Нетрадиоционна, автобиографична, книга-разговор, "Пътувам себе си" е разказ за живота на Юлия Кръстева. Неразделим от творческия ù път и все пак разкриващ една непозната страна на голямата интелектуалка.
Сигурни сме, че не чувате името Юлия Кръстева за първи път. Знакова фигура за развитието на научната мисъл през ХХ век, тя е една от най-ярките личности в съвременната литературна критика. Това, което вероятно не знаете за нея, е, че освен блестящ теоретик, тя е и автор на няколко романа. Ако сте попадали на тях пък, със сигурност ще ви е любопитно да се потопите и в тази особена автобиографична книга и да научите повече не само за самата авторка, но и за създаването на книгите ù.Защо казваме, че "Пътувам себе си" е нетрадиционна книга? Най-вече защото не е класическа автобиография, а диалог между Юлия Кръстева и Самюел Док. Док е френски клиничен психолог и писател, който почти случайно попада на представяне на една от книгите на Кръстева. Книгата е "Нагони на времето" и не просто успява да събуди любопитството на Док, а го провокира да напише, по собствените му думи, "възторжена рецензия".
За своя най-голяма изненада Док не само получава имейл с лична благодарност за рецензията от Кръстева, но само няколко месеца по-късно получава и предложение от голямо издателство да напише книга за нея. Инициатор на проекта е самата Юлия Кръстева и именно тя изрично пожелава да работи с Док. Така се ражда "Пътувам себе си" – колкото биография, толкова и психологическо изследване, интригуващ разговор между един психолог и един психоаналитик.
Ако очаквате строга и теоретична книга обаче, ще останете разочаровани. Всъщност ви очаква един внимателно насочван от Док и елегантно оценяван от Кръстева поглед към собствения ù живот. Родена през 40-те години на миналия век – време кипящо от драматични исторически събития и политически обрати, Кръстева израства в семейство на изключително образовани и интелигентни хора, посветили съзнателно всичките си усилия да дадат най-доброто на децата си.
Разказът за детството и родителите ù, за връзката с тях, за отношенията в семейството очарова със своята позитивност. Тънката ирония, с която описва самата себе си като бунтуващ се тийнейджър, възхищението, с което говори за музикалния талант на сестра си, ярките спомени от манифестациите на 24 май – празник, изключително важен за нея и едновременно с това нуждаещ се от специално обяснение за Самюел Док, а и за френските читатели, всичко това е дълбоко лично, но и представено по изключително увлекателен начин.
Не по-малко вълнуващо и интересно е описанието на заминаването ù за Франция. През 60-те години Кръстева печели френска стипендия, изненадващо дори за самата нея. И именно това поставя началото на научната ù кариера и ù позволява да работи сред някои от най-ярките учени на своето време като Ролан Барт, Жак Лакан и Жак Дерида. Но пътят от пристигането в Париж до утвърждаването ù като автор съвсем не е кратък.
Ако сте любопитни да научите повече, най-лесният начин да се сдобиете с "Пътувам себе си" е ТУК.
