В метаморфозата на Каскадьори в Odd Crew може да се проследят всички признаци на израстването и прогреса на една група - от младежкия ентусиазъм към професионалното свирене, натрупването на опит, събиран по пътя, на сцената и в собственоръчно направеното им студио. Odd Crew са куражлии, имат визия и устрем, за да пренесат всичките си превъплъщения на големите сцени в България и чужбина. За респекта, метъла, както и следващия им албум, Васко (вокали), Бонзи (барабани), Мартин (бас) и Васил (китара) говориха пред Avtora.com
Стефан Стефанов: Защо преди време решихте да смените името на бандата от Каскадьори на Odd Crew? Защо точно Odd Crew?
Васко: Odd Crew е идея на Васко (китара). Когато бяхме решили, че ще сменяме името и се бяхме спряли на десетина варианта, той дойде на репетиции един ден и каза: Хрумна ми една идея - Odd Crew! Решихме, че е подходящо, защото действително описва това, което сме вече четиринадесета година.
В превод Odd Crew означава странен екип, странна сбирщина от хора. Ние винаги сме се шегували, че сме болни мозъци и като си наумим нещо, няма какво да ни спре. Впоследствие си дадохме сметка, че това име, освен за нас, е събирателно за цялото общество, което живее с тази музика и за което тя е начин на живот, за хората, които живеят според ценностите, които тази музика дава.
.: Какво налага постоянните ви експерименти в музиката? Не се чувствате удобно в нито един стил или се чувствате удобно във всички?
Марто: Нещата естествено достигнаха до този етап на развитие. В началото бяхме по-малки, свирехме по-елементарни неща, искахме колкото повече свирим, толкова повече да се развиваме.
На Васко рифовете еволюираха в нещо по-различно. Тогава дойде We Are What We Are (2008) и решихме, че е крайно време да си сменим името. Няма да се пее на български, ще е нещо коренно различно, защото самите рифове бяха коренно различни. Тогава си казахме: Сега е моментът!
.: Защо решихте да записвате на английски?
Васко: В един момент си дадохме сметка, че адски много хора говорят английски. Така си отворихме врата, за да излезем навън, когато ни се отдаде тази възможност. Определено не се ограничаваме само с България. Много хора ни казват: Пейте на български. Като излезете навън, ще сте екзотични!
Да, но в крайна сметка предаваш послание с тази музика, а текстът също е послание и е по-добре хората да го разбират. А и е по-трудно да се прави метъл на български. Свикнали сме да слушаме този стил на английски.
Бонзи: На английски е доста по-звучно. През 2007 г. свирихме на един фестивал в Румъния. Тогава си дадохме зор и мисля, че завършихме първите шест парчета от албума We Are What We Are. Казахме си: Дайте да ги направим на английски, а после може да им измислим текстове и на български.
В последния албум на Каскадьори – "Реката на времето", почти всяко парче има текст на български и версия на английски.
.: Какво е по-готино в свиренето сега в сравнение с 1998 г., когато започвахте?
Васко: Най-готиното е, че с всеки следващ албум, съм се чувствал все по-истински, тоест винаги съм имал усещането, че вървим в правилната посока и ще открием себе си. И преди сме правили това, което ни е било на душа, но знаехме, че ако вървим по тази пътека, ще стигнем до мястото, където ще звучим като себе си.
Другото е, че наистина сме се развили като музиканти особено в последните 4-5 години, защото цялата енергия, която имаме, я влагаме в това да бъдем музиканти и да правим музика.
Бонзи: От друга страна, колкото си по-малък, толкова по-малко неща знаеш. Мислиш си, че като свириш добре, значи всичко е наред. А колкото повече неща научаваш, толкова по-ясно виждаш колко си зле. Това те кара да дърпаш нагоре!
Васко: Относно сцената в България, не мога да изкажа конкретно мнение, защото в целия си период отпреди Odd Crew сме били гост музиканти. Подгрявали сме Васко Кръпката, пътували сме с него, обръщали сме по-малко внимание на групата си като солови участия. В един момент си казахме – стига толкова, оттук-нататък сме Odd Crew и това е!
Най-много се кефя, че в последните години се сформира нещо като Odd Crew общество - хора, които живеят на принципа Strength, Pride, Respect & Family. Хора с такива ценности идват на концертите ни, за да си вземат дозата свобода, както го правим ние всеки път, когато се качваме на сцена!
.: Придържате ли се към максимата Strength, Pride, Respect & Family?
Васко: На 300%! И с всяка изминала година я усещаме все по-силно!
.: В България много музиканти често се оплакват, това вас дразни ли ви?
Мартин: Всичко тук върви накриво, а хората се отказват, защото си мислят за това постоянно!
Васко: Стискаш зъби и правиш това, което можеш. Най-лесният вариант е да мрънкаш, че нещо не ти е наред!
Васил: Няма какво да се оплакваме, това е положението! Дори чалгата, цялата тази история, която се случи в държавата, това, че населението изпростява адски много, това те кара да работиш още повече! Да, има доста бастуни, но има и много готини хора! И си заслужава да свириш точно за тях, въпреки всичко!
Васко: Свирили сме в Севлиево пред 10-13 човека, но като видиш тези хора как лазят по тавана - в буквалния смисъл, как правят стейдж дайвинг и какво ли още не... В момента, в който се качиш в буса към София, си казваш: Копеле, имаше 10 човека, обаче стана нечовешки купон! Това те зарежда за следващата седмица, в която нямаш гигове!
Относно групите, винаги съм твърдял, че у нас работим по 10 години, за да достигнем нивото, на което групите на запад започват. Сглобявали сме първата китара на Марто от гриф на бас и тяло на соло китара, които са гнили по разни мазета сума ти време. Васчо пък започна да свири на един крив Орфей...
Реално погледнато започваш в някаква тотална мизерия, но това винаги ни е давало стимул, защото когато сме постигали нещо, си казваме: Виж откъде сме тръгнали. Това са неща, които западните банди не са преживели.
Васил: Всички в България разбираме от всичко и ни е най-лесно да плюем!
Васко: Ако може по форумите най-добре!
.: Рок културата в България ли се оказа най-устойчива?
Васко: На 200 000%! Тази култура разчита на ценности, метълът за мен е музикалното отражение на днешния свят. Както през 60-те години е била хипарската музика.
.: А в световен мащаб?
Бонзи: Напоследък се говори колко зле са продажбите. Мисля, че точно метълът е най-малко засегнатия стил, защото феновете са много порядъчни. Дори при положение, че България е малка страна има десетина града, в които може да се свири. В една Унгария има не повече от 3-4. У нас дори в по-малките градчета има ентусиасти, които отварят клубове. Условията в тях може да са ужасни, но поне има борба!
Васко: Метъл феновете държат на ценностите - да си вземе диска, да си отвори обложката, да прочете за бандата - това е огромно удоволствие. Изграждането на ценностите - да цениш нещо, да живееш с него, да влагаш душата си в него, това носи тази музика!
.: Кой е концертът, след който сте се чувствали най-вдъхновени?
Васко: На Black Sabbath беше брутално! Няма да забравя и концерта на Yes, който беше първото голямо шоу, на което съм бил.
Бонзи: Аз успях да отида на Rush във Франкфурт! Концертите в България нямат нищо общо с тези в чужбина. Бях на AC/DC в Белград и мога да ти кажа, че в София беше много по-яко. Тук публиката е по-жива!
Мартин: Lamb of God в Турция беше супер също!
.: Издадохте DVD, каква е историята около него?
Бонзи: Имахме над 240 часа материал, който трябваше да съберем в това DVD.
Васко: Това са кадри от последните три години. Неща, които сме снимали с фотоапарати и камери - каквото сме имали. Казахме си, че този материал ако не влезе в DVD и не го издадем сега, ще остане като архивен и толкова.
Бонзи: Ние затова и си дадохме зор, защото самата реализация на DVD-то беше нечовешка! Всичко правехме сами и знаехме, че ако материалът не излезе до края на годината, няма да има смисъл, защото имаме планове за албум и други неща.
.: Помага ли интернет на музиката?
Васко: Помага по най-бруталния начин. На нас ни помага и съм сигурен, че на всички музиканти по света - също, защото в крайна сметка това е глобалната медия. 90% от феновете не гледат телевизия, всеки гледа в интернет за албум, за концерт... да разгледа снимки, да чуе любимата си банда, когато му се прииска.
Бонзи: Интернет помага и за правенето на звук. В момента можеш да си намериш примерно албумите на Lamb of God и да чуеш инструментите как звучат поотделно. Да не говорим за всички програми, с които се мъчим да работим за видео и аудио обработка.
.: Как върви работата по новия албум, кога се очаква да излезе?
Васко: Това ще е шестият ни поред албум. Включваме цялата предпродукция, която по света се прави - освен да измислиш песента и да направиш демо, имаш темпо тракове, сетване на звук, експериментираш с аранжименти, вокали, което ти дава странично мислене от това, което си имал до момента.
.: Какво ще е новото в албума?
Васко: Вокалите са доста различни, аранжиментите също са по-различни спрямо това, което сме правили до момента, защото нещата ни са по-трудни за свирене.
Бонзи: Предишният албум беше по-различен като идея и свиренето беше по-свободно. Сега гоним обратното - всичко да е стриктно и стегнато, всяко нещо да е на мястото си.
.: Последни думи за феновете?
Мартин: Тенк ю! Stay Odd!
Васко: Благодарности, наистина... и най-важното - Strength, Pride, Respect & Family!
