Крайно време е тук да се случат много позакъснели неща и едно от тях е да се даде усилвател и Фендър на уличното изкуство, защото то очевидно набира сила и тепърва ще изсвири най-добрите си мелодии. Уличното изкуство, което не се поддава на тълкуване от медиите, провокира дебати, конфронтирайки малоумни стереотипи, изразява виждания, които не подлежат на цензура, защото тяхната идея е единствена по своята яркост и истинност. И защото няма по-силно нещо от идеята, чието време е настъпило. В случая ние не сме "в крак с времето", но раздвижването е налице.
Уличното изкуство започна по нашите ширини отдавна, използвано като изразно средство за изненадваща гениалност или ленив нихилизъм от драскащи под мостовете хлапета, момчетата с кърпите и скоростните кецове, бягащи като зайци около влаковете, после тагове всякакви започнаха да цъфтят по спирките, някой и друг графит се появи на стената до вас, надраскан набързо, преди да се е появила патрулката.
В един момент изникнаха отникъде разнообразни щампи, остроумието на които беше по-хапещо и безкомпромисно от това с "американските герои" на Съветската армия. Анонимен худжник изрисува фигурите на Паметника и с това засегна темата за псевдо-идеологията, която носи своите мизерии след себе си. Германците-фашисти, дошли да ни предлагат приятелство, налагайки своите си мизерии по един начин, бяха заменени от руснаците-комунисти, които също предлагаха приятелство и налагане на техните си мизерии по техния си начин. Сега героите се различни и мизериите очевидно са съвсем трети.
Нареченият от закона "неизвестен извършител" е от някаква нова порода, която излиза извън буркана с компота, който се случва в главата на добрия, стар средностатистически българин, обилно заливан с обезсърчение по всички канали на съзнанието му. Той си знае, че има Паметник, който не разбира съвсем, а сега Паметникът е нарисуван със супермени и клоуни от Макдоналдс и това е още по-неразбираемо. И когато нещо не е разбрано, тогава често се възприема като провокация.
Посланието може би е прието подсъзнателно, но отговор все още няма. Дори и да търсиш в Google, най-много оттам министърът на културата да изкрещи в лицето ти: "Вандализъм!"
Неизвестен извършител не е политически провокатор, въпреки че pop art-ът му предизвика политически страсти, разпалени от хора, за които политиката има някакво значение. За Неизвестен извършител - няма. Той има социално послание за предаване, а не политическо предаване за водене.
Ако имаше политическо предаване, въпросът на деня щеше да бъде: защо в другите бивши държави от Източния блок комунистическите монументи се демонтират, а в България част от статистите в ежедневния сериал на републиката недоволстват, че Паметникът е обруган, все едно е някаква светиня? Изглежда, че някои нямат никаква политическа и социална култура, защото ние сме най-благодарни на Светския Съюз a.k.a Русия за всичко онова, за което останалите държави въобще не са им благодарни.
Идеята на Неизвестен извършител? Паметниците трябва да изразяват нещо, а точно този на Съветската армия символизира налагането на една диктатура по силата на оръжието. Този паметник индиректно казва: хората с калашниците командват нещата, после преминаваш идеологическа обработка, за пореден път ти обещават неща, които не получаваш и ти взимат неща, които не даваш.
Всеки може да тълкува изрисуваните фигури, както си поиска, но има нещо фрапиращо от факта, как чрез подчиненото положение, в което съветската армия постави България след края на Втората световна война, бе наложен модел на живот чрез репресии, бодлива тел по границите и принудително съгласие със случващото се в продължение на 45 години държавно насилие, което е зачеркнато от учебниците по история на хората, бранещи съветските паметници у нас.
Не е под съмнение за всеки, който носи глава на раменете, че нещата в републиката и сега са в подчинено положение, но този път влиянията са доста по-силни и по-всеобхватни и не са намесени герои от метал, партизани и поборници всякакви, чиито стъпки вече ги няма на картата.
Ако този паметник се строи наново, идеята да се сложат американските комиксови герои в центъра на София не изглежда чак толкова лоша. Комиксовите герои в крайна сметка изритаха партизаните с калашниците в ъгъла на историята и ги накараха да си пазаруват в техните молове, да се интересуват дали техният Обама ще е президент, да фантазират мръсотии с тяхната Меган Фокс, а дъщеричките им да мечтаят да бъдат целунати от Джъстин Бийбър на сцената пред половин милион камери, за да ги видят всички.
Затова надписът под изрисуваните фигури е "в крак с времето". Художественият акт в случая не казва: това е правилно или погрешно. Той казва: време е за смяна. Това не е политически лозунг, това изглежда е необходимост. Това е своеобразна смяна на караула. На символите, на героите, на победителите. Това е промяната, която всякакви политичета, професорчета, журналистчета, ченгета, всичките средностатистически хора от народа, възприеха само външно, дотолкова доколкото ги облагодетелства материално по някакъв начин.
Отвън тези хора са лъснати по модата, чисти, евро-ориентирани и готови за бизнес. Отвътре обаче винаги си остават малките мишлета, които имат нужда от комиксови герои над главите си, за да не забравят кои им е шефът, който търгува със свободата им.
Альоша или Капитан Америка? Просто смяна на караула. Горчивата истина е същата, иронията на ситуацията преди и сега остава непроменена, сатирата на самите нас е в пълен ход и силата на общественото безсилие е в това, че дори т.нар. вандализъм не може да предизвика размисъл. Всъщност не предизвиква друго, освен първосигнален лай.
Работите на гениалния анонимен уличен художник Banksy в Англия също са били определяни от критиците като вандализъм, "изглеждащ интелигентно на идиотите". Понякога идиотите са много и понякога е по-добре да е така. Иначе светът щеше да изглежда, все едно Хитлер, Сталин или някой друг психопат беше спечелил войната.
