България е прочута с оперните си певци. Те правят успешна и запомняща се кариера в страната и в чужбина. Голяма част от тях са включени в каталога на Музикална къща „Гега Ню”. Сред тях сега се нарежда и басът Генко Гешев – изпълнител, който еднакво добре се изявява и в оперни спектакли, и в камерната музика.
Генко Гешев е роден в Стара Загора. Завършил е Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София. Възпитаник е на прочутата вокална педагожка проф. Реса Колева. Продължава образованието си в Московската консерватория „П. И. Чайковски” при проф. Афанасиев. В момента живее в САЩ. Дебютира в операта в Питсбърг (1999) в „Риголето” на Верди. Генко Гешев е директор по образованието в Музикалната фондация на Балтимор и артистичен директор на Международния вокален конкурс „Пълдин” – Пловдив. Артистичните му изяви на международните сцени са над 1000. Пял е в оперните театри в София, Пловдив, Варна, Стара Загора. В много страни на Европа (Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Холандия и т.н.) се е изявявал в главни басови партии: в „Трубадур”, „Бохеми”, „Тоска”, „Травиата”, „Бал с маски” и др.
Партньорката на Генко Гешев в този запис е пианистката Сузана Лемберская. Тя е родена в бившия Съветски съюз в семейство на известен професор по цигулка. Учи пиано в училище за надарени деца в Одеса (Украйна). Завършва консерваторията в Санкт Петербург. Още в началото на кариерата си се насочва към оперния жанр. Работила е със знаменити композитори и музиканти: Дмитрий Шостакович, Мстислав Ростропович, Юрий Темирканов, Марк Ермлер, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Евгени Нестеренко и др. От 1975 г. живее и работи в САЩ. До 2001 г. е асистент-диригент и вокален педагог в Сан Франциско. Подпомагала е подготовката за оперни спектакли на редица оперни певци: Мирела Френи, Николай Гяуров, Лучано Павароти, Пласидо Доминго и др. Свирила е с някои от най-големите диригенти: Даниел Баренбойм, Зубин Мета и т.н. В момента е главен педагог в оперния театър на Питсбърг.
Богатият изпълнителски опит на Генко Гешев и Сузана Лемберская им помага изключително много при подготовката на тази програма с два вокални цикъла, създадени в различни периоди от развитието на руската музика, с различни изразни средства, които поставят трудни творчески задачи пред изпълнителите: Мусоргски – Песни и танци на смъртта (1875 – 1877) и цикълът на Шостакович - Сюита по стихове на Микеланджело, оп. 145 (1974).
