Новият филм на мексиканския режисьор Гилермо дел Торо (Guillermo Del Toro) - Pacific Rim (Огненият пръстен) - е вероятно най-приятната изненада сред летните блокбъстъри за 2013 г.
Колкото и съмнително да звучи идеята за гигантски роботи, биещи се с гигантски извънземни, се оказва, че не качеството на филма, а единствено предубедеността на хората могат да доведат продукцията до финансово фиаско.
След като завърши трилогията Transformers със 150-минутен провал, Майкъл Бей (Michael Bay) остави публиката скептична към филми с подобни гигантски мащаби.
Две години по-късно дел Торо се появява като принц на бял кон с един филм, който предлага не само зрелище на изключително високо ниво, но и история, която грабва именно с баналността си.
Накратко разказан, сюжетът представя битката на човечеството срещу огромни извънземни, наречени кайджу ("чудовище" в превод от японски).
След като гигантските годзилоподобни нашественици нападат Земята през портал, отворен в дълбините на океана, хората са принудени да отвърнат със свои гигантски оръжия-роботи, наречени йегери (което означава "ловец"), зад чието управление застават обучени пилоти.
Главните герои в историята са Рали Бекет – млад пилот, изгубил брат си в битка с кайджу, и Мако Мори, която като малко момиче остава без родители при нападение на чудовища и превръща отмъщението в своя мисия. 
Въпреки че е изключително праволинеен, сюжетът е интересен и дори най-клишираните моменти, а такива има в изобилие, изглеждат на мястото си, без да са натрапчиви и досадни.
Големите плюсове на филма са основно два – страхотни герои, които бързо печелят вниманието на зрителя и го карат да жадува за повече информация около самите тях, и, естествено, епични битки между роботи и извънземни.
Интересното в персонажите е, че химията помежду им е подчертана чрез сюжетните елементи, даващи да се разбере начинът на действие на йегер роботите.
За да функционира един такъв гигант, той трябва да бъде управляван от двама пилоти, които се свързват чрез мисълта си и споделят всички свои спомени, мечти и страхове, за да могат да действат като едно цяло. 
Разбира се, между вече споменатите Рали Бекет и Мако Мори се създава перфектна връзка, която се отразява и на бойните способности на техния йегер, който пък е последната надежда за спасение на Земята.
В главните мъжка и женска роля са се превъплътили Чарли Хънам (Charlie Hunnam) и Ринко Кикучи (Rinko Kikuchi), които действително се допълват в играта си по време на филма.
И двамата главни герои са силни заради тежкото си минало, но в същото време всеки от тях има своите мрачни моменти, от които го изважда именно партньорът му.
Сред поддържащите актьори също се срещат силни изпълнения, като най-забележително е това на Идрис Елба (Idris Elba), чиято роля е на командира на йегер пилотите Стакър Пентикост.
Британският актьор, познат от сериала Luther (Лутър), пресъздава със страхотен хъс Лидера, водач на хората, който грабва последния шанс да поведе човечеството в решителна битка и е готов да умре за спасението на всички. 
Във визуално отношение Pacific Rim е едва ли не перфектен, което е напълно обяснимо, като се има предвид досегашното творчество на Гилермо дел Торо, режисирал филми като Pan's Labyrinth (Лабиринтът на фавна) и Hellboy (Хелбой). Мащабният по замисъл блокбъстър е създаден, за да се гледа на голям екран.
Музиката пък е дело на Рамин Джавади (Ramin Djawadi), който след работата си по Iron Man (Железният човек) и Game of Thrones (Игра на тронове) все по-често е сочен като главния наследник на Джон Уилямс (John Williams) в писането на епични филмови композиции.
Цялостната оценка, естествено, не е максимална, тъй като филмът може да бъде дори по-изпипан откъм сюжетната част например, както и откъм времетраенето, което, въпреки че е два часа и 10 минути, изглежда недостатъчно. 
Факт е обаче, че, въпреки незначителните недостатъци, Гилермо дел Торо е създал една много качествена и добре премислена от всички страни продукция в популярния в Япония жанр "кайджу", който тепърва предстои да се развива в Холивуд.
