Със сигурност сте гледали повече от една осъвременена филмова интерпретация на тема древногръцка митология и вероятно възможностите за създаване на подобни сюжети са безкрайни. Percy Jackson: Sea of Monsters (Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Морето на чудовищата) е поредното зрелищно доказателство за това.
Ако се абстрахираме от митологичните елементи, се получава история за малко по-особени тийнейджъри, събрани на едно място и изправени пред сериозна доза предизвикателства.
Всъщност историята на Пърси Джаксън няма как да не ни напомни за приключенията на Хари Потър и компания, с тази разлика, че залага на божествен произход, а не на магически способности. 
Percy Jackson: Sea of Monsters е втора част на излезлия през 2010 г. Percy Jackson & the Olympians: The Lightning Thief и също като него е екранизация по един от романите на Рик Риърдън (Rick Riordan).
Поредицата на Риърдън "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" включва шест книги, а The Sea of Monsters е втората от тях, което ни навежда на мисълта, че предстои да видим още няколко екранизации по творбите на американския писател.
Едно от основните достойнства на лентата е фактът, че въпреки изобилието от фантастични елементи все пак личи, че авторът на романите познава добре древногръцката митология, а творбите му вероятно биха могли да предизвикат допълнителен интерес към нея.
Това обаче съвсем не значи, че филмът е успял да избяга от типичните за Холивуд "свободни интерпретации на тема". Така че ще видите един забавен и поставен в доста несвойствена ситуация Дионис (Стенли Тучи), Хермес (Нейтън Филиън) с осъвременен бизнес и Делфийския оракул в люлеещ се стол на прашен таван. 
Сравнението с Хари Потър е неизбежно (особено в тази втора част на историята) по няколко причини. Най-очевидната е фактът, че Пърси винаги е с двамата си най-близки приятели - Анабет (Александра Дадарио) и Гроувър (Брандън Т. Джаксън).
Освен това е разяждан от съмнения дали наистина е способен да оправдае очакванията на околните, над главата му е надвиснало пророчество и, за капак на всичко, тримата приятели ще се повозят на такси, което прилича на комбинация между Среднощния рицар (автобуса от Хари Потър) и летящата кола на семейство Уизли. 
Извън фентъзи елементите в основата на сюжета е заложен трудно разпознаваем вариант на мита за Язон и аргонавтите, така че този път Пърси и компания се впускат в издирване на Златното руно.
В ролята на Пърси отново е Логан Лърман (Logan Lerman). Изпълнението му обаче съвсем не е толкова впечатляващо, колкото ролята му в The Perks of Being a Wallflower, която е може би най-доброто постижение в кариерата му до този момент. 
В актьорския състав на Percy Jackson: Sea of Monsters не липсват интересни имена. Освен Стенли Тучи (Stanley Tucci), който е в ролята на Дионис, отчаяно опитващ се да изпие чаша вино и откриващ позитивните страни на християнството (един от малкото забавни персонажи в лентата), към каста се присъединява и Нейтън Филиън (Nathan Fillion), когото повечето от вас вероятно свързват с хитовия криминален сериал Castle. 
Ролята на Филиън е малка, но появата му е един от най-запомнящите се моменти във филма. Режисьор на Percy Jackson: Sea of Monsters (Thor Freudenthal) е Тор Фройдентал, когото повечето от вас вероятно свързват и с друга екранизация по хитов детски роман - Diary of a Wimpy Kid (Дневникът на един дръндьо).
Съчетанието на добри ефекти, добри актьори, изобилие от клишета и липсата на особена оригиналност в сюжета прави Percy Jackson: Sea of Monsters едновременно напълно гледаем и малко разочароващ.
Феновете на книгите за приключенията на полубоговете вероятно са очаквали нещо повече и е възможно да останат малко недоволни от лентата. Ако обаче търсите ненатоварващо развлечение, подходящо за цялото семейство, филмът вероятно ще ви допадне.
