За книгата
Когато решава да проучи как ЛСД и псилоцибинът (активната съставка в магическите гъби) се използват за облекчаване на трудни за лечение състояния като депресията, пристрастяванията и тревожността, Майкъл Полан не подозира с какво точно се захваща. След като открива, че психеделичните вещества подобряват живота не само на психично болните, но и на здравите хора, които трябва да се справят с предизвикателствата на всекидневния живот, той решава да навлезе дълбоко в тази малко позната територия. Полан се запознава с най-новите изследвания в областта на невронауката и с процъфтяващата нелегална общност на психеделичните терапевти. С това започва и уникалното му приключение из различни променени състояния на съзнанието. Като пресява истината от митовете, Майкъл Полан предлага съвършено различен поглед към психеделичните вещества, който може да предизвика истинска научна революция.
Уникална смесица от наука, мемоари, пътепис, история и медицина, „Пътуване до дълбините на ума“ предлага кардинално ново разбиране на ума, на себе си и мястото ни в света. Този умствен пътен дневник не просто изследва ефектите на психеделиците, но се опитва да подреди вечния пъзел на човешкото съзнание – как в един свят, който ни предлага и страдание, и радост, можем да направим най-доброто, за да сме истински и да открием смисъл в живота си.
Книгата на Майкъл Полан промени ума ми, или поне някои от идеите, които пазя в ума си. Каквото и да мисли човек за психеделиците, тази книга ни напомня, че умът е най-голямата загадка във Вселената, че тази загадка е винаги тук, но обикновено използваме твърде малко време и енергия за изследването ѝ.
Ювал Ноа Харари, автор на Sapiens, Homo Deus…
За автора
Роденият в Ню Йорк, Майкъл Полан (1955) е смятан за един от най-големите специалисти по хранене не само в САЩ, но и в световен мащаб. Американски журналист и активист, Полан е автор на „Дилемата на всеядния“, „В защита на храната“ и „Правилата на храната“. Името му нашумя около предаването "Историята на храната" по "Нешънъл Джиографик".
Полан е роден в Лонг Айлънд, Ню Йорк, в еврейско семейство. Той е син на финансов консултант и журналистика. Полан придобива бакалавърска степен по английски език от "Бенингтън колидж" през 1977 г. и магистърска от Колумбийския университет през 1981 г.
Пише за списание "Ню Йорк Таймс", а освен това е бивш изпълнителен редактор на списание "Харпър" и автор на пет книги.
През 2015 г. Полан получава наградата "Уошбърн" от Музея на науката в Бостън за "изключителен принос за общественото разбиране и оценяване на науката". Освен това е носител на наградата за лидерство "Джеймс Бърд". Наградата на световното журналистическо дружество "Ройтерс" за журналистика в областта на околната среда и наградата "Генезис" от хуманитарното общество на Съединените щати.
Неговите статии и научни трудове са включени в редица антологии като "Най-доброто от американската научна литература" (2004), "Най-добри американски есета" (1990 и 2003 г.) и др.
Откъс
В средата на двайсети век две необикновени нови молекули – и двете органични съединения от едно семейство с поразяваща прилика, избухнаха на Запад. След време те щяха да променят хода на обществената, политическата и културната история – а също и личните истории на милиони хора, които рано или късно щяха да запознаят своите мозъци с тях. И стана тъй, че тези разрушителни химикали следваха по петите една друга историческа експлозия – на атомната бомба. Някои хора съпоставяха двете събития и наприказваха много неща за космическата синхронистичност. На света били пуснати изключителни нови енергии; нещата вече никога нямало да бъдат същите.
Първата от тези молекули е случайно изобретение на науката.1 Диетиламидът на лизергиновата киселина, станал популярен като ЛСД, е синтезиран за първи път от Алберт Хофман през 1938-а – малко преди физиците да разцепят ядрото на урановия атом за първи път. Хофман, който работел за швейцарската фармацевтична фирма „Сандоз“, търсел не психоактивно съединение, а медикамент, който да стимулира кръвообращението. Едва няколко години по-късно, когато случайно погълнал нищожно количество от новия химикал, той осъзнал, че е създал нещо мощно – едновременно ужасяващо и възхитително.
Втората молекула е съществувала от хиляди години, макар никой в развития свят да не съзнавал това.2 Произведена не от химик, а от незабележима малка кафява гъба, тази молекула, която щяла да стане известна под името псилоцибин, от стотици години била използвана като причастие от изобретателните народи в Мексико и Централна Америка. След испанската конкиста гъбата, наричана теонанакатъл, или Храната на боговете, била безцеремонно забранена и обявена за незаконна от Католическата църква. През 1955-а, дванайсет години след като Алберт Хофман открил ЛСД, банкерът от Манхатън и любител миколог Р. Гордън Уосън опитал магическата гъба в Уаутла де Хименес, град в южния мексикански щат Оахака. Две години по-късно той публикувал на 15 страници в списание „Лайф“ описание на „гъбите, които причиняват странни видения“3, маркирало момента, когато новината за една нова форма на съзнанието стигнала за първи път до общата аудитория. (През 1957-а знанието за ЛСД все още било ограничено сред доста малък кръг изследователи.) Още няколко години хората не осъзнавали важността на случилото се, ала историята на Запада се била променила.
Книгата "Пътуване до дълбините на ума" от Майкъл Полан, можете да закупите, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
