Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея ѝ е отреден статут на периферна територия със затихващи функции. Територията е важна – не държавата или населението.
Самият факт, че с такава лекота архитектите на прехода разчертаха лявото, дясното и центъра по външни калъпи и назначиха съответно леви, десни и центристи, показва цялата изкуственост на българския политически живот. Той не е в криза, защото още не се е състоял: не може да бъде в криза нещо, което го няма. Това, че имаме „партии“, т.е. имитации на развит политически живот и на политическа инфраструктура, не означава, че имаме реален политически живот и реални политически актьори. Проблемът е и в това, че – казвам го директно – българската политическа мисъл е инфантилна и неекспертна.
„Партия“ означава „част“, т.е. организация, която представлява обособен социален интерес. Когато в България питат нещото, самонарекло се политици: „Вие кого представлявате?“, те отговарят: „Хората.“ Винаги иронизирам, като казвам: „Кого, хомо сапиенс? Или липсващото звено между човека и маймуната?“ Защото всъщност не представляват никого. Интересите, които те твърдят, че представляват, са техните собствени, които никак не са за пред хората.
В „Отвъд точката на пречупване“ са събрани интервюта, диалози и лекции от 2022 г. насам. Те имат различен предмет, обсег, акценти и цели. Общото в тях е едно: да извадят на показ дълбинните вътрешни механизми, които предопределят нашия и обществения живот; да разкрият ужасяващата траектория на неговото развитие, която пряко и изразително води отвъд точката на пречупване, след която няма връщане назад.
320 с., мека корица, 30 лв.
Книгата в три страници
Някога казах, че стоим пред пепелището на нестаналото българско общество.
Зад кръшната словесна метафора се крие сурова социално-историческа реалност: за последните 120 години не е възникнало българско общество в модерния социологически смисъл на термина, т.е. българската модернизация в крайна сметка се провали.
Какво значение има това за днешния ден? Отговорът е – решаващо.
Нито една от драстичните кризи на съвременна България – липсата на представителна политическа система; невъзможността да има политика въобще; декоративната правна система; котерийните политически партии; имитативната демокрация; пълната резигнация и политически примитивизъм на суверена; липсата на каквито и да е било автономни социални структури извън т.нар. държава; тоталното отсъствие на елементарна способност за самоорганизация на поне части от обществото; устойчивото сриване към авторитаризъм и патернализъм; атомизацията и дисперизацията на социалните връзки; пълното отчуждение от т.нар. публичност; картелираната примитивна зависима икономика, организирана на сицилиански принципи и т.н. – не може да бъде разбрана, ако не се отчете тази основна предпоставка. Всичко това и още много друго не може да бъде обяснено единствено и само с тежко историческо наследство, зла воля, глупост, особен национален характер, користни вътрешни и външни интереси и т.н. Не че ги няма – но всичко това е следствие, а не причина.
Разбира се, за тоталната ни катастрофа решаваща роля играе и фактът, че сме страна, победена в Студената война – т.е. върху наследените социално-исторически противоречия и дефицити се наслагват жестоките ефекти на едно разгромено общество. България е тотално зависима от победителите, които задават основните контури на съществените вътрешни и външни процеси. Външният фактор е много важен за една страна сателит, тъй като освен всичко останало той мощно усилва и без това наличните традиционни дълбинни нагласи и у елита, и у обществото, привикнали исторически да живеят в нечия чужда имперска сянка. Освен страхлив опортюнизъм, тук се наслагва и масовата психологическа нагласа, сочеща непреодолимия външен фактор като генерално извинение за пълното отсъствие на собствен характер и национален гръбнак.
Следователно всичко това е налице, но повтарям – то усилва ефекта, но не го създава.
Както за т.нар. специализирана „експертност“, така и за общественото съзнание, повечето от посоченото по-горе остава скрито и неразбрано. Въпросът за адекватния анализ и тълкувание на днешната ситуация не е просто академичен или строго специализиран научен проблем. Това е централният въпрос на днешния ден, тъй като от неговия отговор зависи бъдещето ни. Поради това битката за точната дисекция на жалкото ни настояще не е академично кокетничене или приумица. И никак не е случайно, че на нейната ефективност системно пречат редица фактори от исторически и конюнктурен порядък.
На първо място, в днешна България вече не може да се говори сериозно за сериозните неща. Отсъства истинско фундаментално познание и подготвена грамотна публика, способна да води подобен разговор. Тя в по-голямата си част е заменена от изтърсаците на Болонската система и т.нар. социални мрежи с цялото им присъщо скудоумие, елементарност и повърхностност. Към това следва да се добави тоталното цивилизационно сриване на обществото ни в последните 30 години, акуширано от умен, но злокобен прикрит интерес този процес да стане необратим.
На второ място, следва да се подчертае, че това, което се случва с България и с българското общество, както сега, така и в историческа перспектива, не е нито уникално, нито необяснимо. Случвало се е и се случва на много други страни и народи във форми и интензитет, далеч надхвърлящ ставащото тук. Ето защо, за да бъде проумяна цялата нова българска история, тя трябва да бъде положена в глобалния контекст и логика на процесите на модернизация на периферни общества през XIX и XX век. Разбирането на тази логика показва, че много от това, което протича у нас не е някакъв парадокс или неясна „съдба“, а низ от закономерности, които за неинформирания поглед изглеждат като необясними странности.
Книгата „Отвъд точката на пречупване“, на професор Иво Христов, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
