Дебютният филм на режисьора Иво Стайков "Пъзел" проследява една на пръв поглед неосъществима любов, а главните роли са поверени на Асен Блатечки и Станимира Колева.
Идеята на новия български филм всъщност е съвсем проста - в любовта също като при парчетата на пъзела има само едно единствено, което пасва точно на определено място. Така че, докато не откриеш идеалния човек или докато не си с него, винаги нещо липсва.
"Пъзел" всъщност е един колкото оптимистичен, толкова и тъжен филм. Не само защото проследява една любовна история, която преминава през множество перипетии, преди да стигне до своя относително щастлив край, а най-вече защото той е относително щастлив. Липсата на нереалистичен happy end е едно от безспорните предимства на филма. Другите са свежото чувство за хумор и актьорите.
"Пъзел" е пълнометражен дебют не само за режисьора Иво Стайков, но и за изпълнителката на главната роля Станимира Колева, която за първи път се появява на голям екран. Преди това вероятно сте я гледали в епизодична роля в сериала "Стъклен дом".
Другата главна роля е поверена на Асен Блатечки (Прогноза, Стъпки в пясъка, Чужденецът), когото, освен със същия сериал, свързвате и с наскоро излезлия "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", а и със сигурност сте го гледали в епизодични роли в снимани у нас холивудски екшъни като Thick as Thieves. Този път обаче няма да е в амплоато на "лошо момче" или мафиот, а в ролята на непоправим романтик.
Сюжетът проследява паралелно живота на основните персонажи в настоящето и началото на романа им в средата на деветдесетте години. Всъщност всичко започва, когото Ник (Асен Блатечки), по това време все още студент, отива на море с приятелите си и се запознава с Ирен (Станимира Колева), в която се влюбва от пръв поглед (въпреки че не става съвсем ясно защо двамата се оказват в една компания).
След като полага не малко усилия, за да я впечатли, Ник успява да я изведе на среща, но точно когато си мисли, че всичко се подрежда, тя си тръгва неочаквано по-рано от почивката си, без да го предупреди, като оставя само бележка. Още при самото им запознанство става ясно, че Ирен има дъщеря, а в диалога се промъква и намек, че е омъжена.
Впоследствие, когато Ник вече почти не очаква да я види отново, тя му се обажда. Естествено, точно когото всичко започва да се подрежда и изглежда сякаш двамата все пак имат шанс да са щастливи, нещата се объркват.
След още няколко разминавания, не без помощта на външни фактори, двамата стигат до момент, в който привидно всичко е останало в миналото. Ник е женен и има син, а Ирен е изгубила напълно всякакъв оптимизъм.
"Пъзел" е сниман с малък бюджет, което в някои сцени се забелязва, но липсата на излишни подробности в епизодите, в които действието се развива през деветдесетте, до голяма степен "прикрива" дребните недостатъци. Освен това има няколко особено симпатични и забавни сцени, които допринасят за цялостната атмосфера на филма. Участието на музикантите от Б.Т.Р - също.
Освен режисьор на лентата, Иво Стайков е и неин сценарист, а актьорският състав е допълнен от Атанас Сребрев (Къде е Маги?), Александра Сърчаджиева (Шивачки, Женени с деца в България), Джоко Росич (Осмият, Хан Аспарух, Дзифт) и Максим Генчев (Корпус за бързо реагиране).
"Пъзел" всъщност разказва една съвсем обикновена любовна история, чиято романтика е странна на фона на прагматичността на околния свят, но именно този контраст прави най-ярко впечатление в цялата лента. И позитивизмът на основния персонаж, който го прави много повече симпатичен, отколкото наивен. Неговата положителна нагласа към света и събитията е личен избор, а не липса на обективна преценка.
Едновременно с това обаче "Пъзел" не е филм, от който можете да очаквате непредвидими обрати или изпълнено с динамика и напрежение действие. Това съвсем не означава, че му липсват качества, напротив. Липсата на романтика в родното кино е осезаема, така че лентата внася приятно разнообразие, особено ако не се вглеждате в подробностите.
