Как една екранизация по бестселър с ярък актьорски състав, добър режисьор и солиден бюжет се оказва боксофис провал? Очевидно съвсем не е толкова трудно. Въпреки че събира на едно място имена като Гари Олдман (Gary Oldman), Харисън Форд (Harrison Ford), Лиъм Хемсуърт (Liam Hemsworth) и Амбър Хърд (Amber Heard), Paranoia (Параноя) на Робърт Лукетич (Robert Luketic) не успя да си спечели одобрението на критиката.
Докъде могат да доведат амбициите и колко висока може да бъде цената на успеха, когато той се превърне във фикс идея? Това са основните въпроси, на които се опитва да даде отговор Paranoia (Параноя). Промъкващата се в лентата дидактична нотка не е дразнеща, но въпреки това е твърде осезаема. Освен това, няма как да не се съгласите, че колкото и поучителен да е един филм, това съсвем не е досатъчно да го провали. 
На пръв поглед Paranoia притежава всички качества, необходими да го превърнат в абсолютен касов успех. От доказано добър режисьор, през звезден актьорски състав, до факта, че е екранизация по световен бестселър.
За съжаление обаче лентата не успя да повтори успеха на книга. Това вероятно се дължи на няколко принципно дребни, но в случая съществени недостатъка, които лентата притежава.
Всеки киноман е наясно, че не е възможно да се избяга напълно от приликите с други филми с подобен сюжет и в същия жанр, най-малкото, защото киното съществува твърде отдавна. Използването на клишета също би могло да бъде простено, ако се сведе до минимум.
В Paranoia обаче клишетата са доста, типизираните персонажи също и това създава усещането за "déjà vu", защото със сигурност ще се досетите как ще се развие действието. 
Друг сериозен недостатък на филма е, че за лента, в чийто сюжет технологиите имат толкова голямо значение, тяхното представяне определено е твърде мъгляво.
Добрата новина е, че не всички недосатъци на филма са толкова очевидни. Повечето от тях може дори да не ви направят впечатление, ако не се замислите над лентата след като сте излезли от салона. Защото поне що се отнася до динамиката на действието, Paranoia е добре направен филм. 
Вероятно основната причина за провала на лентата не са недостатъците й, а факта, че не оправдава очакванията нито на критиката, нито на зрителите. Все пак филм, в който играят актьори от величината на Гари Олдман (Gary Oldman) и Харисън Форд (Harrison Ford), не е редно да е посредствен. Това, че дори тяхното присъствие не успява да направи лентата впечатляваща, само по себе си е доста красноречиво.
Освен липсата на сюжетна оригиналност, внимание към детайлите и ярки персонажи, Paranoia има и още един дребен недостатък. На фона на иначе стегнатото и динамично действие, прекалено дългия и неестествено щастлив финал някак не се връзва. 
Режисьор на Paranoia е австралиецът Робърт Лукетич (Robert Luketic), чието дело са хитовите комедии Legally Blonde (Професия блондинка), Monster-in-Law (Свекървище), The Ugly Truth (Грозната истина) и Killers. Провалът на Paranoia може само да ни наведе на мисълта, че силата на Лукетич е в комедиите и очевидно не трябва да сменя жанра.
Историята в Paranoia проследява враждата между двама техно магнати (Олдман и Форд), които превръщат млад и амбициозен служител в оръжие на взаимното си отмъщение. Докато Адам (Лиъм Хемсуърт) мечтае за блестяща кариера, въпреки (или по-скоро главно заради) скромния си произход и се грижи за болния си баща, успехът постоянно му се изплъзва и в крайна сметка успява да вбеси шефа си (Олдман) и той го уволнява.
Адам и приятелите му, също останали без работа благодарение на него, решават да "отпразнуват" провала си, използвайки пари на компанията, за която доскоро са работили. Само че това не остава незабелязано и Адам се оказва поставен пред възможността да избира да бъде съден за кражба или да стане корпоративен шпионин. 
Ролята на Адам е поверена на Лиъм Хемсуърт (Liam Hemsworth), когото повечето от вас вероятно са гледали в The Hunger Games (Игрите на глада) и The Expendables 2 (Непобедимите 2).
Изпълнението му в Paranoia едва ли ще се подреди сред значимите роли в кариерата на младия актьор, но поне го виждаме в доста различна от обичайната светлина. Партнира му Амбър Хърд (Amber Heard), очарователна както винаги, но с не особено интересна роля в случая.
