Остава е една от групите, които ще вземат участие в първия Indie Music Fest в София. Алтернативното събитие ще се състои на 17 декември в Парти център "4 км", като ще събере на една сцена най-добрите независими български банди - Нова Генерация, Ревю, Babyface Clan и Leepra Deluxe.
Срещнахме се с Жоро и Свилен от Остава, за да разберем повече за новите им идеи, както и какво се случва с една банда, която вече 20 години свири на българската сцена.
Елена Георгиева: През 2011 година отбелязвате 20-годишен юбилей. Какво се случи за това време с Остава? Промени ли се отношението ви към музиката?
Свилен: Какво ли не!
Жоро: Няколко албума, награди и хиляди фенове. Толкова като за България. В началото всичко беше просто забавление и хоби. После стана нещо, без което не можем да живеем. А сега е дори и отговорност, въпреки че у нас е много трудно да продължиш напред от тази позиция.
.: Защо?
Жоро: Няма места за свирене, няма достатъчно медии, няма връзка и комуникация между тях и публиката. Преди 7-8 години беше друго, но сега никой не може да разбере за новите групи и течения, които се появяват в България. Просто няма кой да им обърне внимание.
.: Смятате ли, че липсата на достатъчно музикални медии е сред основните фактори за това в България още да няма работеща и логична музикална индустрия?
Жоро: Да, въпреки че на всички е ясно, че не е само това. Но щеше да е много по-лесно, ако имаше кой да обърне внимание на случващото се на музикалната сцена у нас.
.: Тогава можем ли да кажем, че сте били късметлии, защото когато Остава беше нова банда, в България имаше рок списания, силни музикални радиостанции, класации и все още критични музикални журналисти?
Свилен: Не, просто тогава имаше няколко много силни нови банди. Но не беше лесно в никакъв случай. В началото бяхме истински прошляци.
Жоро: Нас ни приемаха за "провинциалните момчета", дошли да правят албум. А ние имахме хиляди идеи, за нас беше важно да изкараме албум. Имаше много медии, които изобщо не ни жалиха. Едни от първите коментари за нас бяха нещо от сорта на: "Абе не са лоши, но са мега депресивни". Това дълго време ни дразнеше, но пък това от друга страна беше полезно. По този начин около нас останаха истинските фенове, тези които харесват и разбират музиката ни заради самата нея.
.: А промениха ли се феновете за това време?
Свилен: Да, станаха по-млади от нас!
Жоро: Ние сме супер облагодетелствани, че дори в тази критична за културата ни ситуация около нас има страшно много и истински фенове.
.: Имало ли е моменти през тези години, в които сте искали да създавате музиката си някъде извън България?
Свилен: Нон стоп! И сега дори! Публиката навсякъде е еднаква!
.: След целия този опит, който имате на музикалната сцена, какво мислите че трябва да се случи днес с една нова банда в България, така че музиката й да достигне до достатъчно много хора, а не да остане по гаражите?
Жоро: В момента ако имаш нова банда и си господин Никой – нямаш шанс! Това е истинско убийство на музиката. Аз постоянно виждам младежи с китари на гърба и знам, че има много места, на които все пак свирят. Но колко време могат да свирят пред пет човека и приятели?! Година, две? Ще издадат демо албум, ще посвирят още малко и всичко ще свърши, за съжаление.
Свилен: Аз мисля, че интернет съсипа цялата музикална индустрия, включително и нас. Ние някога продавахме дискове и въпреки че не сме станали богати от това, все пак успявахме да продадем хиляди бройки. А сега, единственото нещо, което може да правиш като банда, е да създаваш хитове, да ги свириш пред хората и те да ги пеят.
Жоро: Обаче понеже в България вече няма и много обособени за това места, всичко се стеснява до минимум! Някога тук имаше и наченки на музикални продуценти, които обаче не успяха да направят нещо повече от музикалната ни сцена, най-вече заради лакомията си и неразбирането! Никаква концепция!
.: Вие сякаш също се опитахте да създадете някакви правила в така наречената ни индустрия чрез лейбъла си "Жълта музика". Какво стана с него?
Жоро: Идеята на "Жълта музика" беше да обедини няколко нови банди с нови музикални идеи и да се промотират. След две-три години лейбълът вече беше изиграл своята роля. Никога не сме казвали, че това ще е някакъв вечен проект и че трябва да съществува на всяка цена.
.: Имате доста дати за свирене из страната. Какви са тенденциите там?
Свилен: В различните градове е различно, но хората знаят всичките ни песни наизуст. А в Бургас например рок сцената е много по-жива от София! На концертите идват много хора, плащат си дори по-скъп вход отколкото е входа в софийските клубове и се кефят - пеят през цялото време.
.: Indie Music Fest 2010 ще събере много интересни банди в първото си издание. Какво очаквате да се случи на 17 декември?
Жоро: Мисля, че фактът, че музикантите започнаха да организират концерти и фестивали е много полезен за сцената. Това е пътят!
.: Вие имате ли такива пориви?
Жоро: Да, мислили сме да каним чужди групи, които да свирят с нас или самостоятелно. Свързано е с много неща, но ще стане! Имаме идея и да направим един фестивал на новата руска музика. Най-вече млади групи от Санкт Петербург, но не само. В Русия се случват интересни неща, но не знам защо до нас стигат само бандите с 30-40 годишна история.
.: Споменахте, че правите нови парчета – ще чуем ли някои от тях на Indie Music Fest 2010?
Свилен: Да, 2-3...
.: А нов албум?
Жоро: Като му дойде времето. Но имаме много идеи. Мисля, че новият албум ще бъде от една страна много поп, но пък от друга страна с много вътрешни неща. Така го усещаме.
.: Ще направите ли някакво турне или нещо друго, с което да отбележите тази 20 годишнина на бандата?
Жоро: Издателство "Сиела" ще издаде книга за групата. Сега Даниел Ненчев събира материали, прекарва време с нас, взима интервюта. Мисля, че ще излезе догодина. Покрай нея мислим да направим и едно малко турне, но в момента търсим спонсори за тази идея.
Надяваме се да запишем скоро новите парчета и мислим да започнем да ги промотираме онлайн – видеоклипове от записи, репетиции и така нататък. Мисля, че това е единственият начин да бъдеш близо до хората, на които не си безразличен, без да си зависим от медии и други фактори.
.: Какво ви се иска да се случи с Остава след още 20 години?
Свилен: Ще ми се в България да се пуска повече българска музика. Дори за известна група като Остава е изключително уморително да създаваш, записваш и издаваш нови песни и албуми при положение, че никой не ги пуска никъде.
Жоро: Положението с българската култура в момента е мат и въпросът е много болезнен. Така че ми се иска след време хората да се отърсят от този модел на поведение, в който да се държиш като простак е модерно. Парвенющината е в разгара си и въпреки че ние не общуваме с такива хора, те са навсякъде.
Свилен: Мисля, че трябва да се направи едно благотворително предаване в защита на българските артисти - "Да върнем душите на артистите" ли нещо такова...
Жоро: Сигурен съм, че точно заради тази ситуация, от ъндърграунда ще излязат много силни неща. Винаги в такива критични моменти се ражда нещо много силно. Много ми се иска да видя млади хора, които да направят това!