В седмицата на свободния театър с актьора и продуцент Стефан А. Щерев разговаряме за магията на живото изпълнителско изкуство, за големите образи в киното и за ролята на телевизията.
Кое е най-нестандартното нещо, в което артистът намира вдъхновение за многобройните си ангажименти, и каква щастлива новина го очаква в личен план ще научите в следващите редове:
Avtora.com: Здравей, Стефане! Поводът да се свържем с теб е участието ти в ACT Фестивала за свободен театър, който се провежда тази седмица. Но ще се радваме да ни допуснеш малко по-навътре в твоя свят :)
Да започнем с фестивала − излизаш на сцената заедно с женската формация "She She Pop". Какво е посланието, което отправяш към българската публика?
Стефан А. Щерев: Излизам на сцената освен с "She She Pop" и с други български артисти. Театърът на "She She Pop" е силен, респектиращ и много прецизен. Те работят заедно като група от дълго време и развиват свой собствен метод. Интересното е, че тук понятията "преживяване", "влизане в образ", "превъплъщаване" нямат никакво значение,
поне както голяма част от нашата публика и колеги очакват. Тук театърът се създава от правилата, жеста, ангажираността в сценичния процес. И "преживяването" идва като
съвместно усещане за артистите и публиката. Аз съм гледал на живо работа на "She she Pop" преди няколко години в Германия и наистина преживях това, за което говоря. Театърът се случва въпреки опитите ни да го напъхаме в реалността и бита. За мен е чест да бъда част от този проект заедно с българските ми колеги.
.: На какво учи живото изкуство, което се създава директно пред публика?
Стефан А. Щерев: Мисля, че изкуството, което иска да учи, е обречено да бъде безинтересно. Изкуството е друг начин да опишем и променим реалността, без да носим
последици за действията си след това. Живото изпълнителско изкуство има тази привилегия и възможност. Друг въпрос е доколко я съзнава.
.: Ти си един от организаторите на "Нощ на театрите". Какво беше най-запомнящото се от петата юбилейна година на инициативата?
Стефан А. Щерев: Петата "Нощ" беше за пръв път двойна "Нощ". На петата година, откакто този проект съществува, видяхме, че броят на събитията нараства внушително и публиката има нужда да си поеме дъх, да може да бъде на повече и интересни места и срещи. Затова направихме събитието в две поредни нощи. Освен това благодарим на
някои театри и артисти, че направиха своите премиери в Нощта на театрите. Това я направи още по-празнична и специална. Върволиците хора по улиците на София, говорещи за театър, беше най-запомнящото се в тази пета юбилейна "Нощ".
.: Освен на сцената те виждаме често на големия и малкия екран. Театърът, киното или телевизията е твоето призвание?
Стефан А. Щерев: Това деление е някак от 70-те и не ми се струва актуално. Всеки артист намира как да представи себе си и в най-добра светлина. Театърът е за фина
изработка на душата, киното − за големи образи на въображението, а телевизията − за да успокои страстите.
.: Кое е най-нестандартното нещо, в което намираш вдъхновение за многобройните ти ангажименти?
Стефан А. Щерев: В събирането и трудното разделяне с вещите. Не съм Плюшкин, но искам да го опозная, за да разбера защо ми е тъжно да изхвърля нещо, което е очевидно
непотребно днес, но може би ще свърши работа утре. Притежавам различни колекции в събирачеството си: подправки от цял свят, парчета кабели, крушки, винтидж Apple
компютри, цветя, декоративни елементи, парчета плат, кутийки от бонбони, ретро кафеварки, винтчета, бурканчета, картини, бутилки с домашни ракии от Балканите,
катинарчета, каски за скутер...
.: Първото впечатление важно ли е в любовта? А бързият ум?
Стефан А. Щерев: Любовта вижда с ушите и чува със стомаха, усеща с кожата и плаче с жените. Бързият ум е "WOW".
.: Как виждаш себе си след 5 години?
Стефан А. Щерев: Ще отговоря на този въпрос след 9 месеца...
