Вероятно настроението му се влошаваше допълнително от факта, че вече от седмица се наричаше дядо, а Аланис – дъщерята, дарила го с внук – преди време едва беше изтръгната от ноктите на друг брутален убиец.
– Защото Горзан – изплю се настрани след споменаването на името Рент – е крупен данъкоплатец, виден меценат, глава на сплотено семейство и бля-бля-бля, та можем да му простим някоя и друга, ъъъ, как го казаха... екстра... екстра... гавант... ност като тая да се скита предрешен из улиците на Емор. А телта, моля ви се, намерил на земята – обичал да прибира разни неща за спомен от тайните си разходки.
– Да не забравяме и това, че всички свидетелски показания бяха оттеглени в хода на делото – добави Анека, – твърде удобно и безспорно под влиянието на шепи империони.
– И най-важното – унило се включи Блър, – убийствата рязко секнаха от мига на залавянето на лихваря, но според имперския съд не е била установена пресечна точка между него и жертвата...
▶ ■ ◀
Малко преди Рент да се надигне със залитане от масата, Шепичката се беше оттеглил, плетейки крака, с оправдание за появило се главоболие.
Варс, в характерния за него стил, първи бе обронил глава странично върху дървения плот. Тънка струйка лига се проточваше и прибираше между устните му в синхрон с лекото похъркване.
Хората от обкръжението на Хитреца знаеха, че е следовник на принципа Без едно мога, с едно не... и поради тази причина рядко посяга към виното, а още по-рядко си го позволява на обществени места. Но и той, като останалите трима, беше усетил крещяща необходимост да се напие порядъчно в мига след оправдателната присъда на Горзан.
Дори Анека вече трудно успяваше да фокусира погледа си, затова Рент ѝ заговори бавно, с дълги паузи между отделните думи.
– Имам молба, кралице на сърцето ми. Трябва да свърша една работа и на теб се падна съмнителната чест да пазиш Хитреца. Знаеш какъв става, ако смутят пиянската му дрямка. Ще наредя на слугите на Рибата да донесат още вино и да не се мяркат повече насам, докато не се върна. Обещавам да бъда бърз.
Леврийката дълго го гледа – очите ѝ сякаш се въртяха отделно едно от друго.
– А це..фф...ка – успя да промълви най-накрая и докато наемникът проумее, че девойката го приканва да я целуне, главата ѝ вече правеше компания на тази на Варс.Книгата "Песни за погибел и любов. Хрониките на Чистника и Шепичката" от Димитър Цолов, можете да закупите през сайта на Издателство Изток - Запад.
