В началото на XV век легендарният мореплавател Вашко да Гама открива морски път до Индия. Португалският ренесансов поет Луиш де Камойнш описва това пътешествие в епическата поема "Лузиадите", а няколко века по-късно един от най-ярки съвременни португалски писатели Гонсало М. Тавареш ни поднася нов прочит на каноничното пътуване на Запада към бленувания Изток.
"Пътуване до Индия" не е нито пътепис, нито поема. Ако изобщо трябва да се ангажираме с някакво жанрово определение, то може да се каже, че книгата е роман, макар и крайно нетрадиционен. Изпълнен с препратки към световната литература и история, разделен на десет песни, повтарящи строфичната организация на "Лузиадите", пародиен и философски епос за търсенето на изгубения смисъл.
Авторът на тази необикновена книга – Гонсало М. Тавареш – е университетски преподавател. Завършил е философия и обича да изненадва и да провокира читателите с разнообразните си книги. Творбите му са публикувани в повече от тридесет държави и са отличени с впечатляващ брой международни литературни награди.
През 2005 година Тавареш печели едно от най-престижните португалски отличия – наградата за млади автори "Жозе Сарамаго". Самият Сарамаго дава изключително висока оценка на творбите на младия писател, който освен романи пише и пиеси, стихове и дори детски книжки.
В "Пътуване до Индия" Тавареш ни потапя в едно дълго пътешествие през Европа към мечтания Изток, в което главният герой Блум, отвратен от бездуховността и лицемерието, потегля към Индия, за да търси в тази мистична земя на душата мъдрост и забрава.
Самият Блум, точно както и неговото пътуване, което повтаря стъпките на Вашко да Гама, е препратка към друго литературно произведение. Така се казва и героят на Джойсовия роман "Одисей" и точно като него Блум от "Пътуване до Индия" ще се постарае да отложи края на своето пътешествие възможно най-дълго.
Тръгвайки от Лисобон, Блум ще мине през Лондон, а не през Дъблин, както героят на Джойс, ще открие своя остров на любовта в Париж и ще се "сблъска" с други литературни герои, с митове и добре познати сюжети, за да ги преобърне напълно.
В края на пътуването си, което, трябва да признаем, е доста изискващо към читателите със своята интертекстуалност, Блум няма да открие така желаните мъдрост и духовно пречистване. Когато след множество перипетии все пак достига мечтаната Индия, той разбира, че Изтокът и Западът говорят един и същ древен език – езика на хищника.
Бездуховността, от която се опитва да избяга героят, сякаш е превзела света. Или просто той не я търси на правилното място. Но това съвсем не означава, че пътешествието му не носи мъдрост. Ако не за Блум, то поне за читателите.
Ако сте любопитни да научите повече, най-прекият път към Индия е ТУК.
