Една история за страст, любов, ужасни тайни от миналото и отдавна забравен трагичен инцидент, който се завръща в най-неподходящия момент...
Анотацията на почти всеки филм на Алмодовар е като извадена от реклама на банална сапунка.
Стилът на испанския режисьор обаче е сред най-разпознаваемите в световното и европейско кино, а филмите му са спечелили армия от фанатични почитатели.
"Прекършени прегръдки“ всъщност не прави изключение.
Лентата е поредната с Пенелопе Круз, в която испанската кинопринцеса изглежда прекрасно и така играе.
Изпълнен с визуални реплики към големите европейски режисьори и актьори, филмът следва класическата за Алмодовар тема за невъзможната раздяла с призрака от миналото, за страстта като основа на човешките мотивации, за насилието, нежността и невъзможната любов, за отмъщението, възмездието и края на идеализма.
Прави го чрез историята на слепия сценарист Хари Кейн, който си живее сладко между писането на вампирски сюжети и романи и свалките с млади мацки. За него се грижат асистентката му Джудит (Бланка Портийо) и синът й Диего и светът изглежда идеален до случката на странен инцидент с Диего и появата на тайнствен непознат от миналото.
Така изплува катастрофата, в която преди 14 години, когато Хари е известен кинорежисьор, той губи освен очите си и голямата си любов.
И малко по малко миналото започва да го тегли към всичко, което е било – старото му име Матео Бланко, старите приятели, старите рани...
Всъщност именно маркерите на миналото са една от най-красивите части на филма – скъсани фотографии, красиви и леко криви панорами, старовремски испански плакати с домати, кръв и ярко червени кръстове.
Разбира се, централният образ е Пенелопе, която е основната картина във филма – непрестанно позираща и съвършена, след секс тя отива гола до огледалото в банята, поглежда разрошената си коса и декламира "Изглеждам ужасно“. Представете си...
"Прекършени прегръдки“ изобилства и с любимите на Алмодовар експресивни и лековати жени, сякаш постоянно на ръба на нервна криза, с малко мистика и малко крими, между фантазията и бруталната реалност.
С разхвърляния си фрагментарен, наситен с множество странични истории сюжет, той напомня на летящ към дълбока пропаст човек. Да, падането отвисоко е смъртоносно, но е толкова хипнотично, че просто не можеш да откъснеш поглед от полета.
И въпреки, че от филмите от последното десетилетие, личните ми фаворити са "Всично за майка ми“, "Говори с нея“ и "Лошо възпитание“, последните два - "Завръщане“ и "Прекършени прегръдки“ сякаш са най-чистият израз на танца на меланхолията и страстта, който така добре умее испанската кино легенда.
Общо взето нищо ново под слънцето. Ако досега Алмодовар ви е харесал, няма да го намразите. Ако не, на ваше място не бихме се втурнали към киното....
Автор: Елена Пенева, peneva at avtora.com
