На 14 октомври 2014 г. се състоя премиерата на новия български филм, озаглавен "Отрова за мишки или как да си направим банка". Лентата е дебютна както за режисьора Константин Буров, така и за младите актьори, които участват в нея.
Филмът проследява историята на четирима крадци, които се запознават през 1988 г. в трудово-възпитателно училище. След свалянето на комунистическия режим през 1989 г. новите приятели използват ситуацията, свързана с промяната в политическата система, и навлизат в новия за тях свят на бизнеса, където предишният им опит е от особено значение. Четиримата решават, че няма нищо по-престижно и печелившо от това да притежават банка, и реализират своя план...
Поговорихме с Лора Декова и Иван Панайотов, за да ви запознаят накратко със себе си и героите си във филма "Отрова за мишки или как да си направим банка".
Avtora.com: Вие сте едни от свежите попълнения на големия екран у нас, затова вероятно имената ви са непознати за по-голямата част от любителите на родното кино. Бихте ли се представили с няколко думи?
Лора: Казвам се Лора и съм на 25 години, зодия Риби. Преди една година завърших НАТФИЗ, специалност Aктьорство за драматичен театър. Страшно обичам да готвя, да плувам и да пътувам.
Тази година успях да отида до Индия и беше прекрасно, а лятото прекарах в Париж на един страхотен уъркшоп на нюйоркската филмова академия. Беше велико. Според мен тук трябва да има повече места, където да можеш по-подробно да изучаваш кино.
Иван: Иван. Вместо пилот и хирург станах актьор. По едно време без да искам попаднах в сериал. Сега съм зарибен plane-spotter с 63 полета зад гърба си.
.: Участието в "Отрова за мишки или как да си направим банка" е дебют за вас в пълнометражен филм. От първостепенна важност ли е каква ще бъде първата голяма роля, в която се снима един млад актьор за по-нататъшното му възприемане от страна на публиката?
Лора: Би могло да бъде, би могло и да не бъде. Киното далеч не е като телевизионните сериали, в които публиката те гледа всекидневно в един образ и свиква да те възприема по този начин.
Според мен от по-голяма важност са следващите ти роли и дали си способен да се превъплътиш в персонажа си. Както и да е, аз много се радвам, че дебютирам именно с този филм, най-вече заради чудесния екип.
Иван: Донякъде. Но, ако пресолиш манджата, винаги можеш да си направиш друга.
.: Лентата "Отрова за мишки или как да си направим банка" проследява историята на четирима крадци, които забогатяват за отрицателно време след падането на комунистическия режим. Как бихте описали героите си накратко?
Лора: Аз играя Елена, дъщерята на директора на трудово-възпитателното училище, където учат момчетата. Тя живее за музиката и свири на виолончело почти постоянно. Което всъщност беше доста трудно, защото аз НЕ свиря на виолончело. Има любовен триъгълник между нея и две от момчетата, но повече няма да ви разказвам, отидете и гледайте филма.
Иван: Моят човек се казва Смока. Нека всеки сам си намери определение за всеки един от героите. Според много хора в България преход е имало. Аз явно страдам от амнезия и не виждам случил се такъв. 2011 г., когато снимахме филма, ми е много назад във времето. Ще оставя описанията на зрителите.
.: Имат ли героите ви прототипи от действителността или представляват събирателни образи на манталитета и реалността ни?
Лора: Моята героиня би могла да съществува, и реално съществува, във всяко място и време. Тя не е обвързана с промените в режима или с политическото и социално положение. Това е жената, погледната през мъжките очи - доста непостоянна и прикрита, но същевременно съблазнителна. Или може би съблазнителна именно заради това. Както е написал Дамян Дамянов:
"Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола."
Не знам, тук вече мъжете ще кажат.
Иван: Със сигурност има. Сценаристът на филма Венцислав Василев ще отговори най-добре на този въпрос.
.: Коя е "отровата" и кои са "мишките" във филма?
Лора: Всеки както си го разбира. Логично ми се струва отровата да е времето, а мишките - хората. Но това е мое мнение.
Иван: Всички ние сме едни малки натровени мишлета.
.: Често с помощта на хумора хората изричат много истини и споделят неща, които биха искали да бъдат чути. Има ли завоалирано послание във филма, което бихте искали да достигне до зрителите, и какво е то?
Лора: По-добре наистина да достигне, отколкото да бъде изречено директно. Но мисля, че това е въпрос по-скоро към режисьора и сценариста.
Иван: Преходът като цяло си остана едно завоалирано послание към нас. И все пак на всички ни е ясно какво се случи в последните 25 години. Даже вече не е интересно. Посланието ми към зрителите е да подкрепят българското кино. Независимо дали е успешно, или не чак толкова. Количествените натрупвания водят до качествени такива.
.: Премиерата на "Отрова за мишки или как да си направим банка" се състоя на 14 октомври 2014 година, а от 17-ти вече официално е по кината. В кои градове ще бъде прожектиран филмът, планирани ли са промоции, на които феновете ще могат да се срещнат лично с вас?
Лора: София и Варна със сигурност, аз не съм запозната с организацията засега.
Иван: Доколкото разбрах, в Стара Загора ще са лишени от "прехода" на екран. Иначе филмът ще се излъчва в цяла България. Аз бих се радвал на срещи със зрителите и се надявам да има такива.
